На 14 ноември Израел започна военната операция „Облачен стълб” в сектора Газа. Официалната цел на нападението е ликвидирането на ХАМАС и неговите структури. Но истинските мотиви за войната са съвсем други. В крайбрежния шелф на ивицата Газа са открити големи залежи от природен газ. За разработването на залежите получи лиценз британска компания, която от 12 години не може да намери гарант за мероприятията по добиването му. Сред желаещите за гаранти са ХАМАС, Палестина, Израел, Египет и Катар. Но Израел изпревари и реши проблема веднъж завинаги.

В основата на всеки съвременен военен конфликт е желанието да бъдат контролирани енергийните ресурси или територията, през която се транспортират. В шелфа на Източното Средиземноморие, включително и във водите на сектора Газа, през 2000 г. бяха открити богати залежи на газ, които могат да задоволят не само нужните на еврейската икономика, но и да останат и за износ. Тъй като днес Израел изцяло зависи от външните доставки, контролът на залежите на газ е въпрос на оцеляване на самата държава.

Морската граница със сектора Газа на Израел, Кипър и Египет и досега не е демаркирана. Корените на този проблем водят към Шестдевната война през 1967 г. на Израел срещу Египет, Сирия, Йордания и други арабски страни, когато евреите получиха контрола над Голанските възвишения, Синайския полуостров, сектора Газа, Западния бряг на река Йордан и Източен Йерусалим. Синай беше върнат на Египет, а секторът Газа влезе в рамките на Палестинската автономия. Западният бряг на река Йордан и днес е обект на спор между Палестина и Израел.

Шелфът в сектора Газа е собственост на Палестина. През 1999 г. Палестинската автономия предаде правото да разработят залежите  британската компания  British Gas (60%), ливанската частна строителна компания  Consolidated Contractors (30%) и на Ивестиционният фонд на Палестинската автономия (10%). Според клаузите на договора акционерите имат право не само да добиват газ, но и да изградят газопровод, а Палестинската автономия ще получава 25% от корпоративния данък плюс данък за транспортирането. Ето тук се крие подводният камък, който доведе до срив в проекта.

Британската компания не можеше да започне добиването на газ и строежа на тръбопровод без да получи гаранция от клиента. Палестина не можа да й даде тези гаранции, тъй като нямаше изградена стабилна електроцентрала. За Израел сделката означаваше, че купувайки газ от Палестина, ще финансира борбата на палестинците за освобождение, а според изчисленията сумата не е малка – около един милиард долара. «Бритиш Газ» потърси гаранции в Египет, но Израел изцяло зависи от египетския газ.

Затова по-нататъшните действия на Израел целяха да си върне контрола над шелфа в ивицата Газа. Новият премиер Ариел Шарон през 2000 г. обжалва правата на Палестина върху шелфа в ивицата Газа във Върховния съд на Израел и провокира палестинците да извършат терористични актове. През 2002 г. Ясер Арафат почина при странни обстоятелства.

През 2007 г. властта в сектора премина в ръцете на ислямистката организация ХАМАС, която престана да се подчинява на правителството на Палестинската автономия и обяви създаването на ислямска държава. Това послужи на Израел за добър повод да установи фактически контрол над шелфовите запаси в сектора. «Бритиш Газ» престана да води преговори с палестинския лидер Махмуд Абас и се прехвърли на израелското правителство. Но тези преговори не можаха да минат без трудности и в крайна сметка през януари 2008 г. британската компания закри офиса си в Тел Авив. След два месеца Израел  проведе операцията «Лято олово» в сектора Газа. Дали беше случайност?

Първо, на сайта на ХАМАС беше написано, че «главната причина за преврата в Газа е газовата сделка». ХАМАС знаеше какви пари могат да се получат от добива на газ.  Второ, още щом Израел нахлу в сектора, «Бритиш Газ» се върна на стола на преговорите под личния контрол на Тони Блеър. Създаде се впечатлението, че израелските власти са се договорили предварително с британската компания да си разделят продукцията.

Преговорите до ден-днешен не са мръднали и една крачка. В същото време ХАМАС  на вълната на ислямската победа укрепва в района; той създаде и свои военноморски сили. Президентът на Египет Мохамед Мурси не иска да дружи с Израел; той не само държи в ръцете си газовите тръби за Израел, но има желание да поднови преговорите с «Бритиш Газ» за строителството на газопровод в Египет.

На хоризонта се появи още един мощен играч – Катар. Неотдавна емирът на Катар посети сектора Газа и отдели за ХАМАС 500 милиона долара, уж за строежа на нов град. Следващата крачка на Катар е напълно предсказуема – преговори с «Бритиш Газ» с цел разработването на находищата в шелфа.

Израел беше обезпокоен, затова новата военна операция цели да реши въпроса в негова полза веднъж завинаги. Какви могат да бъдат резултатите от операцията «Облачен стълб»? Пряк контрол на сектора Газа и тотална милитаризация на бреговете му. Възможна е конфискация на газовите находища и установяването на израелски суверенитет над целия палестински бряг.