КОНЦЕПЦИЯТА ЗА “ЗЛАТНИЯ МИЛИАРД”


 

 

В СМИ все по-често пишат за “златния милиард”, особено в период на финансова криза. Какво е “златният милиард”, дали въобще съществува, кой влиза в него, а кой остава сред излишното население?

Според специалисти на базата на концепцията за “златния милиард” се гради ново робовладелско общество.

Съставът и количеството на “златния милиард” са подвижни, те се променят в зависимост от ситуацията, но същността му не се променя. Тази неомалтусианска неолиберална концепция възниква в началото на 70-те години на базата на предчувствието за глобална и дълбока криза на капитализма. Честите кризи – политически, финансови, суровинни, екологични, създават усещането за системна криза.

Появяват се организации, които имат за цел да намерят начин, който да позволи богатата част на света да преодолее тази криза. Създаден е Римският клуб и първият доклад в него е “Границите на растежа” от Д. Медоуз, през 1972 г., преведен на много езици и пуснат в тираж четири милиона екземпляри. В много западни университети той е приет като учебен курс, с него се възпитава елитът на Запада.

 

Логиката на концепцията е следната:

 

Ресурсите не стигат за всички, следователно трябва да се създаде световно правителство, което да се заеме с реконфигурация на глобалната производствена и пазарна система и да осигури откритост на природните ресурси на отделните страни в този световен пазар. А ресурсите на цялата Земя ще бъдат предоставени в разпореждане на 20 високо развити страни.

Създава се “златен триъгълник” на свободната търговия: САЩ – Западна Европа – Япония, а на останалото, на бедното население на Земята ще се създадат условия, при които потреблението на ресурси няма да се увеличава. Освен това заради масовата психоза заради бързия си растеж бедното население и без това свива потреблението.

Политическа и дори философска и антропологична основа на проекта е неолибералната теория.

През 1974 г. Генералната асамблея на ООН приема Декларация за установяване на новия международен икономически  ред, която се превръща в манифест, който се противопоставя на доктрината за “златния милиард”.

Президентът на Римския клуб А. Печеи пише, че в нея се провъзгласява световна социално-политическа революция на бедните, която ще се засилва, движена от протеста срещу несправедливостта. Милиарди хора настойчиво ще искат преразпределение на властта, богатствата и доходите. Според Печеи тези процеси не могат да се спрат и най-бурните събития предстоят.

Докато съществува Съветския съюз, той противодейства на концепцията за “златния милиард”. Ликвидирането му силно променя ситуацията. Започва засилена идеологическа кампания за разделяне на света на две раси и унищожаване на международното право, което признава суверенитета на една страна, нейната независимост да се разпорежда с природните си ресурси. Тези процеси се развиват с огромна сила през 90-те години.

Идеите на малтусианството за намаляване на населението се прилагат на практика, например в Руанда е провокирано клане между две племена, които водят до милиони жертви.

През 90-те години са обнародвани и основните манифести на “златния милиард”, като трудовете на Ж. Атали.

Самият израз “златен милиард” не се среща в официалните документи. За пръв път се появява в официална реч на  Владимир В. Путин.

По същество концепцията за “златния милиард” е фашизъм, на нейна база се строи ново робовладелско общество. Но светът не може да издържи такова разделение. Тази малтусианска и неолиберална утопия се трансформира днес в нови варианти на глобализацията.

“Златния милиард” често наричат “ситият милиард”.

В древното общество е развит рефлексът – ако не ти стигат ресурси, вземи ги от съседа. Този принцип заляга и в концепцията за “златния милиард”.

С теорията на Малтус Великобритания се опитва да проведе политика на регулиране раждаемостта на Изток. Оправдаването на колониализма произтича от ограничеността на ресурсите.

На базата на изчерпването на ресурсите възниква глобална криза на ресурсите.

Един от сценариите, които решават проблема с кризата, е регулирането на  числеността на “нисшите” видове население. В основата на човечеството е идеята за антропологичното неравенство, т.е. хората не са равни, правата им може да не са отменени, но от тях се ползва само определена група от хора.

Преграда за този модел са традициите на световните религии, които твърдят, че човекът не може да бъде убит, той има душа, но ако хората не са равни, а се разпределят на различни “нива”, тези принципи не действат.

Този модел за пръв път намери приложение във фашизма, който днес изкристализира в концепцията за “златния милиард”: някои ще имат достъп до ресурсите, други ще пасат трева.

Специалисти наричат концепцията за “златния милиард” е най-агресивната, най-въоръжената и най-често използваща сила  част от човечеството.

 

Кои страни влизат в “златния милиард”?

 

Европейските страни и Северна Америка, Япония, Австралия, Израел. Но тези народи не са хомогенно общество. В Щатите  – златната част на “златния милиард” 50 милиона души нямат медицински застраховки. В посочените страни безработните стига до няколко милиона. В Италия – златното разклонение на “златния милиард”, има огромна разлика между бедстващия юг и благополучния север. В тези общества се засилва деструкцията, криминализацията, суицидът.

“Златният милиард” не е висша класа, а неустойчиво, разлагащо се отвътре противоречиво общество.

 

Какъв е изходът от липсата на ресурси?

 

Да си представим, че на Земята е останал прословутият “златен милиард”. От него все едно ще се отдели “златна част”, чието съществуване ще обслужват останалите. Т.е. отново ще настъпи разслоение.

Затова е необходимо да се съкращават ресурсите, които употребява потребителското общество. Този принцип пропагандира Китай – държавата на умереното благосъстояние. Той означава изравняване на употребата на ресурси.

Много експерти смятат, че скоро концепцията за “златния милиард” ще отиде в миналото, защото днешната история му се противопоставя. Световният паразитизъм ще доведе до нова свръхкриза.

Според някои изследователи главната причина за появяването на “златния милиард” не е ограничаването на ресурсите, а нещо друго. Както е известно съществуват два начина на придобиване на благата – чрез труд и чрез присвояване.

Обществото на “златния милиард” се опитва да запази правото си да паразитира, но то не се нарича паразит, а “лидер”. Тези “лидери” образуват създадения по кланов принцип клуб на бенефициарите, в който влиза наддържавното малцинство. Клубът на бенефициарите паразитира на гърба на целия свят. По-рано това паразитиране беше свързано с насилие, след това то започна да се извършва с правото на произвеждащия капитал.

Това малцинство съществува преди всичко чрез американския Федерален резерв, който емитира зелените пари със себестойност от няколко цента, а на банкнотата е написано “100 долара”. Много рафинирана форма на паразитиране! Тези пари не са обезпечени със злато още от 70-те години. Който ги е емитирал, той е бенефициар. Федералният резерв е частна кантора, а американският народ е неин заложник. Клубът на бенефициарите включва и изключва световната финансова криза, когато трябва да възстановят своята доходност.

Тези паразити охраняват своето право на войни, кръвопролития, манипулиране на страните, режимите и лидерите, информацията. На това влияние вече е подложен Ирак, да се готви Иран, следващата е Русия.

Световните балансиращи институти – ООН и МВФ, които са призвани да регулират международните отношения, са свързани с този клуб от бенефициари.

Световното паразитиране с неограничения стремеж към разкош и лукс води до нова свръхкриза, на първо място чрез глобалната финансова система.  След 10-15 години кризите ще се слеят в една, а в исторически план такива кризи често водят до войни и световни сътресения. Рухването на паразитната пирамида е неизбежно…

 

Статията е по материали на експерти в Центъра за проблемен анализ и държавно-управленско проектиране на Русия

Comments & Responses

Comments are closed.