СЛУЧАЯТ „ЗОРГЕ“, автор ПЛАМЕН ГРИГОРОВ

Късната есен на 1985 година. Разбира се, не става дума за Рихард Зорге, а за негов съименник поне по сводките на българското контраразузнаване. Гражданинът на ФРГ с прозвище Зорге е един от последните мохикани на лявата терористична група “Бадер Майнхоф”, в чиито арсенал са специалитетите по взривяване на предприятия, далекопроводи, отвличане на банкери и политически лица. Групата подържа връзки с леви екстремисти от цял свят и има свои клонове в Латинска Америка По данни на плевенското Окръжно управление на МВР и контраразузнаването Зорге е в България. Баретите получават задача терористът да бъде заловен жив. По предварителна информация той е около 36-37- годишен, висок е около 1,77 м, здрав, русоляв, леко плешив, с атлетична фигура. Шета безпрепятствено из цяла България, разполага със сигурни връзки и достатъчно пари. Според сведенията на контраразузнаването в яките на всичките му горни дрехи има пришити ампули със силна отрова. Първата задача на баретите, които трябва да задържат Зорге, е да не му позволят да погълне отровата, затова той трябва да бъде разсъблечен светкавично гол до кръста. Готовността се подържа няколко дни. Във всяка от ротите има подготвен план и един взвод, който при необходимост трябва да залови терориста. Ето че мястото и часът са указани. Зорге трябва да бъде заловен в Пловдив на посочен адрес. Щурмовата група, която трябва да му щракне белезниците и да го разсъблече, се състои от трима души – Алексей Петров, Свилен Свиленов и Петър Руневски. Студената есенна вечер става още по-неприветлива и страховита от падналата гъста мъгла. 20 командоси яхват жигулитата и се потапят в мъглата към Пловдив. Някъде преди Вакарел командирът на отряда е оповестен, че ситуацията е променена. Контраразузнаването е докладвало, че западногерманският терорист ще пристигне на гара София около 8 часа на следващата сутрин. Колоната от жигулита завива обратно и се връща във Враня. Командирът решава за операцията сутринта да бъде използван същият екип. За целта следващият боен резерв застъпва в дежурство два часа по рано, 6.00 часа. На Централна гара в столицата ври и кипи от народ. Едни пристигат, други заминават. Щурмовата група прави рекогносцировка. Знае се че влакът, с който ще пристигне Зорге, ще се установи на 4-ти коловоз, на втори перон. Не се знае обаче в кой вагон е. Взето е решение терористът да бъде задържан в подлеза след слизане от ескалатора на перона (по онова време ескалаторите все още работеха). Зорге е съпровождан от наш оперативен работник. Друг контраразузнавач, който познава и колегата си, и германеца, ще ги посрещне на перона, след което трябва да покаже терориста на командира на баретите майор Велков. Той от своя страна трябва да го посочи на тримата цивилни щурмоваци. Резервът от барети с маскировъчни облекла е настанен в подземията на мотокарите. Командосите са с късо и дълго оръжие с халосни патрони. На ескалаторите, които водят към централното фоайе на гарата, са поставени трима командоси, облечени в милиционерски униформи. Взети са всички мерки терористът да не хукне да бяга през коловозите или да се измъкне по страничните стълбища на централния перон. За отвличане вниманието на многобройните пътници и посрещачи на мястото определено за залавяне е поставен и човек с фотоапарат и светкавица, но без филм. На дежурния офицер от Транспортна милиция е съобщено, че баретите провеждат занятие. Един лек автомобил е паркиран на централния перон в източната страна на гарата. Специалната хватка за залавянето се изпълнява в два варианта. При първия вариант щурмовакът нанася силен удар с лакът в гърба на терориста, след това го хваща за краката и го просва на земята. Извива ръцете му и щраква белезниците. Вторият вариант е спъване отзад, яхване, удар с лакът в гърба, слагане на белезниците.Влакът пристига . Навсякъде ври от народ. Командирът на баретите е застанал точно в средата на подлеза и наблюдава слизащите пътници както от левия така и от десния ескалатор. По предварителни данни терористът пътува сам и не е въоръжен. Изненадващо оперативният работник му посочва мъж, който се движи с млада красива дама под ръка. В момента, в който Зорге свива и се запътва към кафенето в подлеза, майор Велков го посочва с пръст на щурмоваците. Само професионалист може да се ориентира светкавично в подобна ситуация. Не само стотиците пътници, но и фактът, че посоченият мъж върви с млада дама под ръка, създават съмнение, което обаче трае само миг. Старшина Алексей Петров се хвърля в краката на Зорге, просва го на земята, следва силен удар, от което ребрата на терориста изпращяват. Другите двама щурмоваци действат толкова светкавично, че когато майор Велков стига до тях, вижда германеца съблечен чисто гол от главата до петите с ръце на гърба, заключени с белезници. Ококорената красавица също е накичена с железните гривни, но слава богу, не е разсъблечена. Докато трае операцията, фотографът щрака яростно със светкавицата. На пътниците и през ум не им минава какво става. “Абе снимат нещо там… “ – произнася безразлично някаква гражданка. А щурмоваците са нарамили като сноп един от най-опасните световни терористи за онова време и на бегом го изнасят на централния перон. Там вече ги чака жигулата с шофьор Георги Ставрев. Немецът е набутан вътре, а върху главата му е нанизана специално подготвена черна торба. Слабините му са прикрити с препасана риза.Оказва се, че красавицата, с която пътувал Зорге, е случайно момиче, с което той се запознал във влака. След бърза справка и разговор с девойката се наложило да я освободят. Но за беля се оказва, че никой от командосите няма ключ за белезници. Добре, че са стандартни, та помогат колегите им от Транспортна милиция. До немеца на задната седалка се настаняват двамата щурмоваци, а на предната седалка сяда майор Велков. Задачата е терористът да бъде откаран незабавно в Плевен, където срещу него е заведено дело. Плевенските милиционери поемат голия германец и започват да го бият. Принуждават го да седне на стол с белезници отпред прекарани през крака на стола. Гледката е ужасна. Командирът на баретите не издържа и прекратява това своеволие. Терористът Зорге вдига глава и произнася: “Данке, хер майор!”

