Издателство Распер

Той вярно служел на руския престол и решил да създаде нов град, по-хубав от Париж и Санкт Петербург. В онова време Санкт Петербург се наричал Северна Палмира. По тази аналогия Одеса била наречена Южна Палмира. Одеса е много тясно свързана и с историята на България. През 1840-1860 г. градът се превърнаа център на българското обществено и културно движение. Населението на Одеса е над един милион души. Площта на града е 160 квадратни километра. Археологически находки показват, че в медната и бронзовата епоха (3-1-во хилядолетие пр. н. е.) градът е бил плътно населен. В 6 в. пр. н. е. на тези места възникнали гръцки селища, в които се занимавали със земеделие, риболов, търговия и занаяти. В 1-вите векове от н. е. на мястото на днешната Одеса възникнали много селища с разнообразен етнически състав: скитско-сарматски, дакогенски и раннославянски племена. През 13 век по тези места властвали монголо-татарските орди. През 14 век Западното Причерноморие било завладяно от Великото Литовско княжество. То било своеобразно държавно образувание, в което влизали много народи. В следващите векове господстваща роля в княжеството имала Реч Посполита (днешна Полша). А на мястото на Одеса възникнало пристанището Качубей. През 15 век то било завладяно от турците. След завземането му от турците започнали да наричат пристанището Хаджибей. В Хаджибей живеели гърци, арменци и още много народи. По някои сведения, след указа на Екатерина Велика за ликвидирането на Запорожката Сеч, близо до Хаджибей (Пересил) се заселили запорожци. Но това селище не просъществувало много дълго. По времето на руско-турската война през 1787-1791 г. на 14 септември 1789 г. руски войски завзели крепостта Ени Дуня, която била разположена близо до Хаджибей. На 27 май 1794 г. руската императрица Екатерина Втора подписала указ за построяването на пристанище в Хаджибейския залив. Под ръководството на граф А. Суворов през 1793 г. в Хаджибей започнало изграждането на крепост. През 1794 г. било ознаменувано създаването на новия град. Недалеч от съвременната Одеса в древни времена съществувало древногръцкото селище Одесос. По тази причина през 1795 г. Хаджибей бил преименуван на Одеса. През 1805 г. Одеса се превърнала в център на Новоруското генерал-губернаторство, в чиято територия влизала степната част на днешна Украйна, Приазовието и Крим. От 1818 г. в състава на генерал-губернаторството влязла Бесарабия. Постепенно Одеса се превърнала в южните врати на Руската империя за външните пазари. През целия 19 и началото на 20-и век Одеса се превърнала в място, където се разгърнало народно революционно движение. През 1814 г. в града е основано тайното общество „Филики етерия“, което подготвяло гърците за борба срещу турското робство. През 1840-1860 г. Одеса била център на българското обществено и културно движение. В резултат от революционните събития през 1917-1920 г. в Одеса е установена съветска власт. На 21 декември 1917 г., стар стил, президиумът на Съвета на войнишките депутати (Съветът на войнишките депутати от Румънския фронт, Черноморския флот и Одеса) обявяват Одеса за свободен град. Одеският съвет се придържа към позицията на Харковския Конгрес на Съветите. На 9 януари 1918 г., стар стил, самопровъзгласената Централна Рада в Киев обявява, че Одеса е на неговото подчинение. Политиката на Централната Рада поддържат нейни военни части. На 13 януари в Одеса избухва въстание против Централната Рада. Юнкерите и гайдамаците (местни въоръжени отряди) имат известни успехи в потушаването на въстанието, но преди да влязат в бой корабите на Черноморския флот, които извършват прелом в ситуацията. Вечерта на 18 януари е избран Съветът на народните комисари в Одеската съветска република, който признава висшата власт на Совнаркома в Петроград и съветското правителство в Харков. На 21 януари 1918 г. са погребани в братска могила жертвите от тридневната. По време на боевете загиват 119 души; 359 са ранени. По-късно в Одеса е създаден завод за кранове, който носи името „Януарско въстание“. В целия Съветски съюз се движели автокранове с надписи „Январец“. От март 1918 г. Одеската република започва сражения с войските на Австро-Унгария и Германия, които извършват настъпление в Украйна, в резултат от договорености с Украинската Централна Рада