Издателство Распер

ФИНДЛИ — Кой хлопа в този късен час? — Аз хлопам — каза Финдли. — Върви си! Всички спят у нас! — Не всички! — каза Финдли. — Не зная как си се решил… — Реших се — каза Финдли. — Ти май си нещо наумил. — Май нещо — каза Финдли. — При тебе ако дойда вън… — Ела, де! — каза Финдли. — Нощта ще минеме без сън. — Ще минем! — каза Финдли. — При мен да дойдеш, току-виж… — Да дойда? — каза Финдли. — До утре ти ще престоиш. — До утре! — каза Финдли. — Веднъж да минеш моя праг… — Да мина! — каза Финдли. — И утре, знам, ще тропаш пак. — Ще тропам! — каза Финдли. — Ще ти отворя, ала чуй… — Отваряй!… — каза Финдли. — Ни дума някому за туй. — Ни дума! — каза Финдли. –––––––––– Освен поет, Робърт Бърнс е и фолклорист. Произведенията му са написани на немски, шотландски и английски език. Той е роден в село Алоуей, графство Айшир; от дете Бърнс се налага да работи наравно с възрастните, търпейки глад и други несгоди. През 1781 г. младият Робърт влиза в масонска ложа, което влияе силно върху творчеството му. След смъртта на баща си Бърнс и брат му се заемат неуспешно със селско стопанство. През 1786 г. излиза първата книга със стихотворения на Робърт Бърнс. Поезията му бързо става популярна сред шотландците, което забелязва и Гьоте. През 1787 г. Бърнс се установява в Единбург и постепенно се интегрира във висшите кръгове на обществото. Там се запознава с популяризатора на шотландския фолклор Д. Джонсън, заедно с когото издават сборника „Шотландски музикален музей”. В него Бърнс публикува шотландски балади, обработени от самия него, и собствени произведения. Той се опитва да вложи парите от хонорарите си във ферма, но се проваля и се налага да се издържа, като събира акцизи. Бърнс води доста разпуснат начин на живот; има три незаконородени дъщери от случайни връзки. През 1787 г. той се жени за Джийн Армор и в брака се раждат пет деца. До 1794 г. Бърнс пише най-известните си поеми. В стихотворението, посветено на Джон Андерсън, 30-годишният поет разсъждава за смъртта. Последните си години той изкарва в нищета и една седмица преди смъртта си едва не попада в затвора заради дългове. Робърт Бърнс умира на 21 юли 1796 г. в Дъмфрийс. Тогава е едва на 37 години. Един от биографите на поета твърди, че причината за смъртта му е злоупотребата с алкохол, но тази версия не е доказана. Другите му биографи смятат, че Бърнс е починал заради тежкия физически труд в детството и младостта, което довело до ревмокардит, от който заболял като дете. Болестта се усложнила от прекараната дифтерия. С името на Робърт Бърнс свързват специалната форма на строфата: шестстишие по схемата АААВАВ, със скъсени четвърта и шеста сричка. Подобна схема е известна в провансалската поезия през 11 век, но от 14 век нейната популярност затихва.Тя се запазва в Шотландия и там я използват и преди Бърнс, но я свързват с името му и я наричат „Бърнсова строфа”. Тази форма използва и Пушкин.

Властите в Казахстан отделили 10 милиона долара за преселването на жителите на село Калачи, Акмолински район. Там хората започнали внезапно да заспиват, не от умора и не през нощта, а посред бял ден, внезапно и за дълго. Странна била тази „сънна болест“ . Пациенти се оплаквали от слабост, сънливост, световъртеж и нарушена координация. Много хора спали по няколко дни; след като се събудели, се оплаквали, че са загубили частично паметта си. Специалисти и десетки изследвания така и не открили истинската причина за това състояние на жителите на селото. Бременната в деветия месец Олга разказва: „Аз заспах на 26 декември 2013 г. Цял ден бях на работа, в пет вечерта се върнах вкъщи, преди това ходих по магазини. Помня, че влязох вкъщи и по-нататък всичко ми се губи...” За Олга всичко се разминало благополучно – родила здраво дете. Но след това заспал по-големият й син. След като се събудил, Стас не бил същият – все едно че го подменили: имал постоянно лошо настроение и плачел през нощта. Олга пък се оплаква от постоянно главоболие. След събуждането много от жителите на селото получавали халюцинации. Селяните се оплаквали на журналисти, че селото им се е превърнало в "село на глупаци". Всичко започнало в края на 2012 г. и началото на 2013 г. След няколко години странните симптоми внезапно изчезнали. Първите случаи не предизвикали тревога, но през март 2013 г. десет души заспали и се оказали в болница. От този момент странната болест се разпространила на вълни. Хора на всякаква възраст заспивали през деня и не се събуждали няколко дни. В периода 2013-2015 г. такова състояние преживели около 60 жители на селото; много от тях - по няколко пъти. Всички пострадали описвали еднакви симптоми: внезапна сънливост, слабост, двойно виждане. След това изпадали в безсъзнание и заспивали за