Категория: Uncategorized

СЛУЧАЯТ „ЗОРГЕ“, автор ПЛАМЕН ГРИГОРОВ

Късната есен на 1985 година. Разбира се, не става дума за Рихард Зорге, а за негов съименник поне по сводките на българското контраразузнаване. Гражданинът на ФРГ с прозвище Зорге е един от последните мохикани на лявата терористична група “Бадер Майнхоф”, в чиито арсенал са специалитетите по взривяване на предприятия, далекопроводи, отвличане на банкери и политически лица. Групата подържа връзки с леви екстремисти от цял свят и има свои клонове в Латинска Америка По данни на плевенското Окръжно управление на МВР и контраразузнаването Зорге е в България. Баретите получават задача терористът да бъде заловен жив. По предварителна информация той е около 36-37- годишен, висок е около 1,77 м, здрав, русоляв, леко плешив, с атлетична фигура. Шета безпрепятствено из цяла България, разполага със сигурни връзки и достатъчно пари. Според сведенията на контраразузнаването в яките на всичките му горни дрехи има пришити ампули със силна отрова. Първата задача на баретите, които трябва да задържат Зорге, е да не му позволят да погълне отровата, затова той трябва да бъде разсъблечен светкавично гол до кръста. Готовността се подържа няколко дни. Във всяка от ротите има подготвен план и един взвод, който при необходимост трябва да залови терориста. Ето че мястото и часът са указани. Зорге трябва да бъде заловен в Пловдив на посочен адрес. Щурмовата група, която трябва да му щракне белезниците и да го разсъблече, се състои от трима души – Алексей Петров, Свилен Свиленов и Петър Руневски. Студената есенна вечер става още по-неприветлива и страховита от падналата гъста мъгла. 20 командоси яхват жигулитата и се потапят в мъглата към Пловдив. Някъде преди Вакарел командирът на отряда е оповестен, че ситуацията е променена. Контраразузнаването е докладвало, че западногерманският терорист ще пристигне на гара София около 8 часа на следващата сутрин. Колоната от жигулита завива обратно и се връща във Враня. Командирът решава за операцията сутринта да бъде използван същият екип. За целта следващият боен резерв застъпва в дежурство два часа по рано, 6.00 часа. На Централна гара в столицата ври и кипи от народ. Едни пристигат, други заминават. Щурмовата група прави рекогносцировка. Знае се че влакът, с който ще пристигне Зорге, ще се установи на 4-ти коловоз, на втори перон. Не се знае обаче в кой вагон е. Взето е решение терористът да бъде задържан в подлеза след слизане от ескалатора на перона (по онова време ескалаторите все още работеха). Зорге е съпровождан от наш оперативен работник. Друг контраразузнавач, който познава и колегата си, и германеца, ще ги посрещне на перона, след което трябва да покаже терориста на командира на баретите майор Велков. Той от своя страна трябва да го посочи на тримата цивилни щурмоваци. Резервът от барети с маскировъчни облекла е настанен в подземията на мотокарите. Командосите са с късо и дълго оръжие с халосни патрони. На ескалаторите, които водят към централното фоайе на гарата, са поставени трима командоси, облечени в милиционерски униформи. Взети са всички мерки терористът да не хукне да бяга през коловозите или да се измъкне по страничните стълбища на централния перон. За отвличане вниманието на многобройните пътници и посрещачи на мястото определено за залавяне е поставен и човек с фотоапарат и светкавица, но без филм. На дежурния офицер от Транспортна милиция е съобщено, че баретите провеждат занятие. Един лек автомобил е паркиран на централния перон в източната страна на гарата. Специалната хватка за залавянето се изпълнява в два варианта. При първия вариант щурмовакът нанася силен удар с лакът в гърба на терориста, след това го хваща за краката и го просва на земята. Извива ръцете му и щраква белезниците. Вторият вариант е спъване отзад, яхване, удар с лакът в гърба, слагане на белезниците.Влакът пристига . Навсякъде ври от народ. Командирът на баретите е застанал точно в средата на подлеза и наблюдава слизащите пътници както от левия така и от десния ескалатор. По предварителни данни терористът пътува сам и не е въоръжен. Изненадващо оперативният работник му посочва мъж, който се движи с млада красива дама под ръка. В момента, в който Зорге свива и се запътва към кафенето в подлеза, майор Велков го посочва с пръст на щурмоваците. Само професионалист може да се ориентира светкавично в подобна ситуация. Не само стотиците пътници, но и фактът, че посоченият мъж върви с млада дама под ръка, създават съмнение, което обаче трае само миг. Старшина Алексей Петров се хвърля в краката на Зорге, просва го на земята, следва силен удар, от което ребрата на терориста изпращяват. Другите двама щурмоваци действат толкова светкавично, че когато майор Велков стига до тях, вижда германеца съблечен чисто гол от главата до петите с ръце на гърба, заключени с белезници. Ококорената красавица също е накичена с железните гривни, но слава богу, не е разсъблечена. Докато трае операцията, фотографът щрака яростно със светкавицата. На пътниците и през ум не им минава какво става. “Абе снимат нещо там… “ – произнася безразлично някаква гражданка. А щурмоваците са нарамили като сноп един от най-опасните световни терористи за онова време и на бегом го изнасят на централния перон. Там вече ги чака жигулата с шофьор Георги Ставрев. Немецът е набутан вътре, а върху главата му е нанизана специално подготвена черна торба. Слабините му са прикрити с препасана риза.Оказва се, че красавицата, с която пътувал Зорге, е случайно момиче, с което той се запознал във влака. След бърза справка и разговор с девойката се наложило да я освободят. Но за беля се оказва, че никой от командосите няма ключ за белезници. Добре, че са стандартни, та помогат колегите им от Транспортна милиция. До немеца на задната седалка се настаняват двамата щурмоваци, а на предната седалка сяда майор Велков. Задачата е терористът да бъде откаран незабавно в Плевен, където срещу него е заведено дело. Плевенските милиционери поемат голия германец и започват да го бият. Принуждават го да седне на стол с белезници отпред прекарани през крака на стола. Гледката е ужасна. Командирът на баретите не издържа и прекратява това своеволие. Терористът Зорге вдига глава и произнася: “Данке, хер майор!”

