ИЗКУСТВЕН АРОМАТИЗАТОР ЗА ПУКАНКИ ПРЕДИЗВИКВА СЛАБОУМИЕ

 

Диацетилът се използва широко в съвременната хранителна индустрия: в производството на пуканки, бонбони, маргарин, картофени и царевични чипсове, сметана, извара, сосове за салати и маринати, в сладкарската индустрия и производството на хлебни изделия и печива.

Група изследователи от Американското химическо общество стигна до извода, че един от най-разпространените компонент сред химическите ароматизатори – диацетилът, провокира развитие на слабоумие.

Откритието е направено в рамките на мащабна изследователска програма за проучване на болестта Алцхаймер. Лабораторни опити показват, че диацетилът лесно прониква през хематоенцефаличната бариера, която защитава мозъка от патогени и вредни субстанции, и засилва негативния ефект на бета-амилоидния белтък.  Освен това диацетилът блокира действието на глиоксалаза-I – протеина, който предпазва нервните клетки.

Според експерти, постоянното приемане на храни с диацетил сериозно повишава риска от Алцхаймер (слабоумие).

В естествен вид диацетилът се съдържа в някои млечни продукти: краве масло, кашкавал, мляко и в някои видове бира и вино. Синтетичният диацетил се използва за придаване на естествен аромат на краве масло. През 2007 г. се появи информация, че съществуват опасения за връзката на диацетила със заболяване на белия дроб (облитериращ бронхиолит), което засяга основно работници, контактуващи с диацетил при производството на хранителни продукти.

Производителите рядко отбелязват на етикета на продукта, че съдържа изкуствения ароматизатор диацетил. Понякога се посочва само като “изкуствен ароматизатор” или “изкуствен ароматизатор на краве масло”. Изкуственият диацетил е жълтеникава течност.

През последните години диацетилът беше признат за сериозен фактор за здравето особено при производството на продукти за микровълнови печки, в които се съдържа в големи концентрации. Немският концерн BASF още през 1993 г. проведе изследване, което показа, че вдишването на пари диацетил в концентрация, по-висока от нормата, след четири часа може да доведе до смърт.  Тогава резултатите от изследването не били публикувани.

 

 

 

Categories: Uncategorized