СТАЛИН – САТРАП, ШАМАН ИЛИ ГЕНИЙ


Изминаха почти 65 години от смъртта на Йосиф Висарионович Сталин, а войната срещу него не само че не престава, но се води още по-ожесточено, и то с всякакви средства.

След Никита Сергеевич Хрушчов мераклиите да воюват с духа и костите на Сталин стават все повече и повече. Каквото да направят и да кажат срещу Сталин, им се струва малко, недостатъчно и неубедително. Сякаш неговият образ е заплаха за тях, дори от отвъдното. Сякаш сянката му ги преследва денем и нощем и не им дава мира.

Но да убиеш Сталин,  никак не е лесно. И днес той продължава да живее в умовете и сърцата на милиони и милиарди хора не само в страните от бившия Съветски съюз, но и в целия свят. За тези хора Сталин си остава една от най-великите и светли личности, които е раждало човечеството. И ако преди повече от 70 години с неговото име на уста са умирали милиони, днес милиони живеят с това име и с надеждата, че животът ще стане по-добър и по-справедлив.

Но да се погледне Сталин смело и право в очите, никога не е било лесно. Нито приживе, нито сега. Лесно е да се живее с митовете, легендите и отявлените лъжи за Сталин, но не и с истината за Сталин.

Неслучайно убеденият антисталинист писател, философ, социолог и културолог от Словения Славой Жижек написа, че “Сталин, който носи отговорност за едни от най-големите ужаси на 20 век, спаси човечността в човека”.

А белогвардейският генерал-лейтенант Антон И. Деникин – личният военен противник на Сталин от Гражданската война в Русия (1917-1922 г.), заявява:

“Когато Сталин излетя за Техеран, аз много се тревожех да не му се случи нещо. И чак когато по радиото съобщиха, че е пристигнал благополучно,  се успокоих, защото разбирах, че без него с Русия е свършено…”

Не по-малко интересно е мнението на Александър Фьодорович Керенски (председателя на Временното правителство на Руската република,  преди  болшевиките да вземат властта, в резултат от Октомврийската революция през 1917 г., 1881-1970 г.):

“Русия спеше и той я събуди… Индустриален гигант и военен колос – всичко това са негови заслуги. Той преведе народа през ада и му върна чувството за собствено достойнство. Днес всеки е принуден да се съобразява с Русия…”

След смъртта на Сталин през март1953 г., в английския парламент започват едно след друго да валят изявления, пълни със злоба и ненавист. Присъстващият на заседанието Уинстън Чърчил демонстративно напуска и се прибира у дома си. Репортерите хукват след него и искат да научат какви са мотивите на постъпката му. Чърчил приема само двама от тях и им казва:

Причините да напусна са две: първо, не желая да слушам как се гаврят с паметта на този гений,  и второ, искам да остана сам със себе си и да изпитам радостта от смъртта на моя велик враг…”

Години след това Чърчил ще заяви, че Хрушчов е единственият политик, който воюва с мъртвец.

А ето какво казва и самият фюрер Адолф Хитлер за Сталин: “Силата на руския народ не е в неговата численост или организираност. Силата на руския народ е в способността му да ражда личности с мащаба на Сталин. По своите политически и военни качества той далеч превъзхожда и Чърчил, и Рузвелт. Той е единственият световен политик, достоен за уважение. Нашата задача е да раздробим руския народ, така че да стане невъзможно раждането на личности с мащаба на Сталин…” 

Въпросът “Кой е Сталин?”, продължава да е актуален с пълна сила и днес. Дали той е сатрапът и тиранинът, какъвто ни го описват и представят неговите противници, или е държавникът, вождът, “бащата на народите”, влъхвата и шаманът, геният и спасителят, от който човечеството винаги е имало нужда? А може би и едното, и другото? А може би Сталин е човекът, “който спаси човечността в човека”? За да си отговорим “Кой е Сталин?, първо трябва да отговорим на въпроса – какво не знаем за Сталин.

Comments & Responses

Comments are closed.