На 7 октомври преди седем години беше убита Анна Политковска, журналистка от руския вестник “Новая газета”.

Тя се занимава с правозащитна дейност, помага в съдилищата на майки на загинали войници, провежда разследвания за корупция в министерството на отбраната и командването на Обединените федерални войски в Чечения.

През февруари 2001 г. ФСБ обвинява Политковска в шпионаж в ползва на чеченския полеви командир Шамил Басаев и три дни я държат в яма без вода и храна.

Анна Политковска фигурира в списъка с “врагове на руския народ и руската държавност”, който е обявен през март 2006 г. от депутата от Либерално-демократичната партия (на В. Жириновски) Николай Курянович.

Последната публикация на журналистката в “Новая газета” е “Наказателният сговор”; статията е посветена на чеченските отряди, които воюват на страната на федералните сили. В следващия брой е трябвало да излезе материал за изтезанията в Чечения, в който става дума за участието на премиера на Чечения Р. Кадиров в похищения на хора.

Последното си интервю Анна Политковска дава на кореспондента на “Кавказки възел” един час и половина преди трагичната си гибел. Заглавието на интервюто е “Кадиров не биваше да става президент на Чечения”.

През октомври 2002 г. група терористи взема за заложници зрителите на мюзикъла “Норд Ост” в Театралния център на Дубровка в Москва. В телефонен разговор Политковска убеждава терористите да я пуснат в блокираната сграда и прави всичко възможно в този страшен миг да облекчи съдбата на заложниците.

Когато през септември 2004 г. терористи завземат училище №1 в Беслан, Политковска се среща с много руски политици и настоява незабавно да се свържат с терористите. В крайна сметка решава да преговаря с бандитите сама. Налага се да лети със самолет на авиокомпанията “Карат” до Ростов на път за Южна Осетия. На борда й дават чай и след него тя губи съзнание; на летището в Ростов медицински екип я изважда от комата и я кара в болница. Оказва се, че неизвестен токсин е поразил бъбреците, черния дроб и ендокринната й система. Вечерта на 3 септември колеги на Политковска на частен самолет я прехвърлят в московска клиника.

“Ти си враг, ти си по-лоша от Басаев…”

Срещата и разговорът на журналистката с Рамзан Кадиров се състои през юни 2004 г. По това време Кадиров е назначен за първи вицепремиер на Чеченската република и за  контролиращ силовите структури.

Интервюто с Кадиров се развива сложно. На практика то не може да бъде направено в Грозни, тъй като вицепремиерът  постоянно се намира в Гудермески район…

Политковска го чака няколко часа. Той пристига с въоръжена охрана, която се разполага навсякъде в сградата – в двора, на терасата, по стаите.

Ето част от интервюто й с Рамзан Кадиров:

–         Как се оценявате? Коя е силната страна във вашия характер?

–         Не разбирам въпроса.

–         С какво сте силен и с какво – слаб?

–         Аз не се смятам за слаб. Аз съм силен.

–         Фактът, че Али Алханов обявихте за кандидат-президент от вашия екип, доколко зависеше лично от вашето желание?

–         Аз съм член на този екип.

–         Кой взе това решение?

–         Всички. Мислихме дълго кой е подходящият. Избрахме Али Алханов, защото го смятам за силен и му вярвам на сто процента. Ти мислиш, че Кремъл го избра? Не, народът избира. За пръв път чувам, че Кремъл решава…

–         Странно, а аз съм чувала такова нещо…

–         Ако ни бяхте оставили намира, чеченците отдавна да се бяхме обединили.

–         Кого имате предвид?

–         Журналистите като тебе. Руските политици. Вие не ни позволявате да въведем ред. Вие ни разединявате. Ти застана между чеченците. Ти си враг. Ти си по-лоша и от Басаев…