ВИДЕНИЯТА НА АЙСЕДОРА ДЪНКЪН

Айседора Дънкан, небезизвестната съпруга на Сергей Есенин,  е една от най-великите танцьорки в края на ХIX и началото на ХХ век. Наричат я “родоначалничката на свободния танц”. Въпреки това тя не била щастлива, преживяла смъртта на децата си и накрая нелепо загинала.

Дора Анджела Дънкан е родена на 27 май 1877 г. в Сан Франциско. Баща й фалирал и изоставил майка й с четири деца. Майката давала уроци по музика. Тя преподавала пеене и децата си, а Айседора вземала уроци и по балет.

Когато Айседора станала на 18 години, семейството се преместило в Чикаго. Младото момиче успяло да сключи договор с един театър. В Чикаго Айседора се влюбила в полския художник Иван Мироцкий, но той бил женен. Танцьорката заминала за Лондон. Там кариерата й тръгнала нагоре. Айседора започнала да танцува боса на светски приеми, вкарвайки в танца древногръцки елементи, което харесвало на публиката.

Но в личния живот продължавало да не й върви. След това танцьорката имала връзка с унгареца Оскар Бережи. На 29 години срещнала театралния постановчик Гордън Крег и родила дъщеря от него, но Крег не се оженил за нея. След един концерт Айседора се запознала с богатия Парис Юджийн Зингер, който наследил богатството на баща си, един от фабрикантите, производители на прочутите шевни машини “Сингер”. От него Айседора родила син Патрик, но и с Парис се разделила.

През 1905 г. руският художник Л. Бакст, който практикувал хиромантия, предсказал на Дънкан, че ще има огромен успех, но ще се лиши от две любими същества.

През януари 1913 г. знаменитата танцьорка гастролирала в Русия и там започнали да я преследват видения. Започнала да сънува погребални маршове, ту  детски гробове…

Предчувствията й се оправдали. След руските гастроли Айседора заминала за Париж да се види с Парис Зингер. Веднъж в танцувалното студио три черни котки пресекли пътя й. В една хотелска стая Айседора била впечатлена картината “Ниоба оплаква своите деца”… Не минало много време, и Зингер й съобщил, че автомобилът с нейните децата  заедно с  гувернантката им катастрофирал и паднал в Сена…

След гибелта на децата си Дънкан получила нервно разстройство. Веднъж разхождайки се на брега, тя “видяла”  мъртвите си деца… Хванати за ръце, те бавно навлизали във водата. Прилошало й. Един млад италианец  й помогнал да стане и по-късно станал неин любовник, но връзката им не продължила дълго. Родило им се момче, което живяло много малко.

През 1921 г. Дънкан открила танцувална школа в Москва. Там тя срещнала поета Сергей Есенин. През 1922 г. те се оженили; известно време живели зад граница, но големият руски поет не могъл да се примири с факта, че го смятат само за мъж на великата Айседора; освен това тя била с 18 години по-възрастна от него, говорела лошо руски, а Есенин не знаел нито английски, нито френски, злоупотребявал и с алкохола. През 1924 г. той се върнал в Русия и се влюбил в друга жена.

Плъзнали слухове, че по време на гастроли във Виена в хотелската стая на Дънкан влязла девойка сън свещ в ръка. “Бог ми заповяда да те удуша!” – извикала непознатата. За щастие навреме се притекли на помощ на танцьорката; момичето се оказало душевноболно…

На 14 септември 1927 г. Айседора трябвало да изнесе концерт в Ница. Легендата гласи, че преди да се качи в автомобила, тя възкликнала: “Прощавайте приятели! Поемам по пътя на славата!”

Шофьорът подкарал колата, но нито той, нито Айседора забелязали, че дългият й шал се замотал в оста на колелото. Той се затегнал и я удушил…

Прахът на голямата актриса бил погребан в парижкото гробище Пер Лашез.