Този разказ е публикуван в първото и второто издание на книгата „ЧЕРВЕНИТЕ БАРЕТИ. ТАЙНИТЕ НА ВРАНЯ“ (1997 г. и 2015 г.)и „ЧЕРВЕНИТЕ БАРЕТИ. КОМАНДОСИТЕ ОТ СОБТ“Вижте анализите и рекламитеПодсилване на публикацияХаресванеКоментарСподеляне

Categories: Uncategorized

Полиомиелитната ваксина и раковият вирус SV-40

Тъй като полиомиелитната ваксина се произвежда чрез отглеждане на полиомиелитния вирус върху култури от маймунски бъбреци,  коити били използвани от 1955 до 1963 г., се оказало, че тя е заразена и с онкогенния маймунски вирус SV-40; този факт е добре известен на медицинската общност. В САЩ с тази замърсена със SV-40 полиомиелитна ваксина били ваксинирани милиони и една голяма част от тях показала повишена предразположеност към някои видове рак.

През 1997 г. производителят Lederle посочва, че  вирусът SV-40 е отстранен от ваксината, но въпреки тези твърдения се оказва, че в Казахстан 60% от  хората, родени между 1967 и 1980 г. са носители на този вирус.

В лаборатории на “Мерк” в Пенсилвания лекарите Морис Хилеман и Бен Суит изолирали този вирус и тъй като той бил 40-ият вирус, открит в маймунски бъбреци, го нарекли SV (simian virus)-40.

Докато американците се ваксинирали с ваксината на Солк, в Съветския съюз и Източна Европа изпробвали пероралната противополиомиелитна ваксина на Сейбин, която става достъпна през 1962 г. и заменя инжектиращата ваксина на Солк. Благодарение на тези две ваксини, въпреки някои трагични последици, детският паралич е почти изкоренен в света.

Според Стенли Копс, вирусът SV-40 още е потенциален риск както в пероралната полиомиелитна ваксина, така и в инактивираната – “убита”, полиомиелитна ваксина. Използваната в развитите страни полиомиелитна ваксина все още се обработва с формалдехид.

В началото на 1961 г. се състояло тайно съвещание на чиновници от здравеопазването и производители на полиоваксини, на което производителите обявили, че SV-40 е безопасен за човека.

Но през март същата година Службата по здравеопазване в САЩ наредила на производителите да се погрижат вирусът да бъде отстранен от  ваксините. Никой от чиновниците не наредил заразените ваксини да се изтеглят от пазара и никой не съобщил на обществото, че откритият в полиомиелитната ваксина вирус предизвиква ракови тумори при лабораторни животни.

 На 21 юли 1961 г. в. “Ню Йорк Таймс” съобщил, че “Мерк” и други производители прекратили производството на полиоваксини и се заели да търсят начини да отстранят от тях “някакъв маймунски вирус”. През 1962 г. започнали  изследвания на полиоваксините.

Д-р Джоузеф Фромени от Националния институт по рака изследвал заедно с двама свои колеги запазили се образци от ваксина на Солк от май и юни 1955 г., с които се извършвало ваксиниране в първите месеци на общонационалната ваксинационна кампания. Ваксините  условно били разделени на три групи – с високо, средно и ниско съдържание на вируса SV-40, след което изследователите сравнили смъртността от рак на шест осемгодишни деца, ваксинирани срещу полиомиелит. Дълго време американската медицинска администрация криела тези данни в полза на доказателството, че SV-40 е безопасен за човека.

През 1976 г. Фромени се върнал към  вируса SV-40; той изследвал група подрастващи, повечето от които от бедни негритянски семейства, които в началото на 60-те години били обект на ваксинационни експерименти в една от болниците на Кливлънд; те били ваксинирани с “живата” полиоваксина на Сейбин, също заразена със SV-40. Анкетите с подрастващите не разкрили проблеми със здравето им. Но истинският шок предстоял. През 1988 г. двама бостънски учени – д-р Робърт Гарсия и неговият асистент д-р Джон Бергзагел, изследвали тумори в човешки мозък и открили в повече от половината от новообразуванията странна ДНК, която се оказала ДНК на вируса SV-40. Те били първите учени, открили този вирус в човешки тумори.

През 1979 г. колектив от американски изследователи публикувал статията “Влиянието на полиоваксината, заразена със SV-40, върху честотата и типа на туморите в централната нервна система при деца”. Учените открили, че се е увеличила  заболеваемостта от мозъчни тумори при деца, чиито майки били ваксинирани с ваксини, заразени със SV-40. Т.е вирусът се пренесъл от майката към детето.

Следващото изследване на вируса SV-40 провел д-р Мишел Карбоун, който открил, че инжектирането в мишки на вещество, което съдържа този вирус, предизвиква при тях  един рядък вид рак. Той открил вируса и в други злокачествени тумори при хора. След това се появили и други публикации, които  разкрили  наличието на SV-40 в злокачествени тумори.

Преди смъртта си през 1997 г. д-р Херберт Ратнър се свързал с Мишел Карбоун и му предал седем запечатани епруветки с полиоваксина, които той замразил през 1955 г., надявайки се да ги повери на някого. Такъв човек той открил в лицето на д-р Карбоун и не сгрешил. Това била последната услуга, която честният учен оказал на хората в борбата против ваксинационната мафия. Попадналите у Карбоун епруветки му позволили да направи ново и важно откритие – всичките  ваксини били заразени с  вируса SV-40. В публикувания си доклад с резултатите от изследванията на ваксините, получени от Ратнър, Карбоун отбелязал, че има вероятност този първичен вирус SV-40 да продължава да заразява ваксинираните още много години след 1962 г.