Този разказ е публикуван в първото и второто издание на книгата „ЧЕРВЕНИТЕ БАРЕТИ. ТАЙНИТЕ НА ВРАНЯ“ (1997 г. и 2015 г.)и „ЧЕРВЕНИТЕ БАРЕТИ. КОМАНДОСИТЕ ОТ СОБТ“Вижте анализите и рекламитеПодсилване на публикацияХаресванеКоментарСподеляне

Categories: Uncategorized

ПРОКЛЯТИЕТО НА ТЕКУМЗЕ

Ще стане ли Джо Байдън поредната негова жертва

Първоначално проклятието на Текумзе се смятало за легенда.

Но случилото се с Хенри Харисън заставило много хора да променят мнението си. Последвалите след смъртта на Харисън събития убедили американците, че проклятието съществува.

Текумзе и Харисън

Изразът „проклятието на Текумзе“ е разпространен сред американците още през 19 век. Текумзе е вождът на индианското племе шауни, което, за да защити териториите си, създало съюз от племена в щата Индиана. В своята книга „100-те големи мистични тайни“ Анатолий Бернадский пише, че през 1811 г. сенаторът от Индиана Хенри Харисън по поръчение на президента Томас Джеферсън се заел да ликвидира индианския съюз. В началото Харисън желаел да проведе само преговори. Но на 7 ноември индианците нападнали неговия лагер. В боя победили „новите“ американци.

Поражението така разгневило Текумзе, че той изпратил писмо до Харисън; по друга версия вождът преди смъртта си изрекъл проклятието устно. Текумзе предрекъл, че Хенри Харисън ще стане президент на Америка, но ще управлява кратко, и всеки „голям вожд, избиран след 20 години, ще умира“. Следващите няколко години за „проклятието на Текумзе“ се говорело като за легенда. През 1841 г. Харисън действително станал президент на САЩ, но починал от пневмония, веднага, след като заел поста.

Поредица от смърти и покушения

Тогава заговорили сериозно за „проклятието на Текумзе“. Мистиците се убедили в силата на проклятието, когато в САЩ започнала поредица от смърти на президенти. Няколко президенти починали или били убити. Линкълн, избран през 1860 г. бил ранен смъртоносно през 1865 г., Джеймс Гарфилд, избран през 1880 г., бил убит през 1881 г., Уилям МакКинли, преизбран през 1900 г., починал от раните си през 1901 г., Уорън Хардинг, избран през 1920 г., починал през 1923 г., Франклин Рузвелт, преизбран през 1940 г., починал през 1945 г., Джон Кенеди, избран през 1960 г., е застрелян през 1963 г.

