Издателство Распер

Гренландия е най-големият остров на Земята. Разположен на североизток от Северна Америка. Затова от гледна точка на географията се отнася към нея, а политически се отнася към Европа, тъй като заедно със заобикалящите я острови образува едноименната автономна единица, която влиза в състава на Датското кралство. Гренландия се мие от Атлантическия и Северния Ледовит Океан. Площта й е 2 166 086 квадратни километра. Тя е три пъти по-малка от Австралия – най-малкия континент на Земята. Най-крайната северна точка на острова е нос Морис Джесъп, който се смятал за най-близкия до Северния полюс участък от сушата до 1900 г., когато е открит остров Кафеклубън. Най-големият населен пункт в острова е Нуук – с около 18 хиляди жители. Градът е разположен на полуостров в западната част на Гренландия. Основното население на острова са гренландските ескимоси. Най-ранните заселници на острова викингите нарекли Гренланд („Зелена земя“). В скандинавските саги се разказва как норвежкият викинг Ерик Рижи, изгнаник от Исландия заради две убийства, бил изпратен на заточение на земята, която, както било известно, се намира на северозапад. Заедно с немалкото си семейство и робите си, той намерил благоприятно за живеене място, заселил се на острова и му дал днешното име. Името на острова на гренландски език звучи като Калаалит Нунаат. Калаалитите са подгрупа на гренландските ескимоси. Арктическите народи, които населявали Гренландия, преди да бъде открита от европейците, преди скандинавците, изчезнали и островът бил безлюден. Ескимосите калаалити, които се смятат за коренното население на Гренландия, всъщност се появили там едва през 13 век, когато на острова от 200 години съществували скандинавски селища. Но за разлика от тях ескимосите и до днес не са напускали острова и го населявали постоянно. Прадеди на гренландските ескимоси са представители на културата туле, която възникнала около 1000 г. от н. е. на Аляска и оттам се разпространила в цяла Северна Канада, достигайки до Гренландия през 13 век. Туле сменила културата Дорсет, която по-рано се развивала в Североизточна Канада и Северозападна Гренландия. Във фолклора и в исландските писмени източници има свидетелства за сложните отношения между ескимосите и скандинавските заселници, населяващи Източната, Западната част и Ивитуут. За европейците Гренландия станала известна през 982 г., когато на острова десантирали норвежки викинги, водени от Ерик Торвалдсон Рижи, който заради кръвно отмъщение напуснал Исландия. Ерик основал там колония и дал на името на острова – „Зелена земя“. Според една версия това име имало рекламна цел – да привлече повече заселници; според друга - по това време островът действително бил покрит с растителност. След това синът на Ерик – Лейф, продължил експедициите на запад и открил Уинланд – днешна Канада. Той пренесъл християнството в Гренландия и покръстил жителите й. Тогавашните гренландци се смятали за граждани на Норвегия, в състава на която тогава влизала и Исландия. Скандинавските селища с времето западнали и от 1408 г. фактически изчезнали. През 1536 г. Норвегия и всичките й морски владения влезли в уния с Дания, която обявила острова за свой и през 1605 г. започнала неговата повторна колонизация. След разтрогването на унията през 1814 г. Норвегия излязла от състава на Дания, но Гренландия останала в състава й. По времето на Втората световна война Дания загубила контрола над Гренландия. След войната тя върнала контрола си над острова, но го лишила от колониалния му статут. През 1953 г. Гренландия била провъзгласена за част от Датското кралство и получила представителство в парламента на страната; през 1979 г. тя получила широка автономия по вътрешните дела. През 1973 г. Гренландия заедно с Дания влиза в Европейската икономическа общност, но през 1985 г. я напуска в резултат от референдум и запазва статута си на асоциирана държава. По времето на антропогена започнало вледеняване на острова. Голяма част от него е скрита под леда. С ледници са покрити 1834 квадратни километра от острова. Средната дебелина на ледника е 2300 м, най-голямата – 3400 м. Горните слоеве лед се преместват от центъра към западните и източните краища на ледника със средна скорост около 150 метра годишно. Източният бряг на острова се мие от Източно-Гренландското течение и почти цяла година е блокирано от плаващи ледове, носени от централната част на Северния Ледовит океан. Западният бряг на острова се мие от топлите води на Западно-Гренландското течение. Северният бряг е блокиран от лед през