МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ОТ ЖИВОТА НА НИКИТА ХРУШЧОВ


Израза “Кузкина мать”, който е идиоматичен израз, означаващ заплаха, употребявал постоянно в своите речи Никита С. Хрушчов. Тази фраза най-напред била адресирана до вицепрезидента на САЩ – Ричард Никсън: “Ние разполагаме със средства, които ще имат тежки последици за вас. Ние ще ви покажем “кузькину мать”…” В Русия след това били разпространени слуховете, че американците възприели думите на Хрушчов буквално, като “майката на Кузма”, и сметнали, че руснаците имат ново секретно оръжие. Всъщност преводачът на съветския лидер превел израза иносказателно: «We shall show you what is what», т.е. “Ние ще ви покажем на вас..”
Като първи секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов неведнъж използвал шегаджийско-иронични заплахи, обичал неочакваните идеи и бил готов веднага да ги осъществи в практиката, без да се съобразява с някого.

“Руският украинец”
Хрушчов, който подарил Крим на Украйна, не бил етнически украинец. “Народният цар”, както понякога го наричали, имал селски произход. Той се родил на 15 април 1894 г. в село Калиновка, Хомутовски район в Курска област. В спомените си Хрушчов пише, че не е украинец, че селото, в което се родил, било изцяло руско, макар че граничи с Украйна. През 1908 г. семейсвото му пристигнало в Успенския рудник Юзовка, в днешния Донбас. От 1944 г. до 1947 г. Хрушчов бил председател на Съвета на министрите на Украйна, след това бил избран за първи секретар на ЦК на КП – болшевики, Украйна. В Киев семейството му живеело в бившия дом на Поскрьобишев, на дачата в Межигорие. Дългият престой на Хрушчов в Украйна се отразил на имиджа му. Дори на приеми при Сталин ходел с везани ризи и отлично играел гопак.

В тройката на НКВД
Като първи секретар в Московския градски комитет и областен комитет на ВКП – болшевики, Хрушчов, Станислев Реденс и Константин Маслов влизали в Тройката на НКВД, която на ден санкционирала разстрела на стотици хора. През 1937 г. с постановлението на Политбюро П51/206 в тази “тройка” Хрушчов бил сменен от втория секретар на Московския градски комитет – Волков. Досега обаче не са открити документи за разстрели с подписа на Хрушчов.

Хрушчов и авангардистите
На 1 декември 1962 г. в Москва в Манежа се състояла изложбата “Новата реалност” с произведения на художници авангардисти; били показани над 2 хиляди произведения в авангардистки стил. Хрушчов посетил изложбата, но не бил подготвен за възприемането на това абстрактно изкуство, и подложил на унищожителна критика експонатите. В оценката си той използвал нецензурни изрази, нарекъл авангардистите “педераси в живописта”, а творчеството им – “мазало”. “Нарисували всякакви говна; магарешко изкуство…” След изложбата Хрушчов поискал авангардистите да бъдат изключени от Съюза на художниците и КПСС, но се оказало, че никой от тях не членува там.
В края на живота си Хрушчов променил отношението си към художниците. Марина Влади разказва за посещението на Владимир Висоцки на дачата на Хрушчов: “На масата имаше пироги и, разбира се, ледена водка – Никита Сергеич обича да пийва… В мрака разглеждаш кръглото почервеняло лице на бившия Първи секретар, питаш го за художниците абстракционисти, чиято изложба беше заповядал да бъде ликвидирана с булдозери. Той се зачервява още повече и тупва с ръце по коленете си и направо казва: “Измамиха ме! Не ми обясниха, а аз нищо не разбирах от живопис, аз съм селянин…”

“Обувката на Хрушчов”
Навремето в СМИ бил разпространен митът, че на 12 октомври 1960 г. по времето на заседанието на 15-ата асамблея на ООН първият секретар на ЦК на КПСС започнал да чука с обувката си по масата. По това време се обсъждал “унгарският въпрос” и Хрушчов заедно с други членове на съветската делегация всячески се опитвал да го провали. Според Анастас Микоян и личния преводач на Никита Сергеич това не били обувки, а сандали. В момента, в който докладчикът четял доклада си, Хрушчов свалил сандала и дълго го разглеждал; след това го треснал няколко пъти по масата, сякаш се опитвал да избие камъче, което се било заклещило за него. С това действие той показал, че докладът не му е интересен.