Според писателя А. Щелоков, всеки от изброените президенти, починали на поста си, бил избран или преизбран в година, която завършва на нула. Рейгън е избран за президент през 1980 г. и той е изключение от поредицата смърти, но през 1981 г. преживява покушение: куршумът се спира на два сантиметра от сърцето и засяда в белия му дроб. Това раняване през 19 век, когато произнесъл проклятието си Текумзе, било смъртоносно. Джордж Буш-младши, избран през 2000 г. и преизбран през 2005 г., също успял да измами смъртта. През 2005 г. в Грузия срещу него е хвърлена граната, но тя не се взривява.

Ще преживее ли нещо подобно избраният през 2020 г. Джо Байдън

Ако се вземе под внимание теорията, че умират или загиват президенти на САЩ, които са избрани в години, които завършват на нула, то е възможно проклятието на Текумзе да е надвиснало и над Байдън, който е рекордьор по възраст сред американските президенти. Така че по възраст той рискува да оправдае проклятието на индианския вожд Текумзе.

Според писателя Юрий Подолски, Текумзе проклел американските президенти само „до седмо коляно“. Първи бил Харисън, втори – Линкълн, следват Гархфилд, МакКинли, Гардинг, Рузвелт и Кенеди. Убийството на Кенеди е последното от поредицата смърти. Според Подолски силите на Текумзе не стигнали да прокълне президентите след Кенеди. Затова опитите за покушения срещу Рейгън и Буш-младши се оказали неуспешни.

Ако искате да се убедите или да се разубедите в съществуването на различни видове проклятия, включително и родово, и в крайна сметка да прочетете интересни мистични истории за проклятия на родове и династии, четете книгата на издателство „Распер“ – „Словото: благословия и проклятие“.

Словото е пълководец на човешката сила.

Владимир Маяковски

Каквато дума изречеш, с такава ще ти отговорят.

Омир

 Няма нищо по-силно от думите. 

Менандър

 Когато думите са малко, тежат повече. 

Шекспир

 Езикът е най-опасното оръжие.

Рана от меч зараства, но не и  рана от дума. 

П. Калдерон

 Лошо употребените думи причиняват

толкова заблуди, колкото и невежество.

В. Буаст

 Ако си човек, победи ме със слово. 

Каракалпакска мисъл

 Не хаби думи за онзи, с когото е безполезно да се спори. Корейска мисъл

От всичките видове разрушително оръжие, които е измислил човекът, най-ужасното и най-силното е словото. Кинжалите и копията оставят кървави следи, стрелите се виждат от разстояние. Отровата може навреме да се открие и да се обезвреди… Словото убива незабелязано…

Паулу Куелю

Categories: проклятия

Полиомиелитната ваксина и раковият вирус SV-40

Тъй като полиомиелитната ваксина се произвежда чрез отглеждане на полиомиелитния вирус върху култури от маймунски бъбреци,  коити били използвани от 1955 до 1963 г., се оказало, че тя е заразена и с онкогенния маймунски вирус SV-40; този факт е добре известен на медицинската общност. В САЩ с тази замърсена със SV-40 полиомиелитна ваксина били ваксинирани милиони и една голяма част от тях показала повишена предразположеност към някои видове рак.

През 1997 г. производителят Lederle посочва, че  вирусът SV-40 е отстранен от ваксината, но въпреки тези твърдения се оказва, че в Казахстан 60% от  хората, родени между 1967 и 1980 г. са носители на този вирус.

В лаборатории на “Мерк” в Пенсилвания лекарите Морис Хилеман и Бен Суит изолирали този вирус и тъй като той бил 40-ият вирус, открит в маймунски бъбреци, го нарекли SV (simian virus)-40.

Докато американците се ваксинирали с ваксината на Солк, в Съветския съюз и Източна Европа изпробвали пероралната противополиомиелитна ваксина на Сейбин, която става достъпна през 1962 г. и заменя инжектиращата ваксина на Солк. Благодарение на тези две ваксини, въпреки някои трагични последици, детският паралич е почти изкоренен в света.

