“ВИМПЕЛ” – СПЕЦНАЗЪТ НА ФСБ
Без право на грешка
Те са винаги с черни маски, не изричат имената си, получават бойни награди зад закрити врати; за повечето хора тяхната служба си остава голяма тайна. Много десетилетия наред вимпеловци изпълняват едни и същи задачи – защитават интересите на родината.
На 19 август 1981 г. на закрито заседание на Политбюро на ЦК на КПСС и Съвета на министрите на Съветския съюз е взето решението за създаването на подразделение със специално назначение в структурата на КГБ. Основните му задачи са секретни операции в чужбина за защита на националните интереси на страната. В същия ден председателят на КГБ Ю. Андропов подписва заповедта за създаването на Отделния учебен център в КГБ. Първият командир на отдела е капитан първи ранг Евалд Козлов. Във връзка с морската тематика се появява името на подразделението – “Вимпел” (адмиралтейският вимпел на мачтата на кораб).
Идеята за подобно подразделение не се ражда изведнъж. След Втората световна война формированията на НКВД са ликвидирани. В средата на 70-те години е създаден осми отдел в Управление С в КГБ (нелегалното разузнаване). Отделът се превръща в информационна и научно-изследователска разузнавателна структура, която следи силите със специално назначение в НАТО.
Пряк предшественик на спецотряда “Вимпел” са Курсовете за усъвършенстване на офицерския състав, които са сформирани в КГБ през 1968 г. На курсовете се провежда специална подготовка на оперативните служители за изпълнението на диверсионни и разузнавателни задачи в случай на война. Завършилите тези курсове са в редовете на подразделението “Зенит”, които заедно с алфовци (отряд “Гром”) щурмуват двореца на Амин и други държавни обекти в Кабул през 1979 г. По-късно офицерите, завършили курсовете, сформират подразделенията “Каскад”, които провеждат разузнавателни, диверсионни и бойни задачи в Афганистан.
Инициативата за създаването на диверсионно подразделение е на началника на Управление С генерал-майор Ю. Дроздов, който обещава на Андропов специалното подразделение да няма равно на себе си.
И това наистина се случва. Вимпеловци се превръщат в истински виртуози в оперативната работа, готови на саможертва и разузнавателна находчивост. Основната същност на “Вимпел” е не само мощната сила, а способността за вземане на правилни решения. Личният му състав е наречен “разузнавачи със специално назначение”; този израз различава вимпеловци от обикновените разузнавачи, които работят в мирни условия, под прикритието на дипломацията и не изпълняват сложни бойни разузнавателни операции.
В началото “Вимпел” е окомплектуван само с офицери; по-късно като инструктори започват да приемат и прапорщици.
Сложно е един кандидат да бъде приет на служба във “Вимпел”. От сто кандидати обикновено приемат само десет.
90% от вимпеловци владеят чужди езици и имат по 2-3 висши образования.
Още щом подразделението е създадено, започва ежедневна упорита подготовка: ръкопашен бой, минно-взривно дело, стрелба от много видове оръжия, методи на нелегалното разузнаване на обекти с особено назначение. Всички знания са подчинени на една цел – когато боецът се окаже на чужда територия, да не провали операцията, да не се чувства дискомфортно и да не се различава от местното население.
Всеки вимпеловец се превръща в професионалист от висока класа, за който не съществува думата “невъзможно”.
Бойното кръщение на “Вимпел” е в Афганистан. В периода 1982-1984 г. там воюват обединените групи “Омега” и “Каскад-4”. Постепенно офицерите получават и статута на съветници.
Освен в Афганистан вимпеловци провеждат съветнически мероприятия в Мозамбик, Ангола, Куба, Никарагуа.
Първото учение с участието на “Вимпел” е “Неман” (1984-1985).
Но настъпва перестройката и вимпеловци са командировани в размирните републики – Баку, Нагорни Карабах, Вилнюс, Тбилиси и др.
Августовският пуч през 1991 г. по ирония на съдбата съвпада с 10-годишния юбилей на отряда. Правителството се опитва да го вкара в нова авантюра. Но заповедта на шефа на разузнаването Л. Шебаршин, който се самоуби преди известно време, прекрати това намерение на политиците. Вимпеловци твърдо настояват да не участват в акция срещу народа.
След августовските събития разузнаването се отрича от “Вимпел”. Подразделението се оказва на прага на многобройни реорганизации и преподчинявания.
Но новите времена диктуват и нови задачи. Приоритетна за вимпеловци става борбата с тероризма, защитата на екологично опасни и стратегически важни обекти от диверсионни и терористични действия.
През 1993 г. Борис Елцин издава заповед да бъде щурмуван Белият дом. И този път вимпеловци отказват да проливат невинна кръв и вероятно действията им спасиха страната от по-сериозни последици.
След още няколко преподчинения “Вимпел” губи гордото си име и се нарича известно време “Вега”. Но бойците му успяват да съхранят традициите на отряда с успешно проведените операции в Чечения, Будьоновск, Первомайск.
Здравият разум на държавните чиновници скоро надделява над амбициите и подразделението е върнато под контрола на ФСБ. Днес офицерите от Управление А – “Алфа”, и В – “Вимпел”, с общи усилия се борят с тероризма.
ПОВЕЧЕ ЗА СВРЪХБОЙЦИТЕ ОТ “ВИМПЕЛ” ЧЕТЕТЕ В КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО “РАСПЕР” – “АЛФА” И “ВИМПЕЛ” – СПЕЦНАЗЪТ НА ФСБ”