Издателство Распер

1. За промиването на бъбреците, като пикочогонно средство, се употребява сок от сурови картофи – по половин чаша сутрин, на гладно. 2. Тиквата е едно от най-добрите пикочогонни растения. Тя се употребява при хроничен пиелонефрит и цистит. Изяждат се по 500 грама меката част на тиквата, два пъти на ден. Пресният сок от тиква се употребява по половин чаша на ден. 3. Ябълките са много полезни за бъбреците. Изяждат се по няколко сладки ябълки на ден; те подобряват обменните процеси. 4. Една чаша сухи счукани круши се смесват с четири супени лъжици овесени ядки. Сместа се вари в един литър вода, престоява три часа; пие са по 3-4 чаши на ден. 5. Динята е незаменимо пикочогонно средство. При болни бъбреци се употребяват до два килограма диня. Препоръчва се динята да се яде и през нощта, когато урината става по-концентрирана. 6. Смесват се плодове от калина с мед; сместа се приема по една супена лъжица, три пъти на ден, преди ядене. 7. Смокини се варят в мляко 15-20 минути, прецежда се си се пие млякото горещо – по 2-3 чаши на ден. 8. Плодовете на облепиха са много витаминозни и са отличен помощник при бъбречни заболявания. 9. Една чаена лъжичка счукан корен от блатен аир се залива с една чаша гореща вода; сместа престоява 20 минути и се прецежда. Приема се по половин чаша, четири пъти на ден, 30 минути преди ядене. 10. Една супена лъжица сухи цветове от лайка се залива с една чаша гореща вода. Приема се по една супена лъжица, три пъти на ден, при хроничен пиелонефрит и цистит. 11. Една чаена лъжичка великденче се залива с една чша гореща вода, престоява в термос и се прецежда. Приема се по една четвърт чаша, три пъти на ден, 20 минути преди ядене. Настойката от великденче действа като пикочогонно средство при отоци, свързани с болести на бъбреците, при възпаления на пикочноотделителната система и цистити. 12. Черният бъз има пикочогонни и дезинфикциращи свойства. Настойки от бъз се използват при болести на бъбреците и пикочните пътища, при отоци. Всички части на бъза са лечебни: коренът, цветовете и плодовете. Три супени лъжици счукан корен се залива с един литър вода, ври 20 минути, престоява 30 минути, прецежда се. Пие се по половин чаша, преди ядене, 3-4 пъти на ден, при хронична бъбречна недостатъчност. 13. Една супена лъжица цветове или плодове от черен бъз се залива с една чаша гореща вода; сместа престоява и се прецежда. Пие се по половин чаша, 3-4 пъти на ден, 15 минути преди ядене. 14. За лечението на пиелонефрит са много полезни жиловлекът, шипката, червената боровинка, лененото семе, семето от коноп, пъпки от бяла и черна топола, хвойна. 15. Няколко чаши дневно сок от магданоз, в продължение на няколко дни, пречиства бъбреците и успокоява болката. 16. Две супени лъжици листа от боровинки се заливат с вряла вода; съдът се слага на водна баня за половин час; за десет минути сместа се охлажда, прецежда се и теността се налива в чаша от 200 мл, догоре се долива с вода. Пие се по половин чаша, 2-3 пъти на ден. 17. Цветчета от метличина и корени от ангелика. Три части цветчета метличина, три части корени от лечебна ангелика и четири части хвойнови плодчета. Една супена лъжица от сместа, която предварително се надребнява, се залва с две чаши вряла вода, остява се да кисне 20 минути и се прецежда. Приема се по една четвърт чаша, 3-4 пъти на ден. Рецептата е подходяща при хроничен пиелонефрит и цистит. 18. Смесват се цветове от бяла акациа, цветове от невен и корени пирей в съотношение 10:5:2; от сместа две супени лъжици, заливат се вода и врат на бавен огън пет минути. Оставя се за един час и се прецежда. 19. Вземат се по 50 грама клинавиче, цикория, златна пръчица, цвят от черен бъз, мащерка, борови връхчета, магарешки бодил и анасон. Една лъжица от сместа ври в 500 мл вода, 2-3 минути. След 30 минути се прецежда и се пие три пъти на ден преди хранене. 