КРАЛИЦАТА НА АНГЛИЯ ЕЛИЗАБЕТ II – ПРЯК ПОТОМЪК НА ПАТРИАРХА АВРААМ


На земята е създадена паразитна цивилизация, за която са характерни безброй тайни общества, тотална измама и зомбиране, постоянни заговори, убийства, локални конфликти и почти непрекъснати, кървави войни.
Как Англия контролира целия свят
Елизабет II е кралица на Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Антигуа и Барбудите, Бахамските острови, Барбадос, Белиз, Гренада, Папуа Нова Гвинея, Сент Винсент и Гренадин, Сент-Китси и Невис, Сент-Люис, Соломоновите острови, Тувалу и Ямайка.
Елизабет II е пряк потомък на патриарха Авраам. Тя оглавява “Държавата на Еврейския Завет” в Европа. Самата дума “Брит-Ания” от иврит се превежда като “Земята на Завета”. В кората на британските крале има 112 камъка, които означават “12 Колена Израилеви”. Скиптърът й е египетски: неговите цветове са червен, бял и син. В атрибутиката на кралицата присъства изображението на пчели – символа на властта в Египет. Ако кралската женска особа символизира пчелата майка, е ясно защо в Британия се е променила традицията вместо крале да управляват кралици.
От няколко века всичките основни нишки на контрол на световната власт водят до кралското семейство във Великобритания. Официално Великобритания е конституционна монархия. Ограничена, но:
Английската кралица има правото да обявява война, без законодателни ограничения и без обяснение за причините;
Английската кралица има правото да уволнява правителството;
Английската кралица има правото да разпуска парламента;
Веднъж годишно тя се изказва пред парламента и озвучава своите искания за най-близкото време, фактически формулира политиката на държавата.
Във вътрешните работи правата на Короната са широки. Назначава министри, тайни съветници, членове на изпълнителни органи и други длъжностни лица. Монархът е шеф на въоръжените сили – на британската армия, флота, кралските ВВС и разузнаването. Прерогатив на Суверена е да обявява война, да сключва мир, да насочва военните действия. Прерогативите на кралицата засягат и външните работи: обсъжда условията и ратифицира договори, съюзи, международни съглашения; няма нужда от парламентарни решения. Суверенът също акредитира британските висши комисари и посланици, приема чужди дипломати. Суверенът е почитан като източник на справедливост и назначава съдиите по всичките видове дела.
Общият закон гласи, че Короната “не може да сгреши”; монархът не може да бъде съден за криминални престъпления.
Фактически кралицата контролира всичките разклонения на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна. И накрая монархът е върховен управител на англиканската църква и може да назначава епископите и архиепископите, т.е. тя е шеф не само на светската, но и духовната власт, каквото не съществува нищо в света, дори в Иран. Нито един човек в света не притежава толкова правомощия.
Вътрешната почти абсолютна власт е недостатъчна за кралицата. Като не се смятат десетките страни от Британската общност, които формално са независими; в 16-те страни британската кралица официално се смята за държавен глава и на нея й представят назначаваните от кралицата генерал-губернатори. В Канада кралицата на всеки две години ходи на “приятелско посещение”, което всъщност е инспекция. Генерал-губернаторът уверява кралицата в своята лоялност, отчита се за текущото положение на нещата и изслушва инструкции за близкото бъдеще. Ако нещо не устройва кралицата, тя го уволнява и назначава нов.
В случай на необходимост кралицата проявява цялата пълнота на властта си. През 80-те години тя лишила Маргарет Тачър от информацията, която постъпва от службата Ми-6. Тя самолично въвела войски в районите, обхванати от миньорските вълнения. Кралицата взела решението за изпращането на войски в Ирак.
Принц Чарлз контролира т.нар. Островен клуб, който включва 4000 олигарси от всичките страни от Общността. Това е финансово-икономическият “юмрук” на британската монархия, който отваря много врати. 117 корпорации, чиито щаб-квартири се намират в Лондонското Сити, влизат в списъка с 500-те най-големи корпорации в света. Собствениците и управителите на тези корпорации са членове на Палатата на Перовете, включително и печално известната корпорация «Rand».
