„Мирис на враг” – един роман, топъл като хляб

в художествената ни литература днес

„Мирис на враг” е роман за съвременната действителност. И макар че за днешния читател понятието художествена условност е ясно, авторът държи да подчертае още в заглавните страници „Всичко в този роман е художествена измислица и всяко съвпадение с действителни лица, събития и имена на селища е напълно случайно.” Защо е нужна тази уговорка от страна на автора. Защото на читателя ще му се стори, че в този роман нещата са прекалено истински, за да са измислени. Когато художествените факти натежават колкото действителните и границите се размиват, се явява нуждата от такава условност. И нещо повече – изцяло се отрича връзката с реалното, с документалното.

Романът е изследване, анализ на случващото се в едно преходно време, време на рушене на старите ценности и търсене или по-скоро лутане за нови. Доказателство за това е фактът, че динамичното и увлекателно повествование увлича в себе си и редица разсъждения за времето, за хората и ценностите. Често героите са поставени в позата на анализатори, те разсъждават върху случващото се в битието на съвременното общество.

Романът предизвиква интерес първо, защото е свързан със съвременни събития, които не са намерили още своите задълбочени обществени, исторически и народопсихологически тълкувания. Художественият текст търси обяснения на обществените катаклизми чрез съдбата на героите, които са обхванати във водовъртежа на променящото се време. Как всеки от героите ще издържи на този водовъртеж, как  ще се нагоди, какви пътища ще поеме, какви са устоите, които ще го държат, това са все въпроси, които ще търсят отговор в художествената плът на романа.

Какво има в този роман от съвременното ни битие – огромни пари и интереси, престрелки, преследвания; хора, които държат в ръцете си други, заради миналото им; досиета,  които дебнат да разрушат и сринат нечия кариера и власт; журналистика, която подхваща всяка подхвърлена информация от службите и настървено я захапва, без да осмисля вдълбочина истинските механизми и причини за събитията; атентати срещу чужди граждани; опити за остраняване на неудобни хора чрез предварително направен сценарий; европейски натиск, който провокира случващото се в страната ни.

На второ място романът е интересен, защото се крепи структурно на няколко вечни теми – за приятелите и враговете,  за  мъжа-войн, който оцелява въпреки смъртта около себе си, въпреки изпитанията на силата, волята и чисто физическата издръжливост. Друга тема е  вечната тема за любовта, и също толкова вечната тема за омразата. Напрежението в повествованието се поддържа от любовния триъгълник, който на места е дори многоъгълник.

И на трето място романът е интересен, защото е като при хляба – топъл, топъл e. Тоест процесите в съвременния живот не са приключили и чрез този роман са намерили своето отражение в литературата.

Герой на романа е Спас Павлов, дългогодишен щатен служител на тайните служби, който в новото време стига до върховете на бизнеса и става президент на холдинга „Груп-интернешънъл”. Безспорно за средностатичестическия читател тази метаморфоза на героя от човек на службите, антитерорист до владетел на икономическа империя е любопитна, защото загатва за някои обществени процеси в годините на прехода.Авторът обаче изследва задълбочено героя си, изгражда го като човек със слабите и силните му страни, проследява неговото човешко битие, връзката със семейството, която е белязана от трагизъм. Една случка в детството на Спас Павлов предопределя пътя му. Неволно той става причина за смъртта на майка си – /защото пада върху нея от едно дърво, тя се опитва да го улови, залита, пада и се удря в дънера, на който секат дърва/. Избира самотата за другар, затваря се в себе си и отказва да говори. Тънката семейна връзка се скъсва. Отвеждат го в интернат за деца с тежки здравословни проблеми. По-късно попада на обява за сержантското училище в Горна Оряховица. Добрата му физика му помага да успее и да го харесат още на първата военна комисия. От времето в сержансткото училище е любовта му с Маргарита, първата любов, която за героя се оказва вечната. От това време са и първите искри на омразата и усещането за враг. Врагът е в лицето на неговия взводен командир Методи Мравов. Редица са ситуациите, които изострят напрежението между двамата. Ключов за съдбата на героя е моментът, когато стоварва юмрука си върху своя началник и слага терлик в устата му. /стр. 9/ Това насилие остава тайна между двамата. Заради срама Мравов се оттегля, без да има последствия  за Спас Павлов от тази драматична разправа. Мравов обаче не забравя и по-късно, заел високо място в службите, ще го преследва и търси отмъщение.

Драматичният сблъсък между Спас и Мравов е не само сблъсък на началник-подчинен, но и сблъсък на мъже, които харесват една и съща жена. Мравов по нечестен начин ще спечели Маргарита и ще се ожени за нея. Тя пък ще носи в утробата си детото на Спас и един ден ще му разкрие своята тайна. Любовната интрига между Спас и Марго ще продължи през цялото повествование, за да стигне до щастлив финал в края на романа.