Все повече учени откривали вируса SV-40 в различни злокачествени новообразувания и през април 2001 г. в Чикагския университет била свикана конференция за обсъждане на SV-40, на която присъствали повече от 60 учени от различни страни. Там предложили  да се създаде ваксина против SV-40…

ТРЯБВА ЛИ ДА ВЯРВАМЕ НА ПРОРОЧЕСТВАТА НА НОСТРАДАМУС?

Мишел дьо Нострадам, по-известен като Нострадамус, е най-известният ясновидец в световната история. Почти 500 века към неговата личност и пророчества е приковано вниманието на хиляди изследователи, писатели, любители на мистичното и окултното. Дали наистина пророчествата му се сбъдвали?

Нострадамус е роден през 1503 г. в семейството на лекари. Целият му живот преминава в един от тежките периоди в историята на Франция, която се тресе от войни, епидемии, въстания, религиозна нетърпимост, произвол на инквизицията. Затова социалните катаклизми се превръщат в главната тема в произведенията на този човек.

През 1555 г. Нострадамус публикува своите „Центурии“, които  цитират любителите на мистика всеки път, когато в света се случват катаклизми.

Главната особеност на „Центуриите“ обаче е липсата на дати и конкретни имена. Четиристишията – катрени, са толкова мъгляви, че описваните в тях събития могат да се отнесат към различни хора в различни епохи. Дори „пришествието на Антихриста“, за което толкова много пише Мишел дьо Нострадам, може да се отнесе почти към всеки диктатор – от Нерон до Саддам Хюсеин.

Едно от най-известните пророчества на Нострадамус е предсказанието за смъртта на крал Хенрих Втори, която се случила през 1559 г. В катрена е написано:

„Младият лъв ще надвие стария.

На бойното поле в двубой

той ще прониже окото му през златна клетка.

С две рани в една след това той ще умре с мъчителна смърт…“

През 1559 г. Хенрих Втори действително загива на рицарски турнир и много хора повярвали на свръхспособностите на Нострадамус, включително и вдовицата на краля.

Но и в този катрен, както и в останалите, няма никаква конкретика и ако човек пожелае, може да го приложи към всеки двубой или дуел със смъртоносен изход за един от участниците. Дуелите по това време били нещо обикновено във Франция.

Освен това в катрена предизвикват въпроси два момента. Първият,  в момента на смъртта си загиналият крал бил само на 40 години, а противникът му – херцог Монтгомъри, само с няколко години по-млад. Второ, копието на Монтгомъри се забило в челото, а не в окото на краля.

Но на тези неточности никой не обръщал внимание. Мъглявостта и липсата на конкретика са идеалните условия, всяко събитие, което се е случило през последните пет века, да се види като „предсказано“ в катрените на Нострадамус.

Ако искате да научите повече за ясновидци от древността до наши дни, включително и за нашите феномени, търсете книгата на издателство РАСПЕР – „ЯСНОВИДЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРОРОЧЕСТВА“

В момента издателство РАСПЕР подготвя второ преработено издание на книгата.

Сега е време да се възползвате от 50-процентната отстъпка на нашите книги, която ще тече до 13 май. Поръчайте на телефоните: 0887490238 и 0884798577. Можете да попълните формата за купуване в онлайн книжарницата http://rasper-bg.com/shop/.

 

Categories: Uncategorized

ДЖОУНСТАУН – НАЙ-МАСОВОТО САМОУБИЙСТВО В ИСТОРИЯТА

В късната есен на 1978 г. светът беше потресен от една непобираща се в ума новина. В Джоунстаун, Гайана, или Гвиана  – държава на североизточния бряг на Южна Америка, се самоубиха едновременно 918 души, между които и 276 деца, включително и бебета. Джоунстаун е изолирана комуна в Гвиана.

Самоубийците са членове на сектата „Храм на народите“, или „Народен храм“; тя е основана от американския проповедник Джим Джонс през 1955 г. Като млад свещеник Джонс се позиционирал като борец против расовата дискриминация; в проповедите си обещавал, че скоро ще настъпи времето на „всеобщото щастие и процъфтяване“. Той станал лидер на сектата не само поради ораторския си талант, но и заради нелошите си актьорски способности.

Веднъж пред тълпа свои привърженици той разиграл „пиесата“ как „възкръснал“, след като извършили покушение над него.

С времето сектата се разширява. В нея влизат бивши и днешни алкохолици, наркомани, хора, които не са намерили смисъл в живота си или хора със сериозни проблеми в семейството. Повечето сектанти приписвали имуществото си на Джонс. През 1970 г. сектата наброявала хиляди души.

Джоунстаун – градът на мечтата

Много влиятелни политици търсели услугите на Джонс, тъй като той можел при необходимост да включи свои хора в митинги и други мероприятия, за да ги поддържа.

Скоро започнали проблеми на лидера на сектата с местните власти, тъй като се разпространявали слуховете, че той обира до последния цент сектантите.

Джонс нямал намерение да разпуска сектата и решил да извърши радикална постъпка. Заедно с 900 свои последователи пристигнал в Гвиана и сред джунглите започнал да строи нов град – град на мечтите, на „всеобщото щастие и благоденствие“. Без излишна скромност той нарекъл селището на себе си – Джоунстаун.

След една година в САЩ стигнали слуховете, че членовете на сектата насила се държат в селището, че работят в робски условия и се подлагат на насилие.

Самоубили се всички

Конгресменът Лео Райън пристигнал  в Джоунстаун, за да провери така ли стоят нещата. Той се срещнал със една част от сектантите, които желаели да се върнат по домовете си.

Но по-голямата част от тях смятали Джонс за въплъщение на бог и следвали всичките му заповеди. Райън решава да качи желаещите да напуснат селището в два самолета, но хора на Джонс с автомати ги атакували, убили бизнесмена и онези от сектантите, които не успели да излетят.

На следващия ден в Джоунстаун открили 918 трупа. Повечето от тях доброволно изпили отрова, а който отказал, бил застрелян.

Джонс също бил прострелян в главата.

