“АЛФА И ВИМПЕЛ: СПЕЦНАЗЪТ НА ФСБ” – НАЙ-ПЪЛНОКРЪВНАТА КНИГА ЗА СПЕЦНАЗА НА ФЕДЕРАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ НА РУСИЯ


 

За физическата издръжливост на бойците

от “Вимпел” разказва един от  издържалите тестовете:

 

“Ние дойдохме в учебния център в началото на януари. Първия ден ни дадоха топли комбинезони и кожени куртки, с които не усещахме  сезона. На другия ден рано сутринта ни вдигнаха на физзарядка. Облечени в коженото облекло и свиквайки с внезапното събуждане, излязохме на улицата. Там ни посрещна изненадан инструкторът: “По  всяко време униформата за физзарядката е една: “Голи до кръста!” Естествено,  голи при такъв студ трябваше да се движим много бързо. А преди да се свечери,  тръгнахме на ски-разходка – 10 километра. Искаш – не искаш, за да се добереш до уютното  топло общежитие, трябваше с цялата си воля  да преодоляваш желязната тежест на краката и затрудненото дишане. На никого не му се искаше да замръзне в гората. След две седмици  бягането сутрин не предизвикваше  някакви сериозни отрицателни емоции.

На първите учения трябваше извървим 45 километра за една нощ   през дълбокия сняг.  И то не с празни ръце. Оръжие, радиостанции, раници със снаряжение, всичко това тежеше 40 килограма. Не може да се каже,  че походът беше  приятна разходка, но до финала стигнаха  всички, при това в контролния норматив за време.

Помня още един епизод. В средата  на маршрута ръководителят  ни “съжали” и разреши “да хванем”   някаква кола, за да стигнем до назначеното място. Единодушно отклонихме това предложение: “Защо ни е притрябвала  кола, когато остават само  някакви си десетина километра?…”

При тези натоварвания на много от нас се налагаше   за половин месец да сменят  два-три пъти обмундированието, последователно намалявайки размера – например от 54 на 48. Коремите се смъкнаха, макар че  се хранехме добре и всеки получаваше  толкова храна, колкото искаше. Възрастта на повечето момчета не беше студентска, повечето бяха над трийсетте. Запомнил съм в тази връзка една телеграма, получена от ръководството на учебния център от жената на наш офицер: “Взехте мъжа ми, а ми върнахте годеника. Благодаря!…”

“По време на предварителната подготовка никой не кихна, не закашля, не вдигна температура, макар че се налагаше да нощуваме в преспите, да форсираме доста широката река Клязма до гърдите в ледената вода и без да се преобличаме, да продължаваме по-нататък, защото на гърба ни  “висеше противникът”. Времето за изпълнението на контролните нормативи винаги се засичаше по последния от участниците. Ако той не успееше да стигне навреме или се движеше на дистанция, задачата се смяташе за неизпълнена. Това ни караше да носим товара на най-слабия или травмирания член на групата. Така се раждаше истинската мъжка дружба, доверието между другари. Когато излизахме на рейд, не се съмнявах в този, който вървеше до мене. Знаехме, че всеки ще се пожертва за спасението на другите. Оня, който не можеше да издържи докрай на всяка цена да помогне на другите – си отиваше сам, тихо и незабелязано. Никой не задържаше такива.

Новопостъпилият  в подразделението успяваше да постигне добра физическа форма, да провери издръжливостта на тялото и психиката си. В по-нататъшната служба физическата и психическата форма се поддържаха в планови и самостоятелни занятия, многобройни учения и бойни операции.

“Във “Вимпел” учехме здраво. Процесът на обучението (по индивидуална програма) продължаваше пет години.

Общофизически тренинг, многокилометров марш наскок  по пресечена местност, включително и с пълно снаряжение, силови упражнения,  скокове от височина, общоразвиващи упражнения, тренировки по ръкопашен бой, стрелба от всичко, което стреля: пистолети, гранатомети, картечници (родно и чуждо производство), специално оръжие. Каране на автомобил и бронетранспортьор, минно-взривно дело, приготвяне на взривни материали от битова химия. Обучение по радиодело: свободно боравене с радиостанции от всякакъв тип, с открит текст  и  с Морзовата азбука. Изучаване на шифри. Усвояване на радиопеленгатор и подслушвателни устройства. Ръководството на КГБ отделяше голямо внимание на подразделението. Въпреки финансовите трудности беше постигнато високо ниво на подготовката и оборудването; постепенно се подобряваше качеството на екипировката,  снаряжението,  обезпечението. Освен това бойците от “Вимпел” сами  участваха в разработването на оръжия и снаряжение; даваха технически поръчки на конструкторите, които по техни проекти изработваха специални изделия.

Тактиката на бойните действия беше на малки групи. Въздушнодесантна, медицинска, катерене, основи на разузнавателната и контраразузнавателната дейност. Информационно-аналитична работа. Наблюдение. Чужди езици и знания за отделни страни. Боецът от спецподразделението трябва да умее да се ориентира в житейските въпроси, да не се чувства “бяла врана” сред местното население, да познава историята на региона, обичаите, националната психология, всичко, което може да послужи за събиране и анализ на информация, за вербовка на агентура сред местното население. Всяка операция се обмисляше задълбочено…”

Comments & Responses

Comments are closed.