20. Смесват се в равни части силно надробени изсушени кори от леска, стръкове полски хвощ, стръкове златна пръчица, листа от мечо грозде и цвят от невен. В 600 мл вода се варят осем минути две супени лъжици от сместа. Прецежда се и след като изстине, се пие четири пъти по 150 мл, един час преди ядене. 21. При пиелити, пиелонефрити, задържане на урина, трескави състояния: две супени лъжици изсушени кори и семки от диня се варят 10 минути в 500 мл вода. Сместа се прецежда, подслажда се с мед и се взема три пъти на ден. 22. В 500 мл вряла вода се добавят една супена лъжица изсушени листа от върба, варят се десет минути. След като изстине, се прецежда, пие се три пъти на ден, по една винена чаша, 15 минути преди ядене. 23. Смесват се листа от жиловлек – 100 г, листа от леска – 50 г, стръкове полски хвощ – 30 г, листа мечо грозде – 30 г, корени пирей – 20 г. Две супени лъжици от сместа се варят в 500 мл вода на тих огън, десет минути. Пие се по една винена чаша, четири пъти на ден преди ядене. 24. При нефрит: смесват се билките корени от пирей – 100 г, семена от пъпеш – 50 г, царевична коса – 50 г, листа черна боровинка – 60 г, стръкове камшик – 60 г. Две супени лъжици от сместа се варят в 500 мл вода пет минути. Киснат 30 минути, след което се прецеждат; течността се пие по 100 мл, четири пъти дневно преди ядене. Вместо вода се пие отвара от шипка. 25. Три пъти на ден преди ядене се взема по една чаена лъжичка смес от 250 г пчелен мед и бял фий, смлян на прах; сместа се разбърква добре. 26. Три пъти на ден, десет минути преди ядене се пие следната отвара: смесват се бял равнец – 40 г, мечо грозде – 40 г, горска ягода листа – 40 г, овчарска торбичка – 40 г, полски хвощ – 40 г, росопас – 40 г, троскот - 40 г, царевична коса – 80 г. в 600 мл вряща вода се добавят две супени лъжици от сместа, добавя се половин супена лъжица ленено семе и половин чаена лъжичка зърна от червена хвойна. Сместа ври на тих огън 10 минути, прецежда . 27. След ядене се взема по една лъжичка покълнало жито с мед.

Аспартамът е вторият популярен подсладител, който се влага в много продукти и напитки: безалкохолни напитки, горещ шоколад, дъвки, бонбони, млека, витамини, лекарства против кашлица и др. Той е 160-200 пъти по-сладък от захарта, няма миризма и добре се разтваря във вода. Не бива да се бърка аспартамът с „аспартата”, който е аспарагинова киселина или нейна сол. Аспартамът се отбелязва с индекса Е951; в организма на човека се разпада на метанол и две протеиногенни аминокиселини: аспарагинова и фенилаланин. Метанолът е отрова, която действа на нервната и съдовата система в организма. Токсичното му действие е обусловено от т.нар. летален синтез – метаболитното окисление в организма и образуването на отровния формалдехид. Ако се приемат вътрешно 5-10 мл метанол, човек получава тежко отравяне; едно от вероятните му последици е слепотата, а ако приеме 30 мл и повече, може да настъпи смърт. По времето на опити на животни били давани различни дози аспартам; повечето развили тенденция да заболеят от онкологични заболявания, включително лимфома, левкемия и тумори на много органи. Според изследователите причината за това е един от метаболититие на аспартама – метанола, който в процеса на обмяната на веществата се превръща във формалдехид. И метанолът, и формалдехидът са канцерогени. Фенилаланинът според учени нарушава химическите процеси в мозъка, намалява нивата на някои ключови мозъчни химически съединения като серотонина, което влияе върху настроението, поведението, съня, апетита и др. Според тях фенилаланинът нарушава метаболизма на аминокиселините, функциите на нервите и хормоналния баланс в организма. Опити еднозначно доказват, че аспартамът разрушава нервните клетки, което може да доведе до болестта Алцхаймер.