Изборна в Британия е само долната Палата на Общините. Горната, която има пълномощията да отменя решенията на Долната Палата – Палатата на Перовете, е наследствена. Представителите на целия дворянски елит на практика водят целия си род от представители на “достойни” професии като рекетьори, грабители, контрабандисти, търговци на наркотици, оръжия и роби, пирати.
Интересен факт за пиратството. Много косвени свидетелства сочат, че нишките на сомалийските, южнокитайските и други пирати водят към Британското Адмиралтейство. Оттам според източниците върви потокът от информация към пиратите кого, къде и как да ограбят. Каквито и хитрости да използват капитаните да заобиколят опасните води и промени на маршрута, пиратите точно знаят откъде ще минат корабите, какъв е товарът им и избират най-незащитените и скъпоструващите.
Не бива да се забравя, че именно британската корона се занимава с търговия с наркотици поне от два века.
Голяма част от търговията с наркотици и днес контролират британските служби. Американците нахлуха в Афганистан, защото талибаните обявиха война на опиума, унищожиха посевите от мак и съкратиха наркотрафика през своята територия десет пъти. Британците не можеха да загубят 40-50 милиарда долара от наркооборота и провокираха своите агенти на влияние в САЩ да нахлуят в страната.
Линдън Ларуш и редица други изследователи в пряк текст казват, че Администрацията на американския президент е препълнена с британски агенти на влияние, а тяхната дейност е насочена към унищожаването на САЩ, които се превръщат във фашистка държава, в пълно съответствие с британските фашистки доктрини. Нали помните, че фашистката идеология възникна на Острова?
В момента Британия разработва едновременно няколко направления, с които тя се надява да върне миналото си могъщество и да реализира проекта си за глобална английска монархия.
Съществува канал, чрез който британските елити въздействат върху американските. Тук специална роля има т.нар. Британско-американско общество, чиято роля ракрива политикът и изследовател Линдън Ларуш. Съществува цяла серия от организации, клубове и изследователски центрове, които пряко формират политиката на САЩ, които по същество са британски.
Англия сериозно има намерение да разшири състава на страните-членки на Общността. На срещата на високо ниво в Тринидад и Тобаго в нея беше приета Руанда, която никога не е била английска колония, а е принадлежала на Белгия и Германия. Този факт означава, че Англия е започнала някакво геополитическо настъпление, което трябва да установи хегемонията й в страни от третия свят. Плановете за разширяването на Британската общност бяха озвучени през 2007 г. и сред кандидатите за нея бяха посочени Руанда, Йемен, Сомалия, Израел. От бившите британски колонии не поискаха да бъдат в състава на Общността Ирак, Египет и Израел. В Либия и Иран се намират нефтени находища, които по-рано бяха собственост на “Бритиш Петролеум”. Сега е ясно къде и защо в последно време се извършават “спонтанни народни революции”.
От столетия за Британия е характерна практиката да организира въстания и да поддържа сепаратисти. Полковник Лоурънс Арабски организирал през 1916-1918 г. въстанието на бедуините срещу Османската империя. Филмите и книгите го показват в романтична светлина, но в реалността той бил типичен британски офицер, хладнокръвен и пресметлив, чиято задача била да отслаби Османската империя. Получиха ли арабите свободата си след това? Не, буквално след две години те попаднаха под британския протекторат. И британските компании започнаха да черпят от близкоизточния нефт.
В страните, бивши колонии на Великобритания, се появи терминът “компрадор” – човек, който представлява интересите на чуждия капитал в своята страна. Британците управлявали не само със силата на оръжието, но и активно подкупвали местните елити, не само военните и полтиците, но и интелигенцията, формирайки от нея дисиденти и търговци. Именно компрадорската буржоазия активно се борела срещу национално-освободителните и социалистическите движения в колониите, действайки като “пета колона”.
Онзи, която следи международните събития, е наясно, чие дело са безредиците в Молдова и Беларус, събитията в Либия и др.

Comments & Responses

Comments are closed.