“МОЯТА ЦЕЛ Е ПОСТИГНАТА ВЕЧЕ! В СЪРЦЕТО НА ТИРАНА АЗ ОТВОРИХ ТАКАВА ЛЮТА РАНА, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ЗАЗДРАВЕЙ!”

Големият български революционер и апостол Георги Бенковски е роден в Копривщица през ноември 1843 г. Баща му Груйо Хлътев бил търговец и занаятчия. Собственото име на бъдещия революционер е Гаврил; смъртта на баща му променила изцяло съдбата му. Гаврил напуснал училището и започнал да изучава абаджийството и терзийството.

На 23 години Гаврил бил вече виден търговец, който търгувал в цялата Османска империя; младият мъж посетил Египет, опознал Цариград. През 1875 г. заминал за Букурещ, който по това време бил център на българската революционна емиграция.

В тази година избухнало въстанието в Босна и Херцеговина и БРЦК решил да изпрати малка група, начело със Стоян Заимов, която да убие султан Абдул Азис и да опожари Цариград. В тази група от 30-40 души се включил и Гаврил, но потушаването на Старозагорското въстание превърнало операцията в безпредметна. За да може да се върне в Букурещ, Гаврил получил паспорта на полския революционер Антон Бенковски, но  променил първото име на Георги и с това име се обезсмъртил в българската история.

В началото на 1876 г. Бенковски поел функциите на заместник на главния апостол на Четвърти революционен окръг – Панайот Волов. Двамата заедно преминали Дунава и се заели да организират въстанието в Панагюрски окръг. Кипящ от енергия и силен по дух, Бенковски иззел правомощията на Волов и се превърнал в истински командващ въстанието. Неслучайно в “Записки по българските въстания” Захари Стоянов го нарича “Заповедникът”. Той за кратко време развил трескава дейност в Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, Пещера, Брацигово… Основният девиз в живота на Бенковски бил: “Никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами…”

След като получил “Кървавото писмо” от Каблешков за въстаналата Копривщица, Бенковски обявил въстанието и в Панагюрище. С Хвърковатата си чета той носел радост и надежда на въстаниците и народа в различните окръзи; четата водела боеве и помагала на отделните отряди; самият Бенковски бил винаги пръв в сраженията.

Малко преди да бъде разгромено въстанието и преди да бъде предаден и убит, Бенковски изрекъл пророческите думи: “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!”

След разгрома на въстанието Бенковски заедно с група въстаници бил предаден от дядо Вълю на турците. Когато минавал по мостче над река Костина в Тетевенския балкан, бил улучен от куршум. Големият български революционер бил убит на 12 май…

Повече за личността на Бенковски можете да прочетете в книгата-летопис на Априлското въстание “ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ” ОТ ЗАХАРИ СТОЯНОВ