Сражението край Бородино е най-голямото сражение в Отечествената война на Русия през 1812 г. Сблъсъкът между руската и френската армия се състои на 26 август (7 септември) 1812 г. край село Бородино, което се намира на 125 километра западно от Москва.

На 24 юни 1812 г. армията на Наполеон Бонапарт без да обяви война нахлува в земите на Руската империя. Френската армия настъпва бързо и това принуждава руското командване да отстъпи дълбоко в страната; така командващият руската армия генерал Михаил Б. Барклай де Толи не успява да подготви армията за отпор.

Отстъплението предизвиква общественото недоволство и на 20 август император Александър Първи подписва указ за назначававането на М.И. Кутузов за главнокомандващ войската. Кутузов също отстъпва, но за да събере силите си за решителната битка.

По това време армията на Наполеон вече е понесла големи загуби; разликата в числеността между двете армии намалява. Кутузов взема решение да даде генерално сражение недалеч от Москва, край село Бородино.

Рано сутринта на 7 септември 1812 г. се завързва великата Бородинска битка. Шест часа руските войски отбиват ожесточените атаки на противника. Двете страни търпят огромни загуби – повече от 38 хиляди руски войници и 58 хиляди френски намират смърттаси.

Руската армия отстъпва, но запазва боеспособността си. Наполеон не постига главното – да разгроми руската армия. Кутузов води “малка война” със силите на армейски партизански отряди. Към края на декември остатъците от Наполеоновата армия са изгонени от страната.

Бородинската битка е една от най-кръвопролитните в историята на 19 век. Според оценките на всеки час на полето загиват от 2,5 до 8,5 хиляди войници. Някои дивизии губят до 80% от състава си.

Император Наполеон по-късно си спомня: “От всичките ми сражения най-ужасното е край Москва. Французите в него се оказаха достойни да удържат победата, а руснаците – да се нарекат непобедими…”

“Този ден ще пребъде като вечен паметник на мъжеството и отличната храброст на руските воини, където цялата пехота, кавалерия и артилерия се биха отчаяно. Всеки желаеше да умре на място, но да не отстъпи на врага…” – такава висока оценка дал на руското воинство М.И. Кутузов.