часове, а понякога и 6-7 дни. След като се събуждали, нищо не помнели за случилото се, оплаквали се от халюцинации и обърканост на съзнанието. Понякога заспивали по ред членове на едно семейство. След събуждането било нужно дълго възстановяване. Слабост, тревожност, раздразнителност изпитвали цели седмици. При деца наблюдавали възбуда и дезориентация. Всичко това не прилича на банална умора, а сериозно нарушение в работата на мозъка... Загадъчната "сънна епидемия" бързо станала известна. В Калачи заприиждали лекари, учени, журналисти, но никой не могъл да обясни природата на явлението. Към края на 2014 - началото на 2015 г. ситуацията станала критична. Само през януари 2015 г. заспали посред бял ден около 40 души. Нарекли Калачи "сънното село". Властите решили да преселят жителите му. И изведнъж през втората половина на 2015 г. настъпило затишие. Последните случаи на "сънната болест" били регистрирани през пролетта. През януари 2016 г. тя изчезнала напълно. В годините на разследвания се появили десетки версии. В началото подозирали, че хората са се отровили от фалшив алкохол, след това - че болестта предизвикал вирус, масова психоза, но тези варианти отпаднали. Заболявали и деца, и непиещи, а инфекция въобще не открили. Една от версиите се опитва да обясни болестта с екологичната обстановка - влиянието на радона и въглеродния окис от изоставените уранови мини, до които се намира Калачи. Освен уран-238 в района има и находища на торий. Те влизат в химическа реакция с водата и образуват радон, който е силно радиоактивен и предизвиква наркотичен ефект, какъвто е открит при болните. Но преди години в СМИ се появиха данни, които отхвърлиха възможността радонът да е причинител на „сънната“ болест на хората в село Калачи. Макар че във въздуха било регистрирано повишаването им, нивото им не било толкова голямо, че да предизвика такава реакция. Кръвните показатели на местни жители не потвърдили отравяне. Имало и други предположения, какво би могло да предизвика подобни симптоми: димът от печките, токсини във водата, дори генетични или мистични причини. Нито една от версиите не получила доказателства. След много изследвания на болните поставили диагнозата „енцефалопатия с неясна етиология”. "За изследвания вземаха от нас всичко, каквото можеше да се вземе - кръв, урина, коса, нокти. Дори биопсия на костния мозък правеха. Представяте ли си каква болка? Проверяваха мазетата, терасите, водата, почвата, въздуха. Щом учените бяха в селото, никой не заспиваше. Щом си тръгваха - "сънната болест" се връщаше.. Каква мистика само! Сякаш някой специално ни причиняваше вреда. Хората бяха много уморени от всичко това. И когато за пореден път идваха журналисти със своите въпроси, това вече дразнеше..." - откровено разказва една селянка. В крайна сметка официално причината не е изяснена и не е назована. Така "сънната болест" в Калачи остава един от най-загадъчните феномени в историята на Казахстан. През 2016 г., когато "сънната болест" започна да стихва и въобще изчезва, пред жителите на Калачи възникна въпросът, какво да правят оттук нататък? За три години непрекъснат стрес и страх селото силно се променило. Властите решили да изселят всички желаещи в по-безопасни места. На първо място - семействата с деца. Много от тях се съгласили. Предлагали им квартири в районния център - Есил, и в град Державинск. Някои заминали на собствени разноски при роднини в други региони. В резултат училището в Калачи опустяло и сега в него учат само до четвърти клас. А официалната статистика е такава: в момента, в който открили първите случаи на "сънната болест", в селото живеели 177 семейства, или 413 души. Сега в Калачи са останали само 102 семейства, или 201 души. Хората престанали да заспиват, но проблемите на селяните не свършили. Властите обявили селото за безперспективно. Останалите там хора искат от държавата помощ и се оплакват, че са оставени на произвола на съдбата. Днес разходката в Калачи прилича на кадри от някакъв филм за изоставено село: много напуснати домове, обрасли дворове и градини, на места асфалтът е разбит. Главната улица и днес се нарича "Ленин" и на нея стои старият паметник на Илич, който "показва пътя". Селяните в Калачи повече не заспиват внезапно: "сънната епидемия" е останала в миналото. Но гледайки празните къщи и обраслите улици, става ясно, че селото вече няма да се върне към предишния си живот. Част от душата на това място сякаш е заспала завинаги. Днешната атмосфера в Калачи говори много. Някога това е било обикновено работещо живо село, а сега - тих, почти безлюден ъгъл. Тази история, която по-рано привличала толкова внимание, вече е забравена. Но тук, в самото Калачи, и досега чакат отговори - какво е било това, отровена