22 ЮНИ 1941 Г.
На 22 юни 1941 г. Хитлерова Германия нападна Съветския съюз.
Според днешни историци войната е резултат от продължителното “меко влияние” и тайната подривна работа на англо-американската цивилизация, която сблъска двата велики народа – руснаците и немците. Преди да направи грешката, Хитлер трябваше да си спомни забравените думи на Ото фон Бисмарк “Никога не воювайте с руснаците…”
Съветската армия наказа Германия за нападението. Съветският съюз спечели като компенсация Кьонигсберг, върна на Полша славянските земи и установи своя военен и политически контрол над Източна и голяма част от Централна и Югоизточна Европа. Източна Германия, населявана от потомци на асимилирани понемчени славяни, стана социалистическа.
Подбудителите на Втората световна война – САЩ и Великобритания, и до днес не са наказани за своите престъпления, твърдят съвременни историци. С чужди ръце англоамериканският елит се опитва да унищожи Съветския съюз, като реши веднъж завинаги “руския въпрос” – чрез избиване на голяма част от руснаците и превръщането на оцелелите в роби, лишени от култура и образование. След това планира да постави на колене обезкръвената в чудовищната война Германия, в която проектът за “национал-социализма” проявява невиждана ефективност и започва да излиза изпод контрол. След тази война англосаксите остават без съперници: мюсюлманският свят е пасивен, на ниско интелектуално и техническо ниво, в по-голямата си част под прякото управление на Запада, в Китай бушува гражданската война и китайците не могат сами да се противопоставят на САЩ и Англия. Индия е под прекия контрол на Великобритания; голяма част от планетата е под контрола на западната цивилизация. “Световното задкулисие”, отстранявайки Русия и Германия, безпроблемно може да построи своя Нов световен ред, за което от столетия мечтаят различни тайни общества, масони и илюминати.
Хитлер показа на целия свят какъв ще бъде Новият световен ред; негов учител според исторически изследвания са англичаните. Идеите за расовото превъзходство на “истинските арийци” (и “библейския народ”), таталното унищожение на цели раси и народи, огромните концлагери, пълното интелектуално и техническо превъзходство на “избраните” над бъдещите “говорещи оръдия” – такова бъдеще се очертаваше пред човечеството.
Съветският съюз спаси света от тотално робство. Наложи се САЩ и Англия да му станат съюзници и с кисели лица да разделят победата с руснаците, за които 22 юни 1941 г. се превърна началото на пътя на Съветския съюз към Победата.
Втората световна война подобно на Първата световна не е случайна катастрофа в живота на света; тя възниква в резултат от сблъсъка на различни планове за бъдещето на човечеството. Съветският съюз започва да строи справедливо общество, основано на вярата в тържеството на човешкия разум, науката и образованието, братството между народите и живот без паразитиране на едни хора над други. За учудване на Запада Съветският съюз бързо преодолява последиците от Първата световна война, катастрофата от разпадането на Руската империя, кървавата Гражданска война и интервенцията. Скокът в икономиката на първата в света социалистическа държава е толкова стремителен и притегателен и за други народи на планетата, което плаши авторите на Западния проект.
Възниква реалната заплаха от смяната на паразитиращото господство на западната цивилизация над народите на планетата със справедливата социалистическа система.
Освен това в западния свят съществуват силни противоречия между основните му исторически центрове и елитите – англосаксите и германско-романския свят. Капиталистическият свят е в криза и реагира на нея с диктаторски режими, нацизма и фашизма. Италианската фашистка партия взема властта и установява диктатурата на Мусолини през 1922 г. Фашизмът с неговата идея за корпоративна държава – държавата като власт на корпорациите, е нов експеримент на “световното задкулисие”.
Управляващите кръгове в САЩ, Англия и Франция вземат курс към възраждане на германската икономика и използване на Германия срещу Съветския съюз.
Преди победата на национал-социалистическата идеология в Германия, на Далечния изток световните управници създават второ огнище на войната – милитаристка Япония; още в края на 19 век англосаксите програмират Японската империя към външна експанзия, основно срещу Китай и Русия. Япония играе блестящо ролята на маша в ръцете на “световното задкулисие”. През септември 1931 г. Япония напада Китай и окупира Манчжурия; световната общност въобще не реагира на тази агресия, защото тази зона е плацдарм за нахлуване в руския Далечен изток, в Монголия и удар по Китай.
През 1933-1935 г. е създадено второ огнище на войната – в Германия е установен нацисткият режим. Американските и британските служби и различни задкулисни структури финансират Хитлер и партията му; на практика те превръщат Хитлер в лидер на германската нация. В този процес участват англоамерикански правителствени и бизнескръгове. Целта на Хитлер е политическо и военно господство на Германия в света, основните му врагове са марксизмът и комунизмът.
Германското правителство в съюз с Англия се опитва да създаде европейско и световно господство. Германската програма включва ликвидиране последиците от Първата световна война, унищожаване на Съветския съюз, разширяване на властта на Германия в Африка, Азия и Америка, и превръщането на Третия райх в световна империя.
В края на 1936 г е създадена “оста Берлин-Рим”, а Германия и Япония подписват т.нар Антикоминтерновски пакт; през 1937 г. е създадена “ста Рим-Берлин-Токио” – блок от агресивни държави, които планират чрез насилие да преразпределят света.
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, която също е агресор, тъй като завзема част от Чехословакия и мечтае за “Велика Полша” за сметка на Съветския съюз.
През 1940 г. Германия окупира Белгия, Холандия и Северна Франция. По време на нападението срещу Съветския съюз Германия вече контролира голяма част от Западна Европа.
Но германското командване прави сериозна грешка относно военната мощ на Съветския съюз и не провежда тотална мобилизация в Европа за войната срещу него. Планът на Хитлер е за “мълниеносна война”, която да унищожи “колоса на глинени крака” преди началото на зимата. Но Съветският съюз не само издържа на удара със страшна сила, но и увеличава военната и икономическата си мощ по време на войната и спечелва Победата в тази най-страшна война в цялата история на човечеството.
Има един интересен въпрос – защо Хитлер пощади Англия? Германия можеше да хвърли всичките ресурси на подводния и надводния си флот и военновъздушните сили срещу Англия; германската армия можеше да завземе Гибралтар, да установи контрол над Средиземноморието, да завземе Египет и Суец, след това да нанесе удар по Индия и тогава Англия щеше да бъде обречена.
Но Хитлер предпочете да удари по Съветския съюз. Причината е в надеждата на фюрера да създаде стратегически съюз с Англия след победата…
Александър Самсонов