Луната беше посетена от 12 астронавти; 40 непилотируеми апарати я изучаваха. Всеки ден я наблюдават стотици телескопи. Но загадките на спътника на Земята вместо да намаляват, все повече се увеличават…

Засега никой не е отговорил как се е появила Луната.

През 1969 г. на Луната са спуснати използвани съдове за гориво на безпилотни космически кораби. Сеизмографът, оставен там, веднага предал  в Хюстън информацията за вибрации на лунната кора. Данните на сеизмографа поразили  учените. Те показали, че ударът на 12-тонните съдове предизвикал локално “лунотресение”. Тогава изследователите изказали  твърдението, че под почвата на Луната има “метална черупка”. Те анализирали сеизмичните вълни и изчислили, че горната граница на тази “черупка” е разположена на дълбочина около 70 км и самата тя има дебелина около 70 км. Един от учените изказал предположението, че вътрешността на Луната е празна и това пространство е около 73,5 кубически километра, а в самата кухина се намират двигател на кораб, устройства за външно наблюдение, помещения за екипаж.

Учените стигнали до още едно откритие – Луната има много ниска плътност, която е около 60% от плътността на Земята, което означава, че може да е куха.

На базата на данните от сеизмографа бил направен компютърен анализ на материала на “металната черупка”. Според скоростта на разпространението на звука в нея направили извода, че тя се състои от никел, берилий, волфрам, ванадий и някои други елементи. Според учените тази смес не може да се образува по естествен път, а има изкуствен произход.

Сеизмографът фиксирал и сигнал с висока честота, който идвал от дълбочина около 960 км; той продължавал около една минута и се повтарял на всеки 30 минути. Учените недоумяват какво може да бъде  това? Радиофар, или подаван от хилядолетия сигналSOS?

Повърхността на Луната е покрита с кратери, и то много. Някои от тях са разположени много правилно и едва ли е възможно да са оставени от метеорити, тъй като в този случай те трябва да имат еднакъв размер и маса. Повече приличат на бомбардировка, която Луната някога преживяла. Вероятно тя е била бомбардирана по време на далечна “звездна война” и след това е отбуксирана до планетата Земя…

В древни трудове на китайски астрономи има много описания на звездното небе, но няма нито едно описание на Луната. Вероятно тогава Луната не се е намирала около Земята. Интересен факт е, че след появяването на Луната, у много народи се появили предания за същества, прилетели от нея на Земята. В рисунките на древните маи са изобразени спускащи се от Луната хора.

През 70-те години на ХХ век съветският астрофизик Йосиф Шкловски изказва мнението, че Луната “може да се окаже мъртъв, безжизнен кораб на чужда цивилизация”. По-късно подобна версия изказва руският радиоастрононом А. Архипов – Луната е “станция на “чужди”, които наблюдават живота на  Земята.”

Доколко обаче нашият спътник е мъртъв и безжизнен? Мощните телескопи на астрономите им позволяват да разгледат извършващите се на Луната необясними процеси, които приличат на работата на мощни, гигантски механизми. Дали американците за това не прекратиха толкова бързо своята лунна програма? Прекратиха я в момента, когато бяха напълно готови за полет до Луната още три космически кораба. Кое ги накара да го направят?

Вероятно са им дали да разберат, че са нежелани гости там…

Възможно е ремонтът на кораба с името “Луна” да продължава и днес. И когато той бъде приключен, нашият спътник ще се отправи към просторите на Вселената. Този разказ звучи фантастично, към него вероятно ще се отнесат с ирония и недоверие. Но има ли учен, който да може да обясни толкова тайни и загадки на най-близкия до нас съсед?