вода, газ от мините или проклятие? Най-обидното, казват останалите в селото жители, че точната причина така и не е изяснена. Всеки обяснява тази загадка по своему. Но нито една версия не е доказана на 100 процента. А щом причината не е посочена, значи, няма гаранции, че такова няма да се повтори. Затова много хора са напуснали селото, изплашени за децата и за здравето си. Макар че някои се оплакват, че ги изселвали насила. Възможно е някога учените да разкрият тази тайна, а е възможно тя да остане неразгадан медицински детектив. Но трябва ли хората да останат без внимание?! Една версия, която не бива да се афишира, тъй като жителите на Калачи вероятно са жертва на секретно психотронно оръжие. Какво по-удобно,отдалечено от цивилизацията място, да бъде превърнато в полигон за експеримент с жителите му. Симптомите на жертвите са подобни при облъчване с този вид оръжие, което въздейства директно върху мозъка. Не е случаен фактът, че селото се намира близо до военното градче Державинск. Към тази мисъл ни насочва историята на установката „Радиосън”, разработена през миналия век, която изпробвали в една воинска част. Почти всички бойци в подразделението заспали непробуден сън. За психотронното оръжие четете в книгите на издателство "Распер" "Нибиру и психотронната война" "Езотериката и шаманите на Кремъл" "Свръхчовекът от подземната академия на КГБ"

Соята може да предизвика затъпяване, импотентност, педерастия Всички сортове соя, без изключения, са много вредни и опасни за здравето 98% от отглежданата соя е ГМО; В ГМО-соята се съдържа опасният хербицид раундъп; Причината за хомосексуализма е употребата на соя. Всички видове соя съдържат флавоноиди, които са растителните аналози на женския полов хормон естроген, които в соята са хиляда пъти повече отколкото в други растения. Затова всеки път, когато употребяваме соя или кайма, в която преобладава соево брашно, ние подлагаме себе си и децата си на ефективна хормонотерапия с всички произтичащи от това негативни последици, включително алергии, имунодефицит и затлъстяване. Бременни жени, които употребяват соя в излишък, са заплашени от аборти; този факт отдавна е установен. Помнете: соята е основен заместител на месото в много промишлено произведени продукти от кайма (вече говорихме, че в колбасите почти не влагат месо). Соята е изключително вредна за вътрешноутробното развитие на плода и за децата на 15-16 години, когато се оформя ендокринната им система. Защо производителите не влагат в продукцията си безвредните фасул и грах? Защото соята е единственият продукт, който: 1. Може да поеме много вода; 2. След като генетиците модифицираха соята, не я нападат полски вредители и добивите се увеличават многократно. Следователно себестойността на ГМ-соята е много ниска. Не съществува вид соя, която да не е генномодифицирана. Защо е опасна ГМ-соята? 1. Тя съдържа опасния за здравето хербицид раундъп; 2. Съдържа опасния bt-вирус, който променя генетиката на организма, в който попадне; 3. Намалява биологичното разнообразие, като се опрашават нормалните растения с генномодифицирани, след което те стават безплодни. През 2008 г. се появи публикация, според която хербицидът раундъп, към който са устойчиви най-разпространените ГМ-линии, дори в минимални количества води до гибел на клетките на ембрионите, клетките на пъпната връв и плацентата на човека, т.е. задейства програмираната смърт на клетките и води до безплодие. Тъй като соята е силно хормонално растение, онзи, който се храни с нея, става импотентен. Соята потиска нормалната работа на мозъка, затова употребяващите я стават още по-тъпи и глупави. Хомосексуализмът е сериозна болест. Болните от нея нямат място на ръководни длъжности. Заради здравословното си състояние те нямат право да учат другите как да живеят. Ето защо: Размерът на хипофизата на мъжа хомосексуалист е четири пъти по-голяма от размера на хипофизата на нормалния мъж. Хипофизата на нормалната жена е два пъти по-голяма от размера на хипофизата на нормалния мъж. И това е обяснимо, защото жената е бъдеща майка, която трябва да осигури не само собственото нормално функциониране на организма, но и на бъдещото дете. Тази природна необходимост води до това, че жената се намира под постоянна хормонална „преса”, пикът на която е в менструалните дни. Поведението на жените в този период се обяснява с мощното влияние на хормоните. Можем да си представим под каква хормонална „преса” се намира мъжът, чиято хипофиза е два пъти по-голяма от хипофизата на жената. Такъв мъж се държи неадекватно и това е сериозна патология, която трябва да се лекува. ГМ-соя добавят в почти всички кренвирши, колбаси, наденици, луканки, детско хранене, майонези, шоколади, кайми и др. Целта е да те се поевтинят.