цялата година. Бреговете на острова са силно изрязани от дълбоки и дълги фиорди. Източният бряг образува покрити с планински ледници хребети, един от които е хребетът Уоткинс, разположен на най-високия връх в Гренландия и цяла Арктика - Гунбьорн. Климатът в бреговите райони на Гренландия е променлив. Най-мек е на югозападния бряг. Средните температури през юли в Какорток са плюс 9,76 градуса, в Нуук – плюс 8,3 градуса през януари. През лятото понякога температурата надхвърля 21 градуса. Най-ниски са температурите в центъра на острова и стига до минус 60 градуса през зимата, а през лятото се вдига до минус 12 градуса. На западния бряг също е студено. В Питуфик средната температура през януари е минус 27 градуса. През зимата заливите и фиордите на западния бряг северно от остров Диско замръзват. На югозападния бряг падат много валежи. Растителността в Гренландия е разпространена на свободните от лед места. На крайния юг се срещат брезови, хвойнови, върбови и др.участъци. На 80 градуса северна ширина преобладава тундрата, на юг - растат храсти, на север има мъхово-лишейна растителност. От животните се срещат северен елен, бяла мечка, полярен вълк, леминг, в крайбрежните води – гренландски кит, гренландски тюлен, морж и др.; на острова има около 30 вида млекопитаещи. От птиците се срещат чайки, бели яребици и др., от рибите – атлантическа треска, палтус, атлантическа сьомга, акула. Промишлено се отглеждат скариди. Населението според преброяване през 2019 г. е около 60 хиляди. Основното население са гренландските ескимоси – 90%, останалите са датчани и други европейци. Повечето хора живеят на югозападния бряг, където се намират големите градове Нуук, Какорток, Сисимиут, Маниитсок. Населението на острова се занимава най-често с лов и риболов. От момента на основаването през 983 г. от първите нормански заселници до приемането на християнството от местното население през 1262 г. Гренландия формално няма политическа принадлежност и от този момент до началото на 13 век островът формално принадлежи на Норвегия, но през 14 в. контактите с нея се прекратяват. През 1721 г. започнала датската колонизация на острова. През 1744 г. тя установила държавен монопол, съществувал до 1950 г. за търговия с Гренландия. През 1814 г. при разтрогването на датско-норвежката уния Гренландия остава с Дания и до 1953 г. е нейна колония. Същата година Гренландия е обявена за част от територията на Датското кралство. През април 1940 г., когато Дания е окупирана от Германия, правителството на САЩ заявява, че над Гренландия се разпростира доктрината Монро. На 9 април 1941 г. посланикът на Дания във Вашингтон подписва с американското правителство договор за отбрана на Гренландия. След като Дания влиза в НАТО през 1949 г., между датското и американското правителство на 27 април 1851 г. е подписано съглашение, според което Дания и САЩ осъществяват обща отбрана на острова. През 1971 г. САЩ имат в Гренландия две военни бази и други военни обекти. През 2004 г. Дания и САЩ подписват съглашение, което модернизира договора от 1951 г. за защита на Гренландия. Става дума първо за модернизация на американските бази. През 19 в. държавният секретар Уилям Х. Сюард изучава възможността САЩ да купят Гренландия. През 1867 г. Конгресът отклонява проекта му. След Втората световна война САЩ проявяват геополитически интерес към Гренландия, а през 1946 г. предлагат да купят острова от Дания за 100 милиона долара, но Дания отказва да го продава. През 21-ви век САЩ, според Уйкилийкс, както преди, имат интерес да добиват въглеводороди на бреговете на Гренландия. През август 2019 г. президентът Тръмп предлага да купи Гренландия, което принуждава премиера на острова Ким Килсен да направи изявление, че Гренландия не се продава. В края на 2025 и началото на 2026 г. Тръмп отново настоява да купи Гренландия, но новият премиер Муте Егеде също отговаря, че островът не се продава. Борбата за независимост През май 1953 г. Копенхаген изселва 187 ескимоси северно от Туле, на по-суровото място Каанак. Депортацията се съпровожда с жертви. Идеята за независимост на Гренландия възниква през 1979 г., когато е приет законът за вътрешната автономия. Той създал регионален парламент и дал на властите на острова свобода в събирането на данъци, по въпросите за културата, образованието, лова и риболова. През август 1999 г. ескимосите спечелват съдебния процес, който признава, че депортацията е била незаконна. През 2003 г. гренландците създават движение, чиято цел е връщането на изселените на земите им и компенсации за страданията им. През 2008 г. е проведен референдум по закона за самоуправлението. 