ЛАПАЧО – НОВОТО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ РАКА?


 

Това са огромни дървета, които растат в тропичните и субтропичните гори в Южна Америка, Аржентина, Бразилия и Парагвай. Тези дървета имат много имена, сред които – текома, индиански жасмин, мравчено дърво. Местното население ги нарича лапачо, пау д’арко, тахебо, ипе рохо, ипес. Научното име на дърветата лапачо е Tabebuia. Те могат да стигнат до   височина  40 метра.

Местните  хора традиционно използват вътрешната част от кората на лапачо за приготвянето на концентрирана настойка за лечение на малария, кашлица, анемия, умора и изтощения, ракови болести.

Още през 1960 г. се прочуват лечебните свойства на лапачо. През следващите десетилетия в бразилската преса се появяват публикации, в които се възхваляват свойствата на лапачо да намаляват болката и да увеличават количеството червени кръвни телца в организма, описват се много случаи на излекуване на диабет, артрит и рак. В публикациите се споменава, че лапачо има антиинфекционни, имуностимулиращи, регулиращи сърдечната дейност и очистващи организма свойства; други посочват, че настойка от кората, приложена локално, помага при микотични инфекции, екземи и инфектирани рани.

Научна обосновка

Когато изследват биохимичните свойства на лапачо, учените откриват много биологично активни вещества, сред които „лапахолът”, който е органично вещество, класифицирано като нафтохинон. Опитите върху животни показали ефективността на лапахола в лечението на малария; оказало се, че той има мощно действие срещу раковите  клетки на определен тип (саркома), но при левкемия и аденокарцином (епителиален тумор) лапахолът не проявявал активност.

Оказало се, че извлек от кората на лапачо е много ефективен като бактерицидно и фунгицидно средство. Изследвания потвърдили, че лапачо стимулира образуването на червени кръвни телца в кръвта и така подобрява кислородната циркулация в организма. Кората на лапачо съдържа около 20 активни елемента.

Студен екстракт от кората стимулира активността на макрофагите (клетките на имунната система). В много публикации се подчертава положителният резултат при използването на корите на лапачо за разрушаване на раковите клетки в белия дроб и намаляване размерите на метастазите.

За целта обаче кората се вари минимум осем минути, за да се получат активните вещества в екстракта.

През 70-те години било проведено още едно изследване, с участието на доброволци. Оказало се,че кората на лапачо не оказва токсично въздействие върху черния дроб и бъбреците, но в големи дози може да предизвика сериозни странични ефекти. В същото време отново се потвърдили антиканцерогенните свойства на кората.

Министерството на здравеопазването в Канада изучило резултатите от изследванията и класифицирало лапачо като „силнодействащо лекарство”; кората била иззета от свободната продажба.

През септември 1990 г. Бюрото за оценка на технологиите в Конгреса на САЩ в публикацията „Нетрадиционни методи за лечение на рак” посветило на лапачо параграф с гръмкото заглавие „Едно древно растение – съвременно чудо” и препоръчало да продължи задълбоченото изследване на свойставата на кората на лапачо, за да се определи силата и областта на противотуморното действие на екстракта.

Comments & Responses

Comments are closed.