в Киев. На 13 март 1918 г. Одеската Съветска Република престава да съществува поради окупацията на Одеса от австрийски и германски войски. След поражението на Германия на мястото на германските войски в Одеса се оказват войските на Антантата. Одеса е окупирана от Франция. На 2 април 1919 г. французите инициират евакуация. В резултат Одеса е завзета от формированията на атамана Григориев с численост 6 хиляди души. По това време Григориев защитава съветската власт. През лятото на 1919 г. белогвардейците завземат Одеса, но от февруари 1920 г. съветската власт се установява окончателно в града. На 30 декември 1922 г. Първият Всесъюзен конгрес на Съветите утвърждава важни конституционни документи – декларацията и договора за образуването на Съветския съюз. Със създаването на Съветския съюз и подписването на съюзния договор през 1922 г. се установяват границите на УССР и Одеса влиза в нейния състав. От тази дата започва украинската история на Одеса. През 1932 г. Одеса придобива статута на областен център. По времето на Великата Отечествена война градът се оказва в обкръжение, поради факта, че войските на Южния фронт не успяват да сдържат настъплението на противника и отстъпват. На одеското направление от Приморската група войски се създава Приморската армия с цел отбрана на Одеса. Съществена помощ й оказва Черноморският флот. Създадено е народно опълчение. На 5 август 1941 г. започват боевете за града. На 8 август в Одеса е обявено обсадно положение. На 13 август германски и румънски войски доближават Черно море от източната част на Одеса. Положението в града става критично. Върховното командване изпраща на помощ 157-а стрелкова дивизия от Новорусийск. В завода за кранове се ремонтират танкове, които след това се преработват в бронетехника и трактори. Попълнението позволява противникът да бъде отблъснат от града. Обстрелите на пристанището се прекратяват и градът се подготвя за дълговременна отбрана. На 30 септември върховното командване изпраща директива за евакуацията на Одеса. Във връзка с установяването на германските войски на Крим, където е главната база на флота в Севастопол, снабдяването на гарнизона в Одеса става проблематично. На 16 октомври 1941 г. целият гарнизон в града заедно с въоръжението е натоварен на кораби и успешно откаран в Севастопол. Противникът, а това са румънски войски, дълго време не смее да влезе в изоставения град. Евакуацията на Одеса е най-успешната операция от подобен вид в цялата история на войната. Хитлеровото командване предава Одеса под управлението на румънската администрация на Антонеску. Румънците разстрелват около 4 хиляди мъже, основно евреи. В отговор на взривяването на румънската комендатура, сутринта на 23 октомври, са разстреляни или обесени пет хиляди жители на Одеса. Същия ден са разстреляни 19 хиляди одески евреи, пет хиляди са тикнати в затвора. На 24 октомври са затворени в бараки на заставата Далник и са изгорени. Германското гестапо ликвидира хиляди евреи. За по-малко от месец са избити около 35 хиляди. В окупираната Одеса не прекратява борбата с врага. В одеските катакомби са създадени бази. В много сложни условия продължава съпротивата. На 10 април 1944 г. Одеса е освободена от войските на Трети Украински фронт. Одеситите вдигат от руините и пепелта промишлени предприятия, пристанища, електроцентрала, транспорт и цялата инфраструктура в града. За победата, за мъжеството и героизма в борбата с фашистите градът получава званието „град-герой“. Със заповед на Сталин от 1 май 1945 г. първите градове герои стават Ленинград, Сталинград, Севастопол и Одеса. През 1991 г. Одеса заедно с УССР влиза в състава на Съветския съюз. Разпадът на Съветския съюз силно удря по икономиката й. Градът се лишава от морското параходство, в което имало около 400 кораба и многомилиардни доходи. Лишена е и от туристическия флот. На 2 май 2014 г. Одеса е потресена от масовата гибел в профсъюзния дом на противници на киевския режим, дошъл на власт в резултат от преврата през февруари 2014 г. Повечето хора са живи изгорени. Посочена е цифрата 50 души, но вероятно са повече. В Одеса са живели и работили известните учени Н. И. Пирогов, И. Мечников, Д. Менделеев, И. Сеченов. Одеса е посещаван и от Пушкин. Писателите Валентин Катаев, Илф и Петров са неразривно свързани с Одеса.

