ИСТОРИЯТА НА МАГЕН ДАВИД – “ЗВЕЗДАТА НА ДАВИД”


Маген Давид – т.нар. “щит на Давид”, е шестоъгълна звезда, хексаграма, която украсява древните книги и предмети в еврейския ритуал. Носели са го живеещите в средновековните гета и жертвите на нацизма.

Звездата на Давид използват и автори на антисемитски и антиизраелски карикатури.
Хексаграмата украсява еврейските надгробни плочи в различни страни по света. Руски антисемити твърдят, че шестоъгълната звезда е знак на дявола, символ на вселенското зло.
Като декоративен илемет и мистичен символ хекаграмата била използвана в дълбока древност от много народи, особено от евреите. Най-древното й изображение е печатът от Цидон от 7 век пр.н.е., който бил собственост на Йеошуа Йешаяу.
По времето на Втория Храм хексаграмата наред с пентаграмата – петоъгълната звезда, наречена “щита на Соломон”, украсявала различни предмети и сгади, както еврейски, така и нееврейски. Например синагогата в Кфар-Нахум, 2-3 в. от н.е., в чиито орнаменти се редуват петоъгълни и шестоъгълни звазди, както и кръстообразни фигури със счупени краища, които приличат на свастика. По времето на елинизма Маген Давид в еврейската символиката не бил използван.
Преди 1000 години хексаграмата била интернационален знак. Тя се срещала на раннохистиянските амулети и в мюсюлманските орнаменти. През 13-14 век Маген Давид се появява на фронтоните в германски синагоги и на еврейски манусткрипти, макар че ролята му е само на декоративен елемент, без символично значение. По това време започнали да украсяват амулети и мезузи, в късното средновековие и еврейските текстове по Кабала.
Терминът Маген Давид идва от епохата на вавилонските гаони. Той се споменава като легендарен “щит на цар Давид” в текста, който тълкува магическата “азбука на ангела Метатрон”. Това тълкуване получило широко разпространение сред еврейските ашкенази общини. За шестоъгълния “щит на Давид” писал в труда си по Кабала внукът на Рамбан, през 14 век. Там твърдял, че този щит бил използван от воините на победоносната армия на цар Давид. Царският печат на Шломо – Соломон, сина на Давид, имал формата на петоъгълна звезда.
През 1(4-18 век Маген Давид широко се използва от евреи и неевреи и често се среща на фамилните гербове. През 1354 г. Карл IV дарил на парижките евреи правото да имат свой флаг – червено платнище с изображението на хексаграма. Маген Давид украсил официалния печат на общината. През 17-18 век този знак приели евреите от Моравия и Австрия, след това – в Италия и Холандия. Малко по-късно той се разпространил сред общините в Източна европа. В кабалистичните кръгове “щитът на Давид” се трактувал като “щит на сина на Давид”, т.е. на Машиах.
През 19 век евреите избрали Маген Давид като национален символ в противовес на християнския кръст. Тогава този знак бил приет повсеместно от еврейските общини в света. Той се пойвил на сгради на синагоги и еврейски учреждения, на паметници и надгробни плочи, печати и банкови документи, на битови и религиозни предмети.
През 1799 г. Маген Давид бил използван като специфичен еврейски символ в антисемитски карикатури.
През 1822 г. семейство Ротдшилд, след като получило дворянска титла, включило Маген Давид във фамилния си герб.
Първият ционистки конгрес през 1897 г. приел хексаграмата като символ на еврейското национално движение; същата година тя се появила на обложката на първи брой на списанието “Ди Велт”, което издавал Теодор Херцел.
С времето Маген Давид се появил на държавния бяло-син флаг на Израел, макар че като герб била избрана по-автентичната и древна еврейска емблема – Менората, образът на храмовия свещник.

Comments & Responses

Comments are closed.