Не е ясно дали сам се е застрелял или му помогнали.

До такива последици може да доведе религиозният фанатизъм, сектантството, сляпата вяра в лидера и манипулирането на съзнанието с разнообразни методи, включително и с психотропни вещества.

Какви са методите за потискане и управление на съзнанието, какво представляват психотрониката и психотронните методи на въздействие върху хората, как с тяхна помощ се променят техният морал, мироглед, идеология и пр. – отговорите на тези въпроси можете да намерите в книгите на издателство РАСПЕР – „НИБИРУ И ПСИХОТРОННАТА ВОЙНА“, „СВРЪХЧОВЕКЪТ ОТ ПОДЗЕМНАТА АКАДЕМИЯ НА КГБ“, „НОВИТЕ ЗОМБИ“ И „ЕЗОТЕРИКАТА И ШАМАНИТЕ НА КРЕМЪЛ“

Възползвайте се от 50-процентната отстъпка от цената на всички книги на издателство РАСПЕР, която важи до 13 май 2020 г.

Поръчайте на телефони: 0887490238 и 0884798577; можете да посетите нашата онлайн книжарница и да попълните формата за купуване на книги http://rasper-bg.com/

 

Categories: Uncategorized

ВЗРИВ В ПИЛОТСКАТА КАБИНА НА САМОЛЕТА – ПРИЧИНА ЗА ГИБЕЛТА НА ГАГАРИН И СЕРЬОГИН?

На 27 март при тренировъчен учебен полет загиват полковник Юрий Гагарин и летецът инструктор Владимир Серьогин

Лев Н. Каманин: има факти и доказателства за взрив в кабината на пилотите, който предизвиква разхерметизацията на самолета и последва катастрофата

И досега не е известно точно как точно загива първият в света космонавт

Експерти смятат, че тогавашните съветски власти умишлено са скрили обстоятелствата в гибелта на Гагарин.

Държавната комисия, която разследва това трагично произшествие, не могла или не е искала, еднозначно да установи причината, като излага в изводите си най-правдоподобната, според нея, версия за катастрофата. Тази версия е изложена в много книги, но съществуват и други версии за гибелта на Гагарин и Владимир Серьогин. Една от тях е на сина на генерал Николай Каманин – Лев Николаевич Каманин, випускник от военновъздушната академия „Н. Е. Жуковски“, който много години ръководи подготовката на съветските космонавти.

Сутринта на 27 март 1968 г. от летището „Чкаловский“ край Москва излита двуместният учебно-боен самолет УТИ „МиГ-15“, с бордови номер 18, управляван от космонавта Юрий Гагарин. В инструкторската кабина е летецът-изпитател Владимир Серьогин, който получава задачата да провери доколко е подготвен полковник Гагарин за подновяване, след осемгодишно прекъсване, на самостоятелните полети на боен изтребител..

12 минути след излитането Гагарин долага по радиостанцията на ръководителя на полетите: „Задачата в зона 20 приключих, моля разрешение да взема курс 320.“ След като получава разрешението да се върне на летището, той, както е положено по правилата на радиообмена, изрича стандартното: „Разбрах, изпълнявам…“ След това връзката прекъсва… Вечерта същия ден отломки от самолета и останки от летците са открити в гората, близо до село Новосьолово, Владимирска област.

В акта на държавната комисия за резултатите от разследването на катастрофата на самолета УТИ „МиГ-15“ е записано: „Най-вероятната причина за гибелта на Гагарин и Серьогин е резкият завой на самолета, с цел да се избегне сблъсъкът с метеорологичен балон; по-малко вероятната причина е отклоняването на самолета от горната част на облаците. В резултат от резкия завой самолетът влиза в критичен ъгъл на полета, сложната метеорологична обстановка затруднява управлението му и екипажът загива…“ Зад този извод прозира „обвинителната присъда“ на комисията: намирайки се в състояние на пълна работоспособност, летците не се справят с критичния режим на полета и не успяват да изведат самолета от него.

Независима експертна комисия, ръководена от летците-изпитатели Г А. Седов и В. С. Илюшин, провежда през 1968 г. независима експертиза и стига до заключението, че не е възможно да се определи движението на самолета в последната минута от полета и да се обясни със съзнателни действия на екипажа. Вероятно такова движение на самолета може да е продиктувано от временна загуба на работоспособност от екипажа или вследствие на някакво въздействие върху него…

Изглежда комисията от самото начало си е поставила задачата да „не намери“ истинската причина за гибелта на космонавтите.

В документалната повест „Първопроходците на Вселената“, в която е направен детайлен анализ на предпоставките и възможните причини за катастрофата на 27 март 1968 г., авторът й докторът на техническите науки професор С.М. Белоцерковский  поддържа официалната версия.

„Резкият завой“…

Какво означава „рязък завой“ или „внезапно маневриране“, в резултат на който пилотираният от Гагарин самолет влязъл в критичен за полета ъгъл и  режим? Това означава, че той е допуснал груба грешка, а инспектиращият го Серьогин въобще не взел никакви мерки за отстраняването й или да поеме управлението на самолета, действал е неумело,  с нарушаване на всички изисквания за сигурност.

Какво е трябвало да направи Серьогин, след като  открива грешката на Гагарин?

Инструкцията по техниката на пилотиране в случай на критичен режим на полета на височини над 4000-5000 метра предписва незабавно аварийно напускане на самолета. Особеностите в конструкцията на УТИ „МиГ-15“ са такива, че инструкторът, който се намира на задната кабина, трябва първи да се катапултира, след което да заповяда на Гагарин да направи същото, или да се опита да изведе самолета от критичния режим, но той не го е направил.

Излиза, че Гагарин и Серьогин са се проявили като лоши летци.

Държавната аварийна комисия отхвърля версията за неработоспособното състояние на екипажа. Тя би могла да се случи заради внезапна разхерметизация на кабината на самолета при сблъсък със страничен предмет или поради взрив близо до кабината.