ФИНДЛИ — Кой хлопа в този късен час? — Аз хлопам — каза Финдли. — Върви си! Всички спят у нас! — Не всички! — каза Финдли. — Не зная как си се решил… — Реших се — каза Финдли. — Ти май си нещо наумил. — Май нещо — каза Финдли. — При тебе ако дойда вън… — Ела, де! — каза Финдли. — Нощта ще минеме без сън. — Ще минем! — каза Финдли. — При мен да дойдеш, току-виж… — Да дойда? — каза Финдли. — До утре ти ще престоиш. — До утре! — каза Финдли. — Веднъж да минеш моя праг… — Да мина! — каза Финдли. — И утре, знам, ще тропаш пак. — Ще тропам! — каза Финдли. — Ще ти отворя, ала чуй… — Отваряй!… — каза Финдли. — Ни дума някому за туй. — Ни дума! — каза Финдли. –––––––––– Освен поет, Робърт Бърнс е и фолклорист. Произведенията му са написани на немски, шотландски и английски език. Той е роден в село Алоуей, графство Айшир; от дете Бърнс се налага да работи наравно с възрастните, търпейки глад и други несгоди. През 1781 г. младият Робърт влиза в масонска ложа, което влияе силно върху творчеството му. След смъртта на баща си Бърнс и брат му се заемат неуспешно със селско стопанство. През 1786 г. излиза първата книга със стихотворения на Робърт Бърнс. Поезията му бързо става популярна сред шотландците, което забелязва и Гьоте. През 1787 г. Бърнс се установява в Единбург и постепенно се интегрира във висшите кръгове на обществото. Там се запознава с популяризатора на шотландския фолклор Д. Джонсън, заедно с когото издават сборника „Шотландски музикален музей”. В него Бърнс публикува шотландски балади, обработени от самия него, и собствени произведения. Той се опитва да вложи парите от хонорарите си във ферма, но се проваля и се налага да се издържа, като събира акцизи. Бърнс води доста разпуснат начин на живот; има три незаконородени дъщери от случайни връзки. През 1787 г. той се жени за Джийн Армор и в брака се раждат пет деца. До 1794 г. Бърнс пише най-известните си поеми. В стихотворението, посветено на Джон Андерсън, 30-годишният поет разсъждава за смъртта. Последните си години той изкарва в нищета и една седмица преди смъртта си едва не попада в затвора заради дългове. Робърт Бърнс умира на 21 юли 1796 г. в Дъмфрийс. Тогава е едва на 37 години. Един от биографите на поета твърди, че причината за смъртта му е злоупотребата с алкохол, но тази версия не е доказана. Другите му биографи смятат, че Бърнс е починал заради тежкия физически труд в детството и младостта, което довело до ревмокардит, от който заболял като дете. Болестта се усложнила от прекараната дифтерия. С името на Робърт Бърнс свързват специалната форма на строфата: шестстишие по схемата АААВАВ, със скъсени четвърта и шеста сричка. Подобна схема е известна в провансалската поезия през 11 век, но от 14 век нейната популярност затихва.Тя се запазва в Шотландия и там я използват и преди Бърнс, но я свързват с името му и я наричат „Бърнсова строфа”. Тази форма използва и Пушкин.