75% от населението гласува за възможността да обяви независимост всеки момент, като се събере болшинство гласуващи. Копенхаген признава закона за самоуправлението и няма да възразява против обявяването на референдум за независимост на острова. Разногласията между Дания и Гренландия се обострят в края на 2017 г. Тогава бившият министър на труда подава жалба срещу правителството на Дания в ООН. Причината е отстраняването на Дания от решаване на проблема със замърсяването на острова от американските военни. Местните власти са обезпокоени от изоставената база Camp Century, изградена в ледник. Там и досега има радиоактивни отпадъци, изоставени от американската армия. През 2025 г. премиерът на Гренландия Егеде отново повдига въпроса за независимост на острова от Дания във връзка с предложението на Тръмп да купи острова. Какви полезни изкопаеми има в Гренландия (информация на БТА) Проучване от 2023 г. показва, че в Гренландия има налице 25 от 34-те минерала, считани за "критични суровини" от Европейската комисия. В Гренландия е забранен добивът на нефт и природен газ по екологични причини, а развитието на минния ѝ сектор е затруднено от бюрокрация и съпротива от страна на коренното население. Редкоземни изкопаеми Три от най-големите находища в Гренландия се намират в южната провинция Гардар. Компаниите, които искат да разработят мини за редкоземни метали, са "Критикал Металс Корп."(Critical Metals Corp), която закупи находището Танбриз, "Енерджи Транзишън Минералс" (Energy Transition Minerals), чийто проект Кунарсут е спрян заради правни спорове и "Нео Пърформанс Матириълс"(Neo Performance Materials). Редкоземните елементи са ключови за постоянните магнити, използвани в електрическите превозни средства и вятърните турбини. Графит Съобщава се за възможност за добив на графит и графитни шисти от много находища на острова. "ГрийнРок" (GreenRoc) е подала заявление за лиценз за експлоатация за разработване на проекта за графит Амитсог. Естественият графит се използва предимно в батерии за електрически превозни средства и при производството на стомана. Мед Според Органа за минерални ресурси по-голямата част от залежите на мед са били обект на ограничени проучвателни кампании. Особено интересни са недостатъчно проучените райони в североизточната и централно-източната част на острова, се казва в доклада. Регистрираната в Лондон компания "80 Майл"(80 Mile) се стреми да разработи Дшиско-Нусуак, което съдържа мед, никел, платина и кобалт. Никел Следите от никелови натрупвания са многобройни според Службата за минерални ресурси. На голямата минна компания "Англо-Американ" (Anglo American) е предоставен петгодишен лиценз за проучване в Западна Гренландия в средата на 2019 г. и тя търси находища на никел, наред с други. Цинк Цинкът се намира предимно на север в геоложка формация, която се простира на повече от 2500 км. Компаниите се стремят да разработят цинковото находище "Цитронен Фиорд" (Citronen Fjord) и проект за добив на олово, който е обявен за един от най-големите в света неразработени цинкови ресурси. Злато Най-перспективните райони с потенциал за злато са около фиорда Сермилигаарсук в южната част на страната. Миналата година "Амарог Минералс" (Amaroq Minerals) откри златна мина в планината Налунак в община Куджалек. Диаманти Докато повечето малки диаманти и най-големите камъни се намират в западната част на острова, присъствието им в други региони може също да е значително. Желязна руда Находищата се намират в Исуа в южната част на Западна Гренландия, в Итилиарсук в централната част на Западна Гренландия и в северозападната част на Гренландия по протежение на река Лауге Кох. Титан-ванадий Известни находища на титан и ванадий се намират в югозападната, източната и южната част на страната. Титанът се използва за търговски, медицински и промишлени цели, докато ванадият се използва главно за производство на специални стоманени сплави. Най-важното промишлено съединение на ванадия, ванадиев пентоксид, се използва като катализатор за производството на сярна киселина. Волфрам Волфрамът се използва за няколко промишлени приложения, залежите от него се намират предимно в централната източна и североизточна част на страната, с оценени находища в южната и западната част на страната. Уран През 2021 г. лявата инуитска партия "Атакатигйит“ забрани добива на уран, с което на практика спря развитието на проекта за редкоземни метали "Куаннарсут", в който уранът е вторичен продукт.