Предположението са разхерметизация във въздуха е подкрепена от факти и обстоятелства. Но държавната разследваща комисия прави извода, че разхерметизацията се случила за броени секунди преди удара в земята и била само следствие от катастрофата, а не нейна причина.

Според Л. Н. Каманин съветското началство не само могло, но и лъгало съветския народ, когато някои важни факти по различни причини са неудобни и дори опасни за обнародване.

По тази причина е покрита с мрак тайната на гибелта на Гагарин и досега.

Версията за разхерметизация на кабината на самолета вследствие на взрив е изказана от специалистите веднага.

Дори има свидетелски показания за грохот от взрив в облаците преди катастрофата на самолета. От телата на Гагарин и Серьогин остават само фрагменти, но официалната версия остава и ново разследване не се предвижда, въпреки че остатъци от самолета се съхраняват в специални херметични баки.

 

Categories: Uncategorized

ВЪРХУ КОИ СИСТЕМИ И ПРОЦЕСИ В ОРГАНИЗМА ВЛИЯЯТ ВИТАМИНИТЕ

Витамин А – ретинол: влияе върху зрителния процес, защитава слизестите обвивки в организма, отговаря за красотата на кожата и предпазва от инфекии;

Провитамин А – бета-каротин: влияе върху зрителния процес, зощитава слизестите обвивки в организма, антиоксидант.

Витамин В1 – тиамин: участва във въглехидратния обмен и влияе върху работата на нервната система, тонизира я.

Витамин В2 – рибофлавин: регулатор на обменните процеси,  има важна роля в мастния, белтъчния и въглехратния обмен; обезврежда токтсините.

Витамин В3 – ниацин:  участва в мастния, белтъчния и въглехидратния обмен, подпомага функцията на нервната система, спомага за комуникацията между нервните клетки,  обезврежда токсините, участва в синтеза на червените кръвни клетки и някои хормони.

Витамин В5 – пантотенова киселина: изпълнява ролята на невромедиатор, участва в производството на гликоген и мастни киселини.

Витамин В6 – пиридоксин: главният биоенергетик в организма, участва в обмяната на веществата, особено в обмяната на белтъчините и мазнините и в синтеза на ферменти.

Витамин В7 – биотин: участва в гликогенния и мастния обмен, влияе върху кожата, косата и нервите, защитава нервната тъкан.

Витамин В12 – цианокобаламин: най-главният витамин в кръвотворенето, участва в клетъчните функции, в образуването на червени кръвни клетки и в работата на нервната система.

Витамин В9 – фолиева киселина: участва в клетъчното делене, в белтъчния обмен, в работата на нервната система.

Витамин В4 – холин, и витамин В8 – инозитол: те са невромедиатори, участват в работата на нервната система, в обмяната на калция, влияят на инсулиновата дейност. Холинът защитава черния дроб, участва в синтеза на фосфолипиди в него. Инозитолът има липотропно и успокояващо действие, въздейства върху моториката на стомашно-чревния тракт.

Витамин С – аскорбинова киселина, универсално вещество в жизнеобезпечаването на организма, има окислително-възстановително действие,  влияе върху процеса на образуването на колаген, въздейства върху кожата, защитава имунната система.

Витамин D – холекалциферол: строител на здрав скелет,  въздейства върху усвояването на калция и фосфора, стимулира растежа на костите.

Витамин Е – токоферол: главният антиоксидант, забавя процесите на стареене в организма; важен за репродуктивната система на двата пола.

Витамин К: участва в процеса на съсирване на кръвта; в  изграждането на клетъчните мембрани; транспортира калция до костите, предпазва съдовете от калциеви отложения.

Витамин Р – рутин, обединява група биоактивни вещества, наречени биофлавоноиди: заздравява капилярите и снижава проницаемостта на съдовата система.

 

С дефицита на кои витамини са свързани

някои състояния и болести

Косопад – възможен дефицит на витамините В1, В6, Е, С; дефицит на минералите: калций, желязо, мед, селен, цинк.

Влошаване на зрението – възможен дефицит на витамин В2, витамин А, витамин В6, витамин С; дефицит на минералите селен и цинк.

Кариес – възможен дефицит на витамините А и С и на минералите йод, флуор, мед и цинк.

Гуша, увеличаване на щитовидната жлеза – възможен дефицит на минералите мед и селен.

Остеохондроза – възможен дефицит на витамините А и Е.

Болести на сърцето, рак на гърдата – възможен дефицит на витамините  В1 и Е и на минералите магнезий, мед и селен.

Болести на белия дроб – може да са предизвикани от възможен дефицит на витамините А, В6, С и Е, на минералите калий, селен и цинк.

Болести на черния дроб – възможен дефицит на витамините В1 и Е и на минералите хром, фосфор и желязо.

Камъни в бъбреците – възможен дефицит на витамин С в организма.

Жлъчни камъни – възможен дефицит на витамин В6, на микроелементите манган, хром, фосфор, калий, магнезий, цинк.

Импотентност – възможен дефицит на витамините  В5, В2, Е и С  и дефицит на микроелемента цинк.

Рак на правото черво – възможен дефицит на витамините В5 и В1 и на микроелементите калий и желязо.

Мускулни болки – възможен недостиг на витамин В7и на микроелементите калий, магнезий, селен.

Болки в ставите – дефицит на витамините А, В2, С и Е; на микроелементите фосфор, мед и селен.

Остеопороза – дефицит на витамините В9, В12, Е и С, и на микроелементите манган, флуор, мед и цинк.

Остеомалация – дефицит на витамин Е и на микроелемента манган.

Артрит – възможен дефицит на витамините В1, В6, Е и С и на микроелементите мед и селен.

Анемия – възможен дефицит на витамините В12, В9, В6, В1, Е, и на микроелементите фосфор, калий, желязо и мед.