Властите в Казахстан отделили 10 милиона долара за преселването на жителите на село Калачи, Акмолински район. Там хората започнали внезапно да заспиват, не от умора и не през нощта, а посред бял ден, внезапно и за дълго. Странна била тази „сънна болест“ . Пациенти се оплаквали от слабост, сънливост, световъртеж и нарушена координация. Много хора спали по няколко дни; след като се събудели, се оплаквали, че са загубили частично паметта си. Специалисти и десетки изследвания така и не открили истинската причина за това състояние на жителите на селото. Бременната в деветия месец Олга разказва: „Аз заспах на 26 декември 2013 г. Цял ден бях на работа, в пет вечерта се върнах вкъщи, преди това ходих по магазини. Помня, че влязох вкъщи и по-нататък всичко ми се губи...” За Олга всичко се разминало благополучно – родила здраво дете. Но след това заспал по-големият й син. След като се събудил, Стас не бил същият – все едно че го подменили: имал постоянно лошо настроение и плачел през нощта. Олга пък се оплаква от постоянно главоболие. След събуждането много от жителите на селото получавали халюцинации. Селяните се оплаквали на журналисти, че селото им се е превърнало в "село на глупаци". Всичко започнало в края на 2012 г. и началото на 2013 г. След няколко години странните симптоми внезапно изчезнали. Първите случаи не предизвикали тревога, но през март 2013 г. десет души заспали и се оказали в болница. От този момент странната болест се разпространила на вълни. Хора на всякаква възраст заспивали през деня и не се събуждали няколко дни. В периода 2013-2015 г. такова състояние преживели около 60 жители на селото; много от тях - по няколко пъти. Всички пострадали описвали еднакви симптоми: внезапна сънливост, слабост, двойно виждане. След това изпадали в безсъзнание и заспивали за часове, а понякога и 6-7 дни. След като се събуждали, нищо не помнели за случилото се, оплаквали се от халюцинации и обърканост на съзнанието. Понякога заспивали по ред членове на едно семейство. След събуждането било нужно дълго възстановяване. Слабост, тревожност, раздразнителност изпитвали цели седмици. При деца наблюдавали възбуда и дезориентация. Всичко това не прилича на банална умора, а сериозно нарушение в работата на мозъка... Загадъчната "сънна епидемия" бързо станала известна. В Калачи заприиждали лекари, учени, журналисти, но никой не могъл да обясни природата на явлението. Към края на 2014 - началото на 2015 г. ситуацията станала критична. Само през януари 2015 г. заспали посред бял ден около 40 души. Нарекли Калачи "сънното село". Властите решили да преселят жителите му. И изведнъж през втората половина на 2015 г. настъпило затишие. Последните случаи на "сънната болест" били регистрирани през пролетта. През януари 2016 г. тя изчезнала напълно. В годините на разследвания се появили десетки версии. В началото подозирали, че хората са се отровили от фалшив алкохол, след това - че болестта предизвикал вирус, масова психоза, но тези варианти отпаднали. Заболявали и деца, и непиещи, а инфекция въобще не открили. Една от версиите се опитва да обясни болестта с екологичната обстановка - влиянието на радона и въглеродния окис от изоставените уранови мини, до които се намира Калачи. Освен уран-238 в района има и находища на торий. Те влизат в химическа реакция с водата и образуват радон, който е силно радиоактивен и предизвиква наркотичен ефект, какъвто е открит при болните. Но преди години в СМИ се появиха данни, които отхвърлиха възможността радонът да е причинител на „сънната“ болест на хората в село Калачи. Макар че във въздуха било регистрирано повишаването им, нивото им не било толкова голямо, че да предизвика такава реакция. Кръвните показатели на местни жители не потвърдили отравяне. Имало и други предположения, какво би могло да предизвика подобни симптоми: димът от печките, токсини във водата, дори генетични или мистични причини. Нито една от версиите не получила доказателства. След