Дали е фантастика пресаждането на животински органи на хора с цел подмладяване или създаване на по-съвършен човешки вид?

Науката през 19 век изпреварила дори най-смелата фантастика. Самият Михаил Булгаков бил опитен лекар и знаел, че са провеждани такива експерименти, които залегнали и в произведенията и на други известни писатели.

“Секардинът” – еликсирът на младостта

През 1817 г. на остров Маврикий, британска колония, в американско-френско семейство се родил Шарл Едуард Броун Секар. Баща му бил моряк, който загинал по време на плаване и майка му го възпитавала сама. Момчето заминало за Париж да учи за лекар, след това пътувал до много страни, но се прочул във Франция. През 1846 г. младият лекар се върнал на остров Маврикий, където върлувала холера и Броун Секар участвал в борбата с нея. Още в тези години той съчетавал лечебната и научноизследователската практика. След това заминал за САЩ и работил в прочути болници, преподавал в Харвард, след това се установил в Лондон, където лекувал паралитици и епилептици, провеждал изследвания, пишел статии, правел опити със себе си. На 50 години Броун Секар се върнал във Франция, където развил шеметна лекарска и научна кариера. На 70 години той усетил, че умствената му активност спада, а имал още много работа. Спомнил си факта, че при животните пикът на активността съвпада с времето на половото им съзряване и започнал серия нови експерименти, в които “опитното зайче” бил самият той. Ученият приготвял настойки от тъкани, взети от тестиси и яйчници на млади кучета и морски свинчета; тази течност той си инжектирал подкожно. Въпреки че инжекциите били болезнени, Броун Секар усещал как силите му се връщат, както остротата на ума и сексуалният тонус.

На 1 юни Шарл Едуард Броун Секар представил доклад в Биологичното общество и предизвикал научен фурор. Професорът съобщил за получените резултати, посочил конкретни данни за увеличаване на мускулната маса, подобряване работата на правото черво, пикочно-половата система и активност на мозъка.

Докладът скоро добил широка популярност. Остаряващите богаташи и знаменитости, особено жени, засипвали професора с молби да върне младостта им. Броун Секар започнал да продава екстракта с името “Секардин”, а публиката го нарекла “еликсир на младостта”.

Но настъпил обрат. Създателят на “Секардина” с ужас почувствал, че състоянието му се влошава, настъпва пълен упадък на силите, на умствената и сексуалната му активност, процесът на стареене се засилил и светилото на медицината починало след пет години.

По-късно учените изяснили, че веществото, което Броун Секар извлякъл от животни не влияело на хормоналната дейност в организма на човека. Ефектът на “Секардина” бил обяснен с т.нар. плацебо ефект.

Опитите на д-р Воронофф

Въпреки заблудите на Броун Секар учените високо ценели трудовете му, които били използвани за нов тласък в търсенето на “еликсира на младостта”. Негов продължител се оказал руският евреин и френски хирург Самуил А. Воронов, роден в село край Воронеж, през 1886 г. Той емигрирал във Франция и там се подвизавал като Серж Воронофф. Воронофф учил в медицински факултет и с голям интерес се отнесъл към експериментите на Броун Секар. Той си инжектирал “Секардин” и не забелязал никаква промяна в състоянието си. Разбрал, че препаратът не съдържа хормони за продължаване на младостта. Скоро хирургът бил назначен за личен лекар на вицесултана на Египет. Четири години Воронофф работил в тази страна и общувал често с евнуси. Младият лекар разбрал, че само хирургичната намеса може да подмлади организма. След като се върнал  в Париж, Воронофф започнал опити по трансплантиране на тъкани на животни на болни. Жлези от шимпанзе пресаждал на пациенти с увредени щитовидни жлези; операциите носели забележителен ефект. Този метод се оказал действен и при лечението на слабоумие.

Едновременно с това Воронофф провеждал експерименти по подмладяване на животни – овце, кози и бикове. Той пресаждал клетки от тестиси на млади животни на стари,  в резултат на което те придобивали енергия. Накрая дошъл редът на маймуните и хората. Слуховете разказват, че първите трансплантации върху хора направили Воронофф милионер; клетките вземал от екзекутирани престъпници. Но основните донори били шимпанзета и други видове маймуни. Първата официална операция по пресаждането на жлези от маймуна на човек се състояла на 12 юни 1920 г. Воронофф представил сензационен доклад на конгрес на хирурзите в Лондон; методите му се прочули в целия свят и Съветска Русия. Скоро Воронофф станал най-богатият човек в света. Негови клиенти били милионери, политици, звезди от сцената и екрана. За да задоволи нуждите от материал, той започнал сам да отглежда маймуни.

След време станало ясно, че веществото, което той инжектирал, не било нещо свръхестествено, а тестостеронът, който оказвал само временно въздействие в организма на човека. Научното общество обърнало гръб на Воронофф. През 90-те години бяха изказани предположения, че по време на своите операции той вкарал вируса на СПИН в хората.

Загадката на Шерлок Холмс

Експериментите на Броун Секар и Воронов намерили отражение в разказа на Артър Конан Дойл “Човекът на четири крака”, публикуван в началото на 20-те години на ХХ век, а след това влязъл в книгата “Архивът на Шерлок Холмс”. В разказа се разказва за един изобретател, който открил “чудо суроватка”, която съдържала хормони от маймуна и дарявала хората със сила, т.е. ги подмладявала.

Не е известно дали Михаил Булгаков е чел разказа на Конан Дойл, но той знаел за експериментите на Броун Секар, Воронофф и много други. Те послужили за първооснова на сюжета в повестта “Кучешко сърце”; произведението  е смел пробив в забранените за литературата по това време области. “Кучешко сърце” била  обявена за контрареволюционна и я забранили. Повестта излиза в Съветския съюз през 1987 г.