Categories: Uncategorized

КОИ СА НАЙ-ВАЖНИТЕ ВИТАМИНИ И КАКВА Е ПОЛЗАТА ИМ ЗА ОРГАНИЗМА

Едва ли има човек, който да не знае, че витамините са най-важният елемент, който пряко участва във функционирането на всичките органи. Продуктите, които ние употребяваме, съдържат белтъчини, мазнини, въглехидрати, микро- и макроелементи, минерали и витамини. Но от съдържащите се в тях витамини зависи ценността им за организма, тъй като те участват пряко в обмяната на веществата и поддържането на важни функции в организма. Витамините помагат на клетките да растат, развиват организма и укрепват имунната система.

Така че ролята на витамините за организма не може да се оцени. Ако пренебрегваме правилата на здравословното хранене, организмът ни ще страда и ще му се нанесе непоправима вреда.

При балансирано хранене, благодарение на витамините, синхронно работят всичките органи, изработват се хормони, регулират се обменните процеси; човек без проблем понася жега, студ, инфекции, усеща се здрав и бодър.

Недостигът на витамини се отразява негативно върху вътрешните органи и тъкани, върху физическите и умствените способности, нарушава се обмяната на веществата, забавят се развитието и растежът.

Кои са най-важните витамини за организма

Витамин А – важен за зрението и имунната система;

Витамин D: необходим за усвояването на калция в организма;

Витамините С и Е са силни антиоксиданти;

Витамините В1 и В2 – превръщат храната в енергия, нужни са за интелекта;

Витамин В5 – подпомага храносмилането;

Витамините В6 и В12 намаляват умората, повишават издръжливостта, важни за функционирането на главния мозък и формирането на кръвта;

Витамин РР – регулира кръвната захар, антиоксидант; натрупва витамин С в организма;

Витамин N – липоева киселина, защитава черния дроб от токсини и затлъстяване.

Витамин U – оказва благотворно действие върху заздравяването на язви в стомаха и дванайсетопръстника. Повишената киселинност е признак за недостиг на витамин U.

Витамин F – важен регулатор на енергообмена;

Витамин Н – има роля в образуването на глюкоза;

Витамин К – важен за правилното съсирване на кръвта, помага при тежки натоварвания.

Както виждате, темата за витамините е обширна и много интересна.

АКО ИСКАТЕ ДА НАУЧИТЕ ПОВЕЧЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛЗАТА ОТ ТЯХ, ЗА СИМПТОМИТЕ НА ДЕФИЦИТА И ПРЕДОЗИРАНЕТО ИМ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ, ТЪРСЕТЕ КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „РАСПЕР“ – „В12, К2, В17 И ДРУГИТЕ ВИТАМИНИ“

Categories: Uncategorized

„ТАЙНИТЕ ОРЪЖИЯ СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТО“

Запознайте се с книгата на издателство РАСПЕР

ЕЛЕКТРОМАГНИТНАТА БОМБА

Земетресения, наводнения, вулкани, свински и птичи грип, СПИН… Всичко това може да ни сполети днес благодарение на могъщите оръжия, с които разполагат някои държави и частни организации. Тази книга е само едно открехване на завесата към тайния арсенал, с който искат да зомбират, контролират, а защо не и да ликвидират човечеството. По-любознателните читатели сигурно са запознати с информациите за така наречения проект “Син лъч” на НАСА. Той удивително прилича на записките от “Протоколите на сионските мъдреци”. Тук обаче става въпрос вече за подчиняване и контролиране на човечеството с нови технологични средства. С оръжия, които влияят директно върху съзнанието, превръщат ни в марионетки или ни убиват.

Климатичното, тектоничното, биологичното, психотронното и торсионното оръжие са само видимата част от “айсберга”, тръгнал срещу човечеството. Новият световен ред предвижда “редуциране” на населението само до един милиард души.  Съществуването на оръжията, за които става дума в тази книга, изправят човечеството пред огромна катастрофа. Тези оръжия могат да отключат онези непознати енергии, които да доведат наистина до края на света. Приказките за края на света и многобройните публикации в тази посока недвусмислено подсказват, че става въпрос за гигантска манипулация.

С помощта на описаните тук оръжия не е проблем да се предизвикат изкуствени земетресения, наводнения или да се проникне в нечий мозък. Не е проблем да му се диктуват каквито и да било информации, с които даденият индивид да бъде превърнат в “пророк”. Всъщност не са ли съвременните пророци глашатаите на Новия световен ред?

Прочетете тази книга, защото познанието е силата, която ще ни позволи да се справим с всяка заплаха.

 

Целия минал век човечеството търсеше начин да създаде нови, още по-ефективни средства за убиване. Отравящи газове, смъртоносни бактерии и вируси, междуконтинентални ракети, термоядрено оръжие.

За съжаление техническият прогрес не само подобрява нашия живот, но и създава нови по-съвършени оръжия.

В много страни се разработват оръжия на основата на новите физически принципи. Генералитетът внимателно наблюдава последните постижения на науката и се опитват да я поставят на своя служба.

Едно от най-перспективните направления в отбранителните изследвания е работата за създаването на електромагнитно оръжие. Най-често в пресата се говори за електромагнитната бомба.

Неотдавна в Англия беше публикувано описанието й. Принципът на действието й е в създаването на мощно електромагнитно поле, което изважда от строя всичките устройства, които работят с електричество. Когато се взриви, електромагнитната бомба създава мощна вълна с определено направление. Ако се хвърли над голям град, в окръжност от няколко километра, ще прекратят работата си всичките компютри, ще се наруши електроподаването, работата на  радио- и телевизионните  и силовите линии. Битовите прибори ще престанат да работят, както и всички двигатели с вътрешно горене, ще се изключи връзката, няма да работят СМИ, градовете ще потънат в мрак.

В много страни вече са създадени подвижни генератори на електромагнитно излъчване, които могат да извадят от строя електрониката на противника на разстояние до няколко десетки километра.

Електромагнитната бомба спада към хуманните оръжия.

Взривът на бомбата ще се отрази на мозъка на хората, като изключи съзнанието им. Но това ще бъде само краткотраен шок, който няма да има особени последици.

