На 7 май преди 120 години е роден многогодишният лидер на Югославия Йосип Броз Тито. Той умело лавира между Съветския съюз и Запада, издържа на  гнева на Сталин и според историци изградил своя версия на социализма и създава една мощна държава от различни националности.

Тито е седмото дете в семейството, роден през 1892 г. в село Кумровец в Австро-Унгария, което днес се намира на границата между Хърватия и Словения; майка му е словенка, а баща му – хърватин. Според един от слуховете Йосип бил кръстен евреин, според друг – баща му бил чех.

Името Тито е псевдоним, който той получава, когато е на 42 години. Една от версиите за него е следната. От ранни години Йосип обичал да командва и често изричал думите: “Ти направи това, ти – това…”, т.е. “Ти – това…” – първите срички образуват “Тито”. С това име Йосип Броз влиза в световната история и се превръща в един от най-ярките политици на ХХ век, жив символ на социалистическа Югославия.

Младостта на Тито е бедна. Той учи до пети клас, а през 1907-1913 г. работи като шлосер в Загреб и Любляна, след това –  в автомобилни предприятия в Австрия и Германия. Йосип обича състезанията с автомобили и вероятно, ако не беше станал политик, щеше да бъде автомобилен състезател.

Вероятно оскъдицата, в която живее, е причината за влечението му към лукса по-късно. В Югославия Тито има повече от 30 резиденции – едни на брега на морето, други – в планините. Чести гости на лидера са звезди на световното кино – Джина Лолобриджида, Ричард Бъртън, Елизабет Тейлър. С някои актриси има романи, например със съветската актриса Татяна Окуневска.

Личният живот на Тито е изпълнен с легенди. Жени се три пъти. Първата му жена е руската аристократка Пелагия Белоусова, втората – полунемкинята полусловенката Берта Хаас, третата му, последна жена е сръбкинята Йованка Будиславлевич, която живее с него 38 години; Тито има двама синове и една дъщеря.

На 18 години Йосип Броз влиза в Социалдемократическата партия в Хърватия и Славония. През 1914 г. е унтерофицер в армията на Австро-Унгария; след една година попада в руски плен. В Русия възприема комунистическите идеи и дори воюва в Червената армия по фронтовете на Гражданската война през 1918-1920 г.

През 1920 г. Тито се връща в Хърватия, където комунистическата партия е забранена, работи в различни предприятия и членува в нелегални организации. Често го арестуват и през 1929 г. е осъден на пет години затвор.

Сред другарите си по революционна борба бързо печели авторитет и към 1927 г. е избран за секретар на градската организация на КП в Загреб. След като излиза от затвора, Йосип Броз влиза в ръководството на Комунистическата партия на Югославия. През 1935-36 г. работи в югославската секция на Коминтерна в Москва; през 1937 г. се връща в родината си и оглавява партията заедно с репресирания от Сталин Милан Горкич.

Историци определят Тито като боен ръководител на комунистическата партия в годините на Втората световна война. Срещу него са извършени няколко покушения. В Хърватия през 1941 г. се появява марионетната, създадена от Хитлер независима Хърватия. Същата година Тито вдига първото в Европа масово въстание срещу нацистите.

Йосип Брос обединява хора от различни националности, а не само сърби, и това е предимството му пред другите антифашисти. Благодарение на Тито под контрола на партизаните минават цели райони. Затова Съветският съюз, САЩ и Великобритания признават Тито за единствен лидер на Югославия.

Неговите бойци от Народноосвободителната армия на Югославия и Червената армия освобождават Белград и Загреб, но много райони са освободени без съветска помощ и това дава известна независимост на Тито от Съветския съюз за разлика от другите комунистически лидери.

През 40-те и 50-те години се стига до открит конфликт между Съветския съюз и Югославия. Сталин се опитва да свали Тито, но безуспешно.

Така Югославия се превръща в “несъвсем социалистическа страна”, която запазва добри отношения със Запада, без да е негов съюзник. От това междинно положение между социализма и капитализма Тито извлича немалко изгоди. В страната не са изградени колхози, а в предприятията съществува работническо самоуправление, макар че реалната власт е в ръцете на секретарите на Съюза на комунистите. От 60-те години югославяните получават правото да работят в Западна Европа. В някои моменти Югославия е солидарна със Запада, в други – със Съветския съюз. Тито осъжда агресията на Англия, Франция и Израел срещу Египет през 1956 г., но е категорично против нахлуването на съветски части в Чехословакия през 1968 г. Тито не влиза нито във Варшавския договор, нито в СИВ.

Той изгражда страната си по подобие на Съветския съюз – с национални републики и автономни райони, но югославските републики имат по-големи свободи от съветските. Така Тито изкуствено залага бомба със забавено действие, която избухва през 90-те години. Люлката на сръбската държава Косово се превръща основно в албански район.

Тито се опитва да потисне национализма на югославските народи. Най-трудно се справя с хърватите. През 60-70-те години хърватската интелигенция  иска да се повиши статута на Хърватия, а най-радикалните слоеве искат отделянето от Югославия. Тито обаче се разправя жестоко с тях. Появяват се и други противници на режима – сред комунистите, западняците и националистите от другите републики. Няма никаква демокрация и многопартийност във федеративната република.

Но сърбите и хърватите изпитват непоносимост едни към други. Федерацията не устройва и сърбите, които са пръснати и в другите републики и не са обединени в едно цяло. Албанците в Косово искат присъединяване към Албания, унгарците от Войводина – към Унгария. Сред босненските мюсюлмани расте броят на привържениците на радикалния ислям. Словения като най-богата от всички останали републики иска независимост и сближаване с Австрия и Италия. Всичките тези противоречия използват външни сили. Западът не иска силна и мощна държава на Балканите.

Тито умира  на 4 май 1980 г. След десет години създадената от него държава рухва и в последвалите войни загиват хиляди югославяни…