КАРТИНИ НА ПОДА


ОТКЪС ОТ КНИГАТА “В ОГЛЕДАЛОТО НА НЕВЕДОМОТО”

Едно августовско утро на 1996 г. Катарина Верано от малкото селце Каприфол, близо до Неапол, се събудила и открила на една от подовите плочки пет ясни изображения на човешки лица. Сякаш невидим художник бил нарисувал с маслени бои нечии портрети. Жената живеела сама и не могла да си обясни тези тайнствени рисунки и се изплашила. В дома й дошли нейни съселяни, за да видят с очите си загадъчното явление. На Катарина те й омръзнали и тя решила да унищожи портретите. Но напразно се опитвала да изтрие рисунките. Не помагали нито праховете, нито бензин, нито ацетон. Катарина решила да смени плочката.

Животът й тръгнал по обичайния си  начин, но скоро на същото място се появили нови изображения, които дори били по-точни от старите. Сред тях се откроявало лице на жена на средна възраст, която скоро съселяните на Катарина разпознали. Тя била от това село и починала преди много години. Един от съселяните на Катарина разпознал в портрета баба си. Повечето портрети напомняли отдавна починали в селото хора, които съселяните им разпознавали само по снимки от семейни албуми. Всичките те били погребани на изоставено гробище, на което впоследствие била построена къщата на госпожа Верано.

Учените, които се занимавали с паранормални явления,  се заинтересували от загадъчните портрети. Един от учените, Сергей Котляр от Русия, изследвал бетона и цимента и стигнал до извода, че боите, с които са изобразени картините, нямат нищо общо с някаква позната боя. Сергей и групата му стигнали до извода,  че появяването на портретите е обусловено от свръхестествени причини.

Учените извадили плочката и я поставили в стъклена рамка. Със съгласието на сеньора Верано те свалили плочките от целия под. На дълбочина няколко метра под фундамента открили човешки кости, освен тях и стари снимки, които потвърдили думите на селяните от Каприфол, че на плочките в къщата на Верано се появявали образите на хора, погребани в старото гробище.

Сергей казва: “Появяването на портрети на покойници на неочаквани места може да бъде доказателство за това, че нашето съществуване не се прекратява след физическата ни смърт. Напълно е възможно някога живели хора да поискат да съобщят за себе си на днешните хора, поради което избрали много оригинален метод. Случаят в село Каприфол не е единственият подобен случай…”

През 1935 г. в Испания починал Хосе Раул де Фонсека, настоятел в църквата в Кордова. Един месец след погребването му на източната страна на храма, до мястото където го опели, се появило влажно петно, чиито очертания приличали на лицето на покойния. Най-отдолу се различавали инициалите на настоятеля. Според очевидци образът на Хосе се виждал няколко дни, а след това изчезнал.

През 1976 г. подобно явление наблюдавали в парагвайската столица Асунсийон, в църквата “Света Тереза”. Сутринта дошлите за месата хора видели на бялата стена профил, който приличал на починалия преди няколко дни свещеник в същата църква – Родриго де ла Пеня. Изображението се появило до табелата, с надпис в  памет на свещеника. Местните хора твърдели, че портретът можел да лекува. Към църквата се извила редица от болни и сакати, които искали да се докоснат до изображението, за да оздравеят. Майките носели новородените си деца и ги доближавали до “светия портрет”, молейки светия Родриго да направи чудо. И досега жените си спомнят, че след такива сеанси  децата по-малко плачели и не боледували.

Внезапно изображението изчезнало. Според местните хора, които идвали в църквата, причината била постъпката на един човек да излекува с помощта на отец Родриго старите си хемороиди. Човекът свалил гащите си и допрял задните си части до “чудодейния” профил. Внезапно чул силен женски вик и мъжът паднал от стълбата. Една старица, която дошла в църквата “Света Тереза” да излекува мигрената и безсънието си, видяла какво върши мъжът. От виковете й се събрал народ. Хората започнали да го бият, лицето му се покрило с кръв и сълзи. Той се чудел защо го бият – бил виждал как някои хора така лекували женски болести и  импотентност. На другия ден изображението на отец Родриго изчезнало. След няколко дни портретът на отеца са появил отново, но на друга стена и не в профил, а в анфас. За да се избегнат инциденти, изображението било оградено с висока ограда, която след това се налагало да местят от място на място, тъй като портретът  “се разхождал” по цялата фасада, не се задържал дълго никъде.

Неотдавна на стената на една от метростанциите в град Мексико се появило женско лице, напълно скрито под монашеско расо. Стекли се хиляди мексиканци да видят чудото. Мнозина твърдели, че се е появило изображението на самата Дева Мария и след като учените се убедили, че портретът не е дело на човешки ръце, хората поставили пред него малка табличка и на нея поставяли свещи и цветя.

Учените стигнали до извода, че на това място, където бил издигнат метрополитенът, преди 200 години имало гробище, на което  погребвали послушници и монахини. Впоследствие го разрушило земетресение, стихията се разбушувала внезапно и много монахини не успели да се спасят  и намерили вечен покой под руините на своята обител.   Жителите на Мексико твърдят, че на стените на домовете, които се намирали близо до бившия манастир, постоянно се появяват изображения на женски лица. Така загиналите монахини сякаш искат да напомнят на света за себе си.

Tags: , , , ,

Comments & Responses

Comments are closed.