много изследвания на болните поставили диагнозата „енцефалопатия с неясна етиология”. "За изследвания вземаха от нас всичко, каквото можеше да се вземе - кръв, урина, коса, нокти. Дори биопсия на костния мозък правеха. Представяте ли си каква болка? Проверяваха мазетата, терасите, водата, почвата, въздуха. Щом учените бяха в селото, никой не заспиваше. Щом си тръгваха - "сънната болест" се връщаше.. Каква мистика само! Сякаш някой специално ни причиняваше вреда. Хората бяха много уморени от всичко това. И когато за пореден път идваха журналисти със своите въпроси, това вече дразнеше..." - откровено разказва една селянка. В крайна сметка официално причината не е изяснена и не е назована. Така "сънната болест" в Калачи остава един от най-загадъчните феномени в историята на Казахстан. През 2016 г., когато "сънната болест" започна да стихва и въобще изчезва, пред жителите на Калачи възникна въпросът, какво да правят оттук нататък? За три години непрекъснат стрес и страх селото силно се променило. Властите решили да изселят всички желаещи в по-безопасни места. На първо място - семействата с деца. Много от тях се съгласили. Предлагали им квартири в районния център - Есил, и в град Державинск. Някои заминали на собствени разноски при роднини в други региони. В резултат училището в Калачи опустяло и сега в него учат само до четвърти клас. А официалната статистика е такава: в момента, в който открили първите случаи на "сънната болест", в селото живеели 177 семейства, или 413 души. Сега в Калачи са останали само 102 семейства, или 201 души. Хората престанали да заспиват, но проблемите на селяните не свършили. Властите обявили селото за безперспективно. Останалите там хора искат от държавата помощ и се оплакват, че са оставени на произвола на съдбата. Днес разходката в Калачи прилича на кадри от някакъв филм за изоставено село: много напуснати домове, обрасли дворове и градини, на места асфалтът е разбит. Главната улица и днес се нарича "Ленин" и на нея стои старият паметник на Илич, който "показва пътя". Селяните в Калачи повече не заспиват внезапно: "сънната епидемия" е останала в миналото. Но гледайки празните къщи и обраслите улици, става ясно, че селото вече няма да се върне към предишния си живот. Част от душата на това място сякаш е заспала завинаги. Днешната атмосфера в Калачи говори много. Някога това е било обикновено работещо живо село, а сега - тих, почти безлюден ъгъл. Тази история, която по-рано привличала толкова внимание, вече е забравена. Но тук, в самото Калачи, и досега чакат отговори - какво е било това, отровена вода, газ от мините или проклятие? Най-обидното, казват останалите в селото жители, че точната причина така и не е изяснена. Всеки обяснява тази загадка по своему. Но нито една версия не е доказана на 100 процента. А щом причината не е посочена, значи, няма гаранции, че такова няма да се повтори. Затова много хора са напуснали селото, изплашени за децата и за здравето си. Макар че някои се оплакват, че ги изселвали насила. Възможно е някога учените да разкрият тази тайна, а е възможно тя да остане неразгадан медицински детектив. Но трябва ли хората да останат без внимание?! Една версия, която не бива да се афишира, тъй като жителите на Калачи вероятно са жертва на секретно психотронно оръжие. Какво по-удобно,отдалечено от цивилизацията място, да бъде превърнато в полигон за експеримент с жителите му. Симптомите на жертвите са подобни при облъчване с този вид оръжие, което въздейства директно върху мозъка. Не е случаен фактът, че селото се намира близо до военното градче Державинск. Към тази мисъл ни насочва историята на установката „Радиосън”, разработена през миналия век, която изпробвали в една воинска част. Почти всички бойци в подразделението заспали непробуден сън. За психотронното оръжие четете в книгите на издателство "Распер" "Нибиру и психотронната война" "Езотериката и шаманите на Кремъл" "Свръхчовекът от подземната академия на КГБ"