ХИТЛЕР ПОД КОНТРОЛА НА ЛОНДОН И ВАШИНГТОН
След Първата световна война Хитлер се подвизавал като писател, макар че доходите му от продажбите на „Майн Кампф” (от 1925 до 1929 г. са продадени малко повече от 25 хиляди екземпляра) едва ли биха му позволили да се изхранва нормално. Но в средата на 20-те години Хитлер водел разточителен начин на живот – имал вила на Алпите, кола с личен шофьор. И то във време, когато немският народ след войната тънел в нищета. В началото на 30-те години Хитлер се обзавел с внушителна свита – охранители, секретари и дори готвач. Партията му по това време започнала по странен начин да се разраства и набира сила. През август 1929 г. в Нюрнберг на конгреса на НСДАП се стекли около 200 хиляди членове на партията, дошли със специално поръчани влакове… Във връзка с тези факти възниква въпросът откъде Хитлер и партията му имали такива средства? И то в една обедняла страна, пълна с безработни, с чудовищна инфлация, която плащала репарациите по Версайския договор.
След Първата световна война Германия не само била разорена и изтощена от репарациите, но и фактически загубила независимостта си, особено в областта на икономиката, която се контролирала строго отвън – на първо място от американски и английски корпорации и концерни.
Известният немски химически концерн „ИГ Фарбениндъстри” се контролирал от американския „Стандарт Ойл”, т.е. от Рокфелер, „Сименс” и АЕГ попаднали под васалната зависимост на „Дженерал Електрик”, собственост на Дж.П. Морган. 40% от германските телефонни линии били собственост на американската корпорация ITT, германските металургични предприятия в голяма степен били контролирани от Рокфелер, а компанията „Опел” попаднала под контрола на „Дженерал Мотърс”, под който се намира и днес.
Американците и англичаните проявили интерес и към немската банкова сфера, железопътния транспорт, политиците и шефовете на партии.
Т.е. всичко, което се случвало в Германия между двете световни войни, ставало с благоволението на Лондон и Вашингтон. И възкачването на Хитлер на върха на властта не минало без вниманието на англо-американците. Висши и влиятелни политически кръгове в САЩ и Англия имали повишен интерес към Хитлер. Тяхна е заслугата да назначат за вожд на германците човек, който дори нямал германско гражданство. Адолф Хитлер станал официално германски поданик през 1932 г., до този момент бил гражданин на Австрия. В същата година Хитлер се срещнал с много интересни хора – английския финансист Норман и Джон Дълес, бъдещия държавен секретар на САЩ) и с неговия брат Алън Далес, бъдещият шеф на ЦРУ. Можем да се досещаме за какво са си говорили, тъй като по-късно братята Дълес скрили този факт от биографиите си.
Следва почти приказната кариера на Хитлер – той станал фюрер на Германия. През юни 1933 г., т.е. половин година след назначаването на Хитлер за райхсканцлер, Германия получила от САЩ кредит от два милиарда долара, от Англия – един милиард долара. През 1934 г. „Стандарт Ойл” започнал да строи в Германия заводи за производството на бензин. Американските компании „Прат-Уитни” и „Дъглас” помогнали в самолетостроенето. Тези инвестиции достигали до 500 милиона долара годишно. Сталин по това време не само че не финансирал Хитлер, но успял да вземе от Германия кредит от 200 милиона марки.
Щедрите западни кредити, технологии и „морална” поддръжка позволили на Хитлер да превърне бедна Германия в един от икономическите лидери в предвоенна Европа. Освен това Германия не само си върнала загубените през Първата световна война територии без нито един изстрел, но и разширила територията си за сметка на Австрия и Чехословакия. Първокласната немска армия била заслуга изцяло на англосаксонските спонсори.
В света няма подаръци просто ей така. Сериозните господа от Лондон и Вашингтон, които прецеждали всеки цент, гледали на Хитлер като на дългосрочен проект, който трябвало да унищожи неподконтролната на Антантата Съветска Русия, след което да приберат нейните ресурси.
Страните на „истинската демокрация” дълго и целенасочено подготвяли Хитлер за „разширяване на жизненото пространство” на Изток, щедро снабдявайки Германия с всичко необходимо за осъществяването на този пъклен план.
На един определен етап обаче фюрерът решил да промени правилата и да поиграе ролята на пълноценен партньор, което не влизало в плановете на неговите покровители. Излезлият изпод контрола Хитлер до последно се надявал да се „договори” със спонсорите си. С тези намерения се свързва странното „бягство” на Рудолф Хес в Англия и не по-малко странната му смърт след много години. С това поведение на Хитлер се обяснява и странното „спасяване” на английската армия край Дюнкерк и „седящата война” през 1939-1940 г. (т.е. как съюзниците предадоха Полша).