Такава буря през 21-ви век не е имало. Нашата планета е защитена от потоци протони с двоен щит – магнитосферата и плътната атмосфера. Те ще поемат върху себе си ударите на високоенергетичните частици, което позволява да се държи биосферата – хората и животните, в безопасност. В добавка магнитосферата удари облак плазма с огромна скорост. Плазмата долетя до Земята по-рано от прогнозираното от учените и предизвика екстремална геомагнитна буря, а едновременно с нея - и ярки полярни сияния на голяма част от планетата. Учените не могат да дадат оценка на случващото се. Пикът на слънчевата активност е минал, но събитието изглежда абсолютно необяснимо. То стана резултат от много рядко стечение на обстоятелствата. В началото възникна ефектът „снежна буря“ В продължение на едно денонощие обикновената слънчева активност прерасна в пълномащабен космически ураган, който би рекордите през 21-ви век и шокира дори опитните хелиофизици. В неделя – 18 януари, в центъра на слънчевия диск, срещу Земята, се случиха изригвания от най-високото ниво – Х. Това е най-голямото изригване от 14 ноември 2025 г. Към планетата се устреми гигантски облак плазма със скорост 2 хиляди километра в секунда. Очакваше се той да удари по магнитното поле на Земята на 20 януари на обяд. Освен това в короната на Слънцето се образува огромна дупка с причудлива форма. Още в понеделник до Земята долетяха потоци бързи протони. На снимките на космически телескопи се появи ефектът „снежна буря“: изображенията са осеяни с много бели точки и чертички, всяка от които е следа от удара на бързия слънчев протон в чувствителната матрица на детектора. Причината за толкова високи енергии не е съвсем ясна. Силно се увеличи радиационното натоварване на космическите апарати в околоземното пространство. Физици астрономи отбелязват, че е регистрирано опасно въздействие на частиците с високи енергии върху електрониката на космическите апарати, което в момента е над 50 пъти и продължава да расте… И това е реален сигнал, че към Земята джближава колосален облак слънчева плазма. Около вечерта ситуацията от „аномална“ премина в разреда „историческа“. Плътността на потока протони бързо се увеличава и приближава до показатели, които през 21-ви век още не са регистрирани. Съобщенията за показанията на космическите прибори приличат на сводки от фронта: в 20,30 часа московско време плътността на слънчевите протони в околоземното пространство стигна максимума от 2012 г. (от плътност 5 хиляди единици); в 21,00 часа достигна нивото от 2003 г. (7 хиляди единици); в 21,30 часа постави рекорд на двата последни слънчеви цикъла (10 хиляди единици); след това започна нещо невъобразимо. В 21,49 часа е преминат рубежът от 14 хиляди единици; в 21,58 часа – от 17 500 единици. На радиационната буря в момента е присвоено най-високото от на практика наблюдаваните нива – S4. Нивото S5 съществува само в теоретическите модели и никога в историята на наблюденията на космическото време не е регистрирано. Рекордният показател на плътността на слънчевите протони е постигната в миналия век и е около 40 хиляди единици. В късната вечер в понеделник до този показател оставаше много малко. „37 хиляди единици! Постигнато е рекордно значение през 21-ви век!“ – пише телеграм-каналът на Лабораторията за слънчева астрономия в ИКИ РАН и ИСЗФ СО РАН. Главният въпрос е – ще бъде ли стигнато най-високото ниво G5? Учените подчертават, че за по-голямата част от жителите на Земята тази екстраординарна радиационна буря ще мине незабелязано. Нашата планета е защитена от проникването на протони с двоен щит – магнитосферата и плътната атмосфера. Те ще поемат върху себе си ударите на високоенергетичните частици, което позволява да се държи биосферата – хората и животните, в безопасност. Но са възможни проблеми с късовълновата свръзка в приполярните области на Земята и сериозни сривове в работата на навигационното оборудване. На радиационна опасност се подлагат космонавтите от МКС, особено в открития космос, и пътниците на трансполярните авиорейсове. И накрая, едновременно с протонната буря до Земята стигна и онзи облак от слънчева плазма. И тук реалността надхвърля прогнозите, които предвиждат очаквана скорост на удара от 700 до 1200 километра в секунда, което само по себе си означава крайно мощна геомагнитна буря. Но в момента ударът на скоростта доближава 1700 километра в секунда. Датчиците на спътника АСЕ, измерващи скоростта на слънчевия вятър, излязоха от строя – толкова мощен беше ударът на плазмата. „Официално е потвърдено – на Земята тече планетарна магнитна буря с ниво G4,33. Главният въпрос е дали в близките часове ще бъде стигнато най-високото ниво G5, което за последните 20 години е наблюдавано само един път – през май 2024 г. Единствено коректно измерван сега показател на слънчевия вятър – индукция на магнитното поле, показва значения, близки до историческите рекорди…“ – пишат специалисти от Лабораторията за слънчева астрономия. Дмитрий Писаренко, Аргументи и факти, 20 януари 2026 г.