Но човечеството, срещу което ще бъде приложено това оръжие, ще се окажат хвърлени няколко века назад.

Подробното техническо описание на конструкцията на електромагнитната бомба се държи в тайна, макар че може да се открият източници, които разкриват начините на изработването й, от което могат да се възползват екстремисти и терористи.

Навремето академик Андрей Сахаров описа действието на електромагнитната бомба в открития печат. Основният й елемент е цилиндричен резонатор, покрит с обикновено взривно вещество. Специален източник с относително неголяма мощност възбужда в резонатора електромагнитна вълна. Тя може да се поддържа в течение на целия полет на бомбардировача или да се предизвика няколко секунди преди хвърлянето на бомбата и след сработването на устройството. При взрива може да се развие мощност до няколко хиляди гигавата и налягане от стотици атмосфери.

Почти мигновено диаметърът на резониращия цилиндър се свива, честотата на вибрациите му се повишава;  част от енергията на взрива преминава в електромагнитни вълни. Мощността се увеличава и тази мощна енергия се стоварва върху електрониката  и човешките мозъци и ги парализира.

В електромагнитните бомби може да има и друг пълнеж – например химикали, микроби, които превръщат горивото в желе, или прах от типа на тефлона – вещество с нисък коефициент на триене, което може да създаде взривна вълна на грамадна площ. В  резултат пътищата и дори почвата ще се превърнат хлъзгав лед. Бронираната техника няма да може да потегли, влаковете ще буксуват на релсите, пехотата при движението си трябва много  да внимава.

И това не е всичко. Според някои специалисти съвременната военна наука е усвоила и кълбовидната мълния. Може да бъде създаден огнен балон в самолета, танка, кораба на противника…

Разработването на електромагнитни бомби могат да си позволят богати страни като САЩ, Китай, Русия, Израел.

 

ОТ КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „РАСПЕР“ МОЖЕТЕ ДА НАУЧИТЕ И ЗА ДРУГИ ВИДОВЕ „ТАЙНИ“ ОРЪЖИЯ СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТО: ТЕКТОНИЧНО, БИОЛОГИЧНО, КЛИМАТИЧНО, ПСИХОТРОННО, МИКРОВЪЛНОВО И ДР. МОЖЕТЕ ДА Я НАМЕРИТЕ ВЪВ ВЕРИГИ КНИЖАРНИЦИ „ХЕЛИКОН“, „СИЕЛА“, „БУКПОЙНТ“, НА КНИЖНИ БОРСИ „БУКТРЕЙДИНГ“ И „БОЛИД“ – НА ЩАНДА НА ИЗДАТЕЛСТВО „ДИЛОК“, В НАШАТА ОНЛАЙН-КНИЖАРНИЦА rasper-bg.com и другаде.

 

 

 

 

 

Categories: Uncategorized

„ТРЕТОТО ОКО: ТЕХНИКИ ЗА ОТВАРЯНЕТО МУ И РАЗВИВАНЕ НА ЯСНОВИДСТВО“

Търсете книгата на издателство РАСПЕР

Легендите разказват, че третото око било смятано за орган на човешката биоенергия (телепатия) и може да предава мисли на разстояние, да лекува болести, да влияе на гравитацията. Изследователи предполагат, че атлантите и лемурийците можели с един поглед да преместват огромни каменни блокове и да строят монументални съоръжения. Възможно е  чрез третото си око те да са се настройвали на честотата на полето на камъка и го завъртали така, че да противодейства на гравитацията.

Официалната наука отъждествява третото око с епифизата (пинеалната жлеза, която има формата на шишарка, разположена в междинния мозък, между двете мозъчни полукълба); епифизата е последната открита жлеза в ендокринната система на човека; според окултните разбирания тя възприема енергията и информацията пряко, а не чрез сетивните органи…

Третото око? Какво представлява то и как можете да го отворите, ще научите от тази книга.

Тайната на третото око привлича хиляди хора, но само единици могат да активизират шестата чакра и да я използват за некористни цели. Според езотерици нашата пророчица и лечителка Ванга имала трето око. Тя силно впечатлила навремето директора на Института за мозъка – Наталия Бехтерева.

Античните философи вярвали, че третото око е връзката на човека с висшите сили. Били убедени, че благодарение на него избрани получавали способността за ясновидство, а други – тънка интуиция.

Леонардо да Винчи, който сериозно се занимавал с анатомия и препарирал трупове, твърдял, че в човешката глава има свързани с очите специални сферични зони. Една от тях – „камерата на здравия смисъл“, е място, което обитава душата и отговаря за общуването с Бога.

На Изток по времето на сакрални обреди между веждите и досега рисуват око или точка. Тя имитира прозорец, през който влиза потокът космическа енергия.

Главата на статуите на Буда често е украсена със скъпоценен камък в зоната между веждите.

Трето око е открито дори на Големия сфинкс в Египет.

Някои видове гущери, които обитават Нова Зеландия, под прозрачна пластина имат истинско трето око.

Измрели рептилии имат трето око на темето.

Учени също се съгласяват с твърдението, че човекът е имал трето око, но постепенно то престанало да се развива и се превърнало в епифиза – шишарковидната жлеза, разположена дълбоко в мозъка. Тази жлеза е удивително подвижна; тя може да се върти подобно на окото и да улавя светлината.

Подобен орган в рептилиите според биолозите улавя електромагнитните излъчвания, увтразвука.

Епифизата ръководи смяната на сън и бодърстване; от нея зависи продължителността на живота ни. Хормоните, които тази жлеза синтезира, отговаря за подмладяване на клетките в организма.

Според източната философия третото око имало друго преназначение – да вижда миналото и бъдещето, да приема информацията от Космоса, да изпраща мисли на огромни разстояния. Учените изучавали епифизата като орган на телепатията.

