Поредната РЛС ще заработи на Кубан

 Нова РЛС “Воронеж-ДМ”  от системата за предупреждение за ракетно нападение ще застъпи на бойно дежурство край кубанския град Армавир, това съобщи на медиите командващият Войските на въздушно-космическата отбрана на Русия генерал-лейтенант О. Остапенко.

В момента станцията е на завършителния етап, преди да застъпи на бойно дежурство. Очаква се всички дейности по завършването на “Воронеж-ДМ” да приключат до края на тази година. Що се отнася до комплектацията на РЛС, “вече всичко е направено, станцията има всичко”, отбеляза генералът. Той е убеден, че “Воронеж-ДМ” ще застъпи на бойно дежурство преди крайния срок. Две въведени в строя секции от тази РЛС покриват сектор от 240 градуса и могат да наблюдават пространството от Франция и Испания на запад,  от Алжир – на югозапад, от Судан – на юг, от Иран, Афганистан, части от Индия и Пакистан – на югоизток. С една дума, тази РЛС осигурява радиолокационния контрол в западно, югозападно, южно и югоизточно ракетоопасно направление.

Далечина на действие на РЛС от типа “Воронеж-ДМ” стига до шест хиляди километра; те могат да откриват, съпровождат и класифицират съвременните и перспективните средства на въздушно-космическото нападение, включително и балистичните и аеродинамичните (съобщава официалният представител на Войските на военно-космическата отбрана полковник А. Золотухин).

Още със създаването на Големия адронен колайдер учените изразиха опасенията си за безопасността на тази мощна установка – ускорител на елементарни частици.

Белоруският физик Авгений Довгел призовава хората, които не са равнодушни към съдбата на планетата, да протестират срещу експериментите в ЦЕРН (Европейски център за ядрени изследвания).

Още в самото начало на проекта на Големия адронен колайдер (ГАК) учени, общественици и журналисти от различни страни обсъдиха  нашироко въпросите за сигурността на това изобретение на експерименталната физика, изградено в самото сърце на Европа – на границата между Франция и Швейцария.

Много хора са обезпокоени от последиците на провежданите в адронния тунел експерименти. Най-често се споменава опасността от микроскопични черни дупки и от възникването на “капчици странна материя”, които вероятно ще променят цялата материя във Вселената.

Е. Довгел има собствен сайт, на който е изложил  нова Теория за раждането на Вселената. Той обяснява как експериментите в ЦЕРН с “първочастиците материя” могат да унищожат Земята и критикува работната група в ЦЕРН и безопасността на колайдера.

На 18 април Довгел изпрати писмо до Съвета за сигурност на ООН, до президентите на държавите – членки на Съвета за сигурност, НАТО, Европейския център за ядрени изследвания и СМИ, подписано от над хиляда души. В писмото физикът призовава експериментите в ЦЕРН да бъдат прекратени, тъй като могат да предизвикат застрашителни последици на Земята –  верижна реакция на протонно-електронния разпад на всяко вещество с отделянето на чудовищна енергия по формулата Е=mc2.

В изводите си обикновеният физик цитира изказвания на световни физици, астрономи философи и Библията. Довгел посочва, че много прочути експериментатори и смели изобретатели след успешни открития, които по-скоро сеели ужас, отколкото радост у човечеството, се отдават на благотворителна дейност, опитвайки се да загладят си последиците от необмислените си експерименти. Например, един от създателите на водородната бомба – академик Андрей Сахаров,  в последните дни в живота се превръща в активен правозащитник и борец за човешки права.

Бюджетът на адронния колайдер за 2009 г. е около шест милиарда долара. В експериментите участват повече от десет хиляди учени от около сто страни. Кой дава тези пари и кой може да понесе загубите от опитите?

Довгел обвинява създателите на колайдера в непрофесионален подход към материята.

През 2008 г. петима учени от ЦЕРН, между които и руски учен, по повод опасенията за безопасността на колайдера посочват, че той не е опасен.