В „Мирис на враг” има доста любопитни сюжетни линии. Това държи в напрежение читателя. Един ден антитерористът Спас Павлов – Тигъра ще се срещне със своя природен брат Спас, който носи неговото име, но е част от престъпния свят. Двамата братя ще поемат общи пътища и ще се разделят, защото по-малкият брат е белязан от смъртта. Той ще се пожертва при един атентат, защото нелечима болест е преброила дните му. Неговата смърт обаче дава шанс на брат му антитерористът Спас да живее под друга самоличност и да наследи икономическата империя „Груп интернешънъл”. /С тази сюжетна линия отново се налага усещането за смъртта – като че ли Спас неволно сее около себе си смърт, той например става неволна причина и за смъртта на баща си. Баща му, а и всички в родното му село мислели, че Спас е мъртъв. След завършването на сержантското училище преди да отиде да служи в София в специалния антитерористичен отряд, Спас отива да родното си село. Когато баща му го вижда в кметството в селото и го познава, от вълнение умира (стр.22-23).

На чисто сюжетно ниво врагът на Спас Павлов е Мравов. В основата на враждата е не само миналото, откраднатата любов, но и различните морални визии. Единият герой се издига в йерархията на службите заради мъжкото, което носи, честта, уменията и ловкостта на тигър, която някак си му е заложена и развита от неблагоприятните житейски ситуации. Другият умее да лази, нагажда и да използва ситуациите, за да се домогне до облаги. Мравов прави блестяща кариера във Военното контраразузнаване, доносник и сътрудник е на ВКР. Авторът посочва, че бързата му кариера се дължи на всеотдайността и полицейския нюх. Благодарение на тях след ликвидиране на ВКР той е назначен на сходна длъжност в МВР. Всъщност между Спас и Мравов има сблъсък на два типа поведение и морал – едното е на тигъра, другото на змията или пък както го загатва името му – на мравката.

Все пак Мравов изрича много истини за съвременното общество и процесите, които стават в него. Той просто е човек, който знае как се постига успеха дори да ти липсват качества затова. /На стр.177/

Един от интересните герои е генерал Ганчо Вачков – реалист и мечтател. Герой зареден с най-много позитивна енергия в романа. Приятел на Спас Павлов от сержантското училище. В очите на Спас – това е човекът, който трябва да остане, да продължи да живее. /Странното на сюжетно ниво е това, че той няма наследници. От брака му с Валя няма деца, но пък Спас е готов на всичко, за да запази живота му – защото вярва, че от такива хора като Ганчо Вачков има нужда България.

Интересно и донякъде необяснимо е това, че Ганчо Вачков е поет не само по душа. Той пише стихове. Увлича се по риболов, мечтае да живее сред овощните си дървета в родното село. Разбира суетата на парите и властта, но и усеща, че не е толкова лесно да се отърве от тях, щом веднъж е попаднал в техния обръч.

Различните герои в романа – и тези, които застават отсам барикадата, при приятелите на Спас, пък и тези от страна на враговете – признават, че животът се дирижира сякаш от невидима сила, от някакво невидимо командване. Като че ли цялото ни българско общество живее в някакъв Биг Брадър. Самият Спас Павлов не може да разбере каква е тази тайнствена сила над него, която го закриля и измъква от трудни ситуации. Може би донякъде в последните страници на романа читателят ще намери за себе си отговор на този въпрос и той ще бъде свързан с необиснимата сила на златния прах. /стр.277/

Манипулацията и истината е друга тема в романа. Тя е поставена чрез опитите на хората от службите, бизнеса и властта да използват медиите, за да дезинформират обществото. Например след атентата срещу чужд политик медиите остават подвластни клакьори на това, което им се подава като информация. /стр 172/

В романа си Пламен Григоров повдига завесите на света на богатите, на хората, които имат власт и пари и лостове да променят човешки съдби. Той разкрива техните страхове, интриги и битки за оцеляване. На този фон припламват и любовните страсти. В този свят, в който героите като че ли са в постоянна война, любовта е единственото нещо, което разголва човешката природа, дава воля на страстта, дава възможност на мъжкото и женското начало да се изявят. Затова и страниците с любовните авантюри на Спас с българката Елза, племеница на богат бизнесмен, или пък с Мира, секретарка в холдинга и дъщеря на генерал Василев носят знака на силната емоция и неудържимото физическо привличане. Тези авантюри обаче не могат да надделеят над силната първа любов към Маргарита, с която героят е свързан и чрез сина си Живко.

През последните години в българската документална и художествена литература се понатрупаха книги за времето на прехода. Като се започне от писанията на  бивши  и действащи политици, които поднасят своята истина за прехода, та се стигне и до нашумелите журналистически разследвания за прославени босове на прехода, книги, които хората купуват като топъл хляб. Българското кино, и конкретно телевизионни продукции също заявяват интерес към случващото се в годините на прехода, както и към неговите герои. В тази линия се вписват и художествени книги, като „Мирис на враг”, които не носят претенцията за документализъм, но търсят различните гледни точки, анализират и търсят пътищата на нашето обществено и човешко развитие.

Жанина Илиева