Някои физици смятат, че третото око е шестото чувство, свръхчувствителните способности, особеното свойство на човешкото съзнание да вижда невидимото, да познае непознаваемото, да чувства на разстояние или извън времето. Тази способност се е развила още у древния човек, който трябвало да оцелява и безсъзнателно да предвиди опасността, да избегне срещите с дивите зверове, да избегнат природните стихии.  С времето при повечето хора това качество се притъпило.

Легендата разказва

Много отдавна всичките хора, мъже и жени, умеели да се възползват от третото око. В тези времена хората ходели по земята и живеели сред хората. При хората се родила илюзията, че те не са по-лоши от боговете, и пожелали да ги избият. Хората не разбирали, че онова, което имат намерение да извършат, боговете веднага са го разбрали. За наказание боговете затворили третото око на хората. Оттогава в течение на много векове ясновидският дар останал у малцина. Онези, които се раждали с него, можели да го развиват и засилват  благодарение на трепанацията на черепа.

 

 

Categories: Uncategorized

„БИЛКА ЗА ВСЕКИ ОРГАН“

КОИ БИЛКИ ПОМАГАТ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ НА БЪБРЕЦИТЕ

Търсете книгата на издателство РАСПЕР в книжарници ХЕЛИКОН, СИЕЛА, БУКПОЙНТ и други по-малки книжарници, в книжните борси БУКТРЕЙДИНГ и БОЛИД – на щанда на издателство ДИЛОК, в  нашата онлайн книжарница rasper-bg.com, в store.bg и в някои павилиони за продажба на списания и вестници др.

Билколечението е изкуство, което датира от хилядолетия. Още Вергилий е описал в прозата си как една ранена от стрела коза се търкала в билката росен. Петър Димков разказва как ухапаната от змия невестулка се търка в бъзака. Английският билколечител Джон Паркинсън описва 3800 билки в изчерпателния си труд “Описание на растенията”, който написва през 1640 г. 

Билките са в основата на фармацевтичната промишленост. Някои лекарства като аспирин и други болкоуспокояващи препарати съдържат като основни компоненти растителни агенти.

Билките са използвани през хилядолетията в лечението на много болести. Много от индианските билкови смеси са били създадени в състояние на транс, с помощта на “Великия дух”. Други билкови смеси са направени по китайската система на “балансиране на енергиите” Ин и Ян.

Но най-силни и най-ефективни са “нашите билки”, тези които растат в двора и в родината ни.

Важно е обаче да знаем как да ги прилагаме, за да не се превърнат от лекарство в отрова, което често се случва.

В тази книга ви предлагаме подробна информация кой орган с каква билка се лекува и по какъв начин.

 

Бъбреците изпълняват невероятно важна работа – за един ден през тях преминават 200 литра кръв, която те очистват от токсини. Но тези органи са много уязвими. Неправилното хранене, лошата питейна вода и лекарствата се отразяват на работата им. Инфекцията във всяка част от тялото преминава в бъбреците чрез кръвта. Това става причина за възникването на пиелонефрит, пикочнокаменна болест, цистит. Фитотерапията може да помогне бъбреците да се разтоварят и да се възстанови нормалната им функция.

Според уролози твърдата водопроводна вода, в която сулфати, хлориди и нитрати са над нормата, могат да провокират образуването на пясък и камъни в бъбреците. Бъбреците-филтри имат нужда от периодично пречистване. За целта може да се използват зеленчуци и плодове – дини, пъпеши, краставици, тиква.

Извън сезоните им може да се приемат отвари от ленено семе, овчарска торбичка, трицветна теменуга, цветове и плодове от черен бъз. Тези билки и плодове имат пикочогонен ефект, без да отмиват калия от организма, но постепенно намаляват белтъка в урината. Ако кръвното налягане е повишено, се препоръчва да се пие отвара от дяволска уста.

Отличен очистващ ефект върху бъбреците имат магданозът и целината, хвойновите плодове.

Плодове от хвойна се счукват и 15 минути преди ядене се приемат с вода. Те помагат на бъбреците да изпълнят своята кръвоочистителна функция.

Джинът всъщност е спиртна настойка от плодове хвойна. Той също има очистващо действие, но с него не бива да се злоупотребява.

Запарка от листа черна боровинка и листа бреза помага при камъни в бъбреците. Тя е полезна и при жлъчнокаменна болест.

Пикочогонни и противовъзпалителни свойства имат мечото грозде, полският хвощ, лайката, жълтият кантарион.

Сок от ряпа предпазва от камъни в бъбреците, смесен наполовина с мед. Тази смес се приема най-напред в малка доза, която постепенно се увеличава до една чаша на ден.

Отвара от корен шипка пречиства бъбреците и премахва възпалението в тях.

Най-полезен за бъбреците е сокът от тиква.

Болестта пиелонефрит може да предизвика бъбречна недостатъчност. Целта на лечението да се изведе излишната течност от организма. За това помагат отвари от мечо грозде и полски хвощ.

Запарка от овес помага срещу отоци, свързани с неправилна работа на бъбреците.

Възпалителните процеси в бъбреците са тясно свързани с възпаления на пикочния мехур – цистит, който се развива при преохлаждане и инфекции. Болестта отстъпва с приемане на чай от мечо грозде, бял равнец и брезови пъпки.

Когато тези болести се обострят, се приемат билкови отвари в ударни дози: пет супени лъжици билка на един литър гореща вода. Тази запарка се изпива за един ден.

Растителните запарки и отвари е полезно да се приемат и през пролетта, и през есента. Обичайната доза е две супени лъжици на половин литър гореща вода – за профилактика на пиелонефрит и цистит, а също при простуди, които могат да провокират тези заболявания.

При камъни в бъбреците помагат отвари от шипки, от морковено семе, листа горска ягода и малина, магданоз.

Когато има криза, се използват ударни дози: пет супени лъжици на един литър гореща вода. Между кризите се прилага доза от две супени лъжици на половин литър гореща вода.

При бъбречна колика се взема вана. Отвара от силна растителна смес се излива във водата на ваната, която е около 39 градуса. Болният е натопен до кръста.

pumpkin juice

Categories: Uncategorized