Аргументите на Довгел

1. Възникването на микроскопична черна дупка, която може да поглъща материята, дори Земята.
2. Възникването на “странни капки”, т.е. свободни кварки, които не са обединени в протони и неутрони. Тези “странни капки” могат да предизвикат верижна реакция на превръщането на атомите в странна материя, която ще унищожи напълно обикновената материя.
3. Довгел споменава възможността да възникне магнитно монополе – хипотетичен обект, който може да се опише като положителен полюс на магнит, който съществува без другия полюс. Наличието на монополе продължително време може да провокира разпадане на протоните, т.е. на материята като цяло.

Аргументите на специалистите от ЦЕРН

–         Нашата планета не е преживяла сериозни глобални катаклизми и сътресения, което означава, че в нея са заложени механизмите на самосъхранението.

–         Досега Земята не беше унищожена нито от “странните капки”, нито от задагъчните черни дупки, нито от магнитния монопол и тя ще издържи още нестандартни експерименти.

Изчезналата планета Фаетон

Довгел цитира публикувана в СМИ информация, че космическият чадър на НАСА е предал на Земята снимки на странни обекти около астероида Веста. Астероидът се намира между Марс и Юпитер в компанията на цял пояс от астериоди. През 1766 г. немският физик и математик Тициус открил закономерност в разстоянията на планетите от Слънцето и предположил, че между Марс и Юпитер не достига една планета. По-късно астрономите открили много астероиди, които приличат на остатъци от планета, чиято орбита съвпада с изчислената от Тициус. Учените сметнали, че тази планета би била по-голяма от Марс, а разрушението се е случило преди около 16 милиона години. На астероидите на тази група са открити вода и следи от органични молекули. Затова някои учени смятат, че на планетата, която те нарекли Фаетон, имало високоразвита цивилизация, но по някакви причини планетата се взривила… “Дали няма да повторим тази история?” – пита физикът от Беларус.

ПРОЕКТЪТ “СЕТКА”: НЛО ПОД ГРИФ “СТРОГО СЕКРЕТНО”

Всяка държава изучава НЛО. Резултатите от изследванията обаче по принцип остават под грифа “Строго секретно”. В печата се появяват отделни материали, които са минимална част от огромната документация. През 1978-1991 г. в Съветския съюз е разработена секретната програма “Сетка” (“Мрежа”).

Изследването на аномалните явления и влиянието им върху личния състав на армията и военната техника е включено в плана за научно-изследователски дейности по проблемите на отбраната. В основата на тези изследвания е Петрозаводският феномен; събитието се случило през септември 1977 г. Над северната част на Съветския съюз и Финландия   бил наблюдаван медузообразен  обект; Обектът се виждал най-добре в Петрозаводск, откъдето дошло и името му.

Още през 1976 г. учени от Академията на науките на СССР стартирали  секретна програма за изучаване на неидентифицирани летящи обекти. Затова програмата “Сетка” наследила добра материална база. В нея се отделят две направления:  “Сетка-МО” – изследвания на аномални явления и влиянието им върху техниката и личния състав в армията; “Сетка-АН” –изследвания на физическия произход и принципи в развитието на аномални явления. Министерството на отбраната, което ръководи първото направление, получава информация от различните родове войски, а Академията на науките, която наблюдава второто направление – от научни организации, редакции на вестници и списания. Крайните цели на изследванията, естествено, са различни.

На практика в тогавашната преса не се публикувала никаква информация за тази програма. Ако случайно се споменавало в СМИ или по телевизията нещо за съществуването на извънземен живот, то се подлагало на жестока критика.

На всеки пет години името на проекта се променяло – в началото  било “Сетка”, след това се появила  програмата “Галактика МО”, още по-късно – “Хоризонт МО”. Но същността на проекта не се променила: провеждане на опити да се разгадае природата на НЛО.