Ликвидатор на архитектурните излишества
Хрушчов се борел с излишествата в архитектурата, сматайки, че там се харчат много народни пари, но малко го вълнували въпросите за съхраняване на културното наследство. Към 22-рия конгрес на ЦК на КПСС Хрушчов заповядал да се построи Държавният Кремълски дворец. Генералният секретар категорично не се съгласявал той да се строи извън Кремъл, дори на мястото на разрушения храм “Христос Спасител”. Затова се наложило частично да се разруши старите кремълски постройки – офицерските казарми на Николай I и старата Оръжейна палата, построена през 1807-1810 г. През 1962 г. по заповед на Хрушчов започнала нова вълна от разрушения на православни църкви. В Ленинград била взривена гръцката църква “Дмитрий Солунски”; на нейно място построили киноконцертната зала “Октомврийска”.

Паспорти за колхозниците
При Хрушчов започнало издаването на паспорти за колхозниците. По времето на Сталин те нямали правото на свободно придвижване. През 1954 г. било разрешено да се издават паспорти на хора, които живеят постоянно на село, но работят в градовете. През 1958 г. селските жители, които отивали да работят сезонна работа, получавали правото на краткосрочен паспорт, който действал по времето на сключения договор. През 1976 г. започнали да издават паспорти на всички граждани в Съветския съюз, повсеместно, без особени изисквания.

“Царевичната кампания”
През 1949 г. Хрушчов ръководил Украйна. С помощта на засятата царевица той я спасил от глад. Когато оглавил Съветския съюз, Хрушчов решил да превърне царевицата в основна селскостопанска култура; били отделени специални посевни площи за нея. На агитационните плакати от времето на Хрушчов царевицата била изобразена като рога на изобилието. Но в резултат от “царевичната кампания” в Съветския съюз започнали да не достигат месото, млякото, понякога хлябът. В някои райони в страната реколтата от царевицата била много ниска, за което генералният секретар обвинявал стопанските ръководители.

От комунизма до хомосексуализма – пет велики изречения от Никита Сергеич
Хрушчов едва ли влиза в списъка са най-успешните лидери в Съветския съюз, но влиза сред най-запомнящите се. Особено що се отнася до изречените от него фрази. Въпреки че имал много недостатъци, Хрушчов бил праволинеен и говорел онова, което мисли. Върху управлението му се отразили липсата на образование, липсата на навици за дипломат, лошата му обща култура.
Неведнъж служители от съветското външно министерство замитали гафовете му в международните отношения.

1. “Нейно величество работническата класа”. Тази фраза прозвучала на митинга във Владивосток на 6 октомври 1959 г., след като Хрушчов се върнал от САЩ. Разказвайки за Салюта на нациите, даден преди да отлети съветската делегация от Вашингтон, Хрушчов казал: “След първия залп аз помислих: “Това е Карл Маркс! Вторият – за Фридрих Енгелс! Третият залп – за Владимир Илич Ленин! Четвъртият – за нейно величество работническата класа, за трудовия народ!”

2. “Ние ще ви покажем кузькину мать!”. Тази фраза прозвучала за пръв път на 24 юни 1959 г., когато съветският лидер заедно с Ричард Никсън оглеждал американската изложба в Соколники. В завързалия се спор за предимствата на различните политически системи Хрушчов разпалено казал: “Ние ще ви покажем кузькину мать!” Американците били шокирани, защото не знаели за какво става дума. Може би за някое ново оръжие…

3. “Харесва ли ви, или не, но историята е на наша страна. Ние ще ви закопаем!” Тази фраза Хрушчов изрекъл на срещата с американски дипломати през ноември 1956 г., а след това я повтарял в различни конфигурации. В английската версия се закрепил смисълът “Ние ще ви погребем!” Нито една фраза на съветски лидер не предизвикала у чужденците такъв ужас, като това изявление на Хрушчов.

4. “Вие какво – мъже ли сте или п… проклети? Как можете да рисувате така?” Тази фраза Хрушчов изрекъл на изложбата на художниците авангардисти през 1962 г. По времето на посещението си Хрушчов бил запален от партийните идеолози, които му обяснявали, че художниците, представени на изложбата, отхвърлят устоите на съветското общество, подменяйки соцреализма с откровено “мазало”…

5. “Днешното поколение съветски хора ще живее при комунизма…” Тази фраза се съдържа в официалния доклад на генералния секретар на 22-рия конгрес на КПСС през октомври 1961 г. На съветския народ било обещано комунизмът да бъде построен до 1980 г. На Никита Сергеич искрено му вярвали.

 

Comments & Responses

Comments are closed.