„ВИТАМИН В17: УБИЕЦЪТ НА РАКА” И ДРУГИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВОТО МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ НА КОЛЕДНИЯ БАЗАР НА КНИГАТА В НДК, КОЙТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ОТ 9 ДО 14 ДЕКЕМВРИ, НА ЩАНДА НА ИЗДАТЕЛСТВО „ЕЪР ГРУП”. И ОЩЕ: КНИЖНА БОРСА „БОЛИД” – ЩАНД НА ИЗДАТЕЛСТВО „ДИЛОК”, КНИЖАРНИЦИ „ХЕЛИКОН”, КНИЖАРНИЦИ „БУКПОЙНТ”, КНИЖНА БОРСА „БУКТРЕЙДИНГ”, КНИЖАРНИЦИ „СИЕЛА”, ПЛОЩАД „СЛАВЕЙКОВ” – ЩАНД №11 (СРЕЩУ ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА), КНИЖЕН ПАЗАР „КРАСНО СЕЛО” И ДР.

Ракът – хроничен дефицит от витамин В17

Хроничният дефицит на В17  води до нарушена обмяна на веществата и нарушено деление на клетките. Т.е. този витамин трябва да се употребява и за профилактика,  и лечение на онкоболестите. Всеки ден в организма ни се образуват много ракови клетки; спасява ни само добрият имунитет. За целта е нужно правилно хранене и витамин В17, който помага да се възстанови балансът и да се задейства механизмът на възстановяването на клетките.

През 50-70-те години на миналия век в медицинската общност се разгаря дискусията по отношение на новия вид лечение на рака,  описан в нашумялата книга на д-р Ърнест Кребс “Свят без рак”.

През 1952 г. д-р Ърнест Кребс-Младши, биохимик от Сан Франциско, извлякъл от кайсиеви ядки очистената форма на витамин В17. След съвещания с доктор Дийн Бърк (от Националния онкологичен институт в САЩ) този препарат получил името лаетрил, което е образувано от пълното име на откритото химическо съединение “лавоманделонитрил”. Лаетрилът в сравнение с амигдалина съдържал по-висока концентрация на В17 и по-лесна разтворимост; д-р Кребс заявил, че неговият противораков ефект е много по-силен отколкото смятали преди това.

Според д-р Кребс на човек му трябват дневно 100 мг витамин В17, които са еквивалент на приблизително седем кайсиеви ядки, което гарантира на човек живот без рак.

През 70-те години алтернативното лечение на рака с витамин В17 било много популярно; един доктор заявил, че е излекувал 30 хиляди болни и получил отлични резултати. Говорейки за ефективността на В17 в борбата с рака, някои изследователи се позовават на народността хунзакути, която живее в Северозападна Индия и в азиатските планини Каракорум, които употребяват много лаетрил и не боледуват от рак. Учените обяснили това явление по два начина. Първо, раковите клетки изсмукват цианида от лаетрила, отравят се и загиват. Второ, ракът възниква заради недостиг на витамин В17 в организма, следователно, ако се попълни, болестта изчезва. С лаетрил се лекува не само рак, но и артрит и хипертония.

Агенцията по контрола на хранителни продукти и лекарствата  в САЩ (FDA) обаче отхвърля витамин В17. Тя провела клинични изследвания под егидата на Националния раков институт, но не получила доказателства за ефективността на това вещество в борбата с рака. В Щатите лаетрилът бил забранен заради факта, че съдържа цианид, който може да бъде отровен за човека.

Веществото, което убива рака, било открито в повечето плодови костилки – кайсиеви, прасковени, ябълкови, вишневи, сливови, бадемови, освен това и в някои зърнени култури, гроздови семки, билки и др. Още преди 35 години ядките на кайсиите били обявени за лекарство за борба с много известни видове рак. Учени заявили, че ако те присъстват  в ежедневата диета на човека, раковите клетки никога няма да се развият в организма.

Транснационалните фармацевтични компании и медицинскатаобщност в САЩ принудили FDA  да обяви за незаконна продажбата на “сурови” кайсиеви костилки, както и витамин В17 като лекарство с антиканцерогенен ефект.

Оказва се, че твърдата кайсиева костилка, тази плътна обвивка защитава едно от най-забележителните хранителни и лечебни вещества на земята.

Д-р Ърнест Т. Кребс  разработил теорията, че ракът, подобно на скорбута, не се предизвиква от някаква тайнствена бактерия, вирус или токсин, а е болест на витаминния дефицит, предизвикан от недостига на съществени компоненти в храненето на съвременния човек. Той идентифицирал този компонент като част от нитролозидите, които се срещат в изобилие в природата – в повече от 1200 растения. Най-голямо количество витамин В17 се съдържа в семената на растенията от семейство Prunus Rosacea (бадем, кайсия, вишна, слива  и пр.), също в царевицата, соргото (растение от семейство житни, народът го нарича “метла”), просото, тапиоката (нишесте, което се добива от растението маниока – тропически храст), лененото семе, ябълковите семки и много други хранителни продукти, които липсват в храненето на днешния човек.

Преди няколко века хората, включително и нашите прадеди,  употребявали богатия на витамин В17 просен хляб, но сега ядем бял хляб, който не го съдържа.

Как преди много години хората победили скорбута – дефицита от витамин С, а днес са безсилни срещу рака?