Двете направления в програмата “Сетка” са закрити веднага след августовския пуч в Москва през 1991 г. Две години по-късно всички секретни документи, събрани за 13 години от началото на проекта, са продадени (според някои данни  на САЩ, и по-конкретно на ЦРУ). Американците оценяват стойността на проекта евтино – за няколко хиляди долара, а получават описания на 400 загадъчни случая, включително и на бойни сблъсъци на съветски самолети с НЛО…

Архивите на “Сетка”, въпреки че е останало малко от тях, могат да шокират всеки професионален уфолог. Шокът идва не само от описаните случаи на аномални явления, но най-вече от влиянието им върху очевидците, медицинските резултати на  хората, които наблюдавали НЛО, изучаването на местата, където кацали летящи чинии и  контактите на пилоти с неидентифицирани обекти…

Още през 80-те години на миналия век учените знаели, че определена част от аномалните явления в атмосферата, имат извънземен произход. Но защо тогава темата за уфологията  днес се профанизира?

Напълно е възможно,  ако учените признаят, че съществува извънземен живот, да бъдат прекратени много научни разработки, за които се харчат  огромни суми…

Няколко случая от програмата “Сетка”

През юни 1979 г. край град Державинск, Казахстан, хората забелязали забелязани апарати с неизвестен произход; техните екипажи няколко денонощия прекарали на земята и правели някакви изследвания. На хората не причинили никаква вреда. Според очевидци, които били деца от детски пионерски лагер, неизвестните същества били високи повече от три метра и се различавали помежду си само по цвета на коланите. Всички имали слабо телосложение, при движение изнасяли ръцете си напред; постепенно изчезвали, сякаш се разтваряли във въздуха. На другия ден децата пак видели съществата, и то в самия лагер. След това видели на хоризонта нещо, което приличало на  палатка. Когато дошли до това място, видели само изгоряла трева. На 26 юни същата година в пресата се появила информация, че в района е наблюдавано светещо тяло…

На мястото на произшествието пристигнали хора от вътрешното министерство и КГБ. При разследването не били направени никакви замервания, нито били взети проби от почвата. Нищо конкретно не установили по случая.

През юни 1980 г. над европейската част на Русия се появил  светещ кръгъл обект, който оставял след себе си огнено-червена димна следа, след това следата се превърнала в бледосив шлейф, след което придобил формата на камбана. Учени обяснили появяването на обекта с изстрелването на спътника “Космос-1188” от космодрума “Плесецк”. Но подобно явление наблюдавали  и над Южна Америка… В отчета за това произшествие пишело, че наблюдаването  на неидентифицирани обекти имало масов характер – видели ги в Московска, Владимирска, Тулска, Рязанска област и дори в Татарстан. Но най-голям интерес за учените бил районът на Чкаловский, където едновременно били забелязани няколко аномални явления – точков обект с голям шлейф и неподвижно черно образувание. Учените направили извода, че всички наблюдавани обекти имат аномален характер…

В друга информация се споменава, че студентът А.Вострухин видял неподвижен елипсовиден обект над село Солнцево. След известно време обектът бил видян от друг човек – подполковник В. Карякин, който първо чул нискочестотен шум, след това видял светещо петно. Карякин хукнал към обекта, но когато го доближил, усетил тежест в тялото и слабост в краката. Обектът започнал бавно да се издига нагоре; на височина около 25 метра той спрял, а след това изчезнал…

За изясняване на обстоятелствата по делото  била създадена комисия, която разговаряла и с невропатолога  от местната клиника. Тя установила, че в този момент Карякин бил абсолютно здрав във физическо и психическо отношение, не бил в шок или алкохолно опиянение. Обектът не оказал никакво негативно влияние върху организма му.

Въпреки огромното количество материали учените от проекта така и не получили отговор на основните въпроси, които се отнасят до аномалните явления.

И досега остава неизяснен въпросът – постигната ли е крайната цел на проекта?