Когато посетих Англия, бях учуден, че местните почти не се сблъскват с болести, които смятаме за обичайни – простуда, хрема, кашлица. И причината да е така, не е в климата, а в един ритуал, който англичаните строго спазват – пият чай с резенчета ябълка. В началото мислех, че това е тяхна традиция, но се оказа, че тази напитка работи на ниво физиология. В Англия добавят резенчета ябълка в чая не заради вкуса. При нагряване се отделя кверцетин, който е антимокробно вещество, което лекува слизестите обвивки на носа и гърлото. Той е натурален антихистамин, антивирусна бариера. Кверцетинът предпазва от хрема, кашлица и от употреба на безбройните противовирусни лекарства. Освен това горещият чай с ябълка меко разширява съдовете и засилва кръвообращението в горните дихателни пътища. Вирусите не успяват да се закрепят за тях благодарение на този ефект. И това не е вълшебство, а биохимичен процес. Чай с ябълка англичаните пият всеки ден, особено в студеното време. У нас най-често добавят в чая лимон. Англичаните не започват да пият чая при първите признаци на дискомфорт, когато има леки болки в ставите, дразнене в гърлото и хрема, на които ние не обръщаме внимание, смятайки че ще ни мине от само себе си, а след два дни се оказваме с висока температура. Англичаните стопират този процес в началния му стадий. Запарете черен чай или някоя от вашите любими билки и добавете в напитката половинка сладка ябълка, нарязана на тънко. След 5-7 минути тя се превръща в натурален противовирусен коктейл. Александър Калинченко

Модерният дебат за затлъстяването все по-малко прилича на спор за „воля“ и все повече – на спор за биология, среда и лечение. Причината е проста: при много хора гладът не е „слаб характер“, а силен биологичен сигнал, който се усилва, когато тялото „усети“, че теглото пада под неговата вътрешна цел. 1) „Сет-пойнт“: защо тялото пази килограмите Представата за телесното тегло като „термостат“ описва как мозъкът защитава определен диапазон: при спад под него апетитът расте, а разходът на енергия може да се понижи. Това помага да се обясни йо-йо ефектът – след агресивна диета тялото реагира като при недостиг на храна: търси калории, „подсилва“ мислите за храна и прави отслабването трудно за поддържане. 2) Лептин: „батерията е пълна“, но мозъкът не чува Лептинът е хормон, произвеждан от мастните клетки, който по принцип информира хипоталамуса колко енергия (мазнини) има налична и би трябвало да намали апетита, когато запасите са достатъчни. При много хора със затлъстяване се развива лептинова резистентност: лептинът е висок, но сигналът не води до очакваното намаляване на глада – системата е „заглушена“. Практическият извод: ако лептиновият сигнал не работи добре, човек може да има достатъчно/повече мазнини, но пак да изпитва глад и трудно да усеща ситост след хранене. 3) Инсулин: когато „хормонът на складирането“ става постоянен фон Инсулинът е ключов за вкарването на глюкоза в клетките и за регулирането на кръвната захар. Когато храненето често води до високи пикове на глюкоза (и инсулин), с времето може да се стигне до инсулинова резистентност – клетките реагират по-слабо и тялото „компенсира“ с още инсулин. В контекста на глада това има два важни ефекта: • Високият инсулин улеснява складирането на енергия и затруднява мобилизацията на мазнини при някои хора. • Колебанията в глюкозата (пик → спад) могат да усилят усещането за глад и cravings, особено при ултрапреработени храни. 4) Връзката инсулин–лептин: защо резистентностите „вървят в пакет“ В предоставения текст се твърди, че лептинът използва вътреклетъчни пътища, сходни с тези на инсулина, и че при високи нива на инсулин лептиновият сигнал може да отслабне, така че мозъкът да „не усеща“ колко мазнини са съхранени. Дори без да навлизаме в молекулярни детайли, клиничната логика е ясна: когато инсулиновата регулация е нарушена и гладът е хронично повишен, лептиновата обратна връзка по-често изглежда „неадекватна“ – ситостта идва късно, а апетитът се връща бързо. 5) Къде се вписва Ozempic (семаглутид) и защо ефектът често е временен без навици Семаглутид (Ozempic) е GLP‑1 рецепторен агонист, използван за лечение на диабет тип 2 и за подобряване на контрола на кръвната захар, като едновременно влияе на апетита и усещането за ситост. В „Ozempic ерата“ много хора постигат значителен спад на теглото, но в публичните анализи често се подчертава и проблемът с възстановяването на теглото след прекратяване, ако не е изградена нова система от навици (хранене, движение, сън, управление на стреса). С други думи: медикаментът може да „свали шумa“ на глада достатъчно, за да се направят реалните промени, които подобряват инсулиновата и лептиновата чувствителност—но не може сам да ги „закова“ завинаги. 6) Как реално се подобрява инсулиновата и лептиновата чувствителност (устойчиво) • Силови тренировки + повече мускул: подобрява използването на глюкоза от мускулите и често подпомага инсулиновата чувствителност. • Храна, която дава ситост: достатъчно протеин, фибри, минимално течни калории и по-малко ултрапреработени продукти. • Сън и стрес: хроничното недоспиване и стресът повишават глада и правят самоконтрола „по-скъп“ психически, което в текста също е засегнато. • Постепенни промени (не „ударни“ диети): идеята за „пренастройване на термостата“ чрез бавни, последователни навици е по-реалистична от бързо сваляне с последващ rebound.