Според Стенли Копс, вирусът SV-40 още е потенциален риск както в пероралната полиомиелитна ваксина, така и в инактивираната – “убита”, полиомиелитна ваксина. Използваната в развитите страни полиомиелитна ваксина все още се обработва с формалдехид.

В началото на 1961 г. се състояло тайно съвещание на чиновници от здравеопазването и производители на полиоваксини, на което производителите обявили, че SV-40 е безопасен за човека.

Но през март същата година Службата по здравеопазване в САЩ наредила на производителите да се погрижат вирусът да бъде отстранен от  ваксините. Никой от чиновниците не наредил заразените ваксини да се изтеглят от пазара и никой не съобщил на обществото, че откритият в полиомиелитната ваксина вирус предизвиква ракови тумори при лабораторни животни.

 На 21 юли 1961 г. в. “Ню Йорк Таймс” съобщил, че “Мерк” и други производители прекратили производството на полиоваксини и се заели да търсят начини да отстранят от тях “някакъв маймунски вирус”. През 1962 г. започнали  изследвания на полиоваксините.

Д-р Джоузеф Фромени от Националния институт по рака изследвал заедно с двама свои колеги запазили се образци от ваксина на Солк от май и юни 1955 г., с които се извършвало ваксиниране в първите месеци на общонационалната ваксинационна кампания. Ваксините  условно били разделени на три групи – с високо, средно и ниско съдържание на вируса SV-40, след което изследователите сравнили смъртността от рак на шест осемгодишни деца, ваксинирани срещу полиомиелит. Дълго време американската медицинска администрация криела тези данни в полза на доказателството, че SV-40 е безопасен за човека.

През 1976 г. Фромени се върнал към  вируса SV-40; той изследвал група подрастващи, повечето от които от бедни негритянски семейства, които в началото на 60-те години били обект на ваксинационни експерименти в една от болниците на Кливлънд; те били ваксинирани с “живата” полиоваксина на Сейбин, също заразена със SV-40. Анкетите с подрастващите не разкрили проблеми със здравето им. Но истинският шок предстоял. През 1988 г. двама бостънски учени – д-р Робърт Гарсия и неговият асистент д-р Джон Бергзагел, изследвали тумори в човешки мозък и открили в повече от половината от новообразуванията странна ДНК, която се оказала ДНК на вируса SV-40. Те били първите учени, открили този вирус в човешки тумори.

През 1979 г. колектив от американски изследователи публикувал статията “Влиянието на полиоваксината, заразена със SV-40, върху честотата и типа на туморите в централната нервна система при деца”. Учените открили, че се е увеличила  заболеваемостта от мозъчни тумори при деца, чиито майки били ваксинирани с ваксини, заразени със SV-40. Т.е вирусът се пренесъл от майката към детето.

Следващото изследване на вируса SV-40 провел д-р Мишел Карбоун, който открил, че инжектирането в мишки на вещество, което съдържа този вирус, предизвиква при тях  един рядък вид рак. Той открил вируса и в други злокачествени тумори при хора. След това се появили и други публикации, които  разкрили  наличието на SV-40 в злокачествени тумори.

Преди смъртта си през 1997 г. д-р Херберт Ратнър се свързал с Мишел Карбоун и му предал седем запечатани епруветки с полиоваксина, които той замразил през 1955 г., надявайки се да ги повери на някого. Такъв човек той открил в лицето на д-р Карбоун и не сгрешил. Това била последната услуга, която честният учен оказал на хората в борбата против ваксинационната мафия. Попадналите у Карбоун епруветки му позволили да направи ново и важно откритие – всичките  ваксини били заразени с  вируса SV-40. В публикувания си доклад с резултатите от изследванията на ваксините, получени от Ратнър, Карбоун отбелязал, че има вероятност този първичен вирус SV-40 да продължава да заразява ваксинираните още много години след 1962 г.

Все повече учени откривали вируса SV-40 в различни злокачествени новообразувания и през април 2001 г. в Чикагския университет била свикана конференция за обсъждане на SV-40, на която присъствали повече от 60 учени от различни страни. Там предложили  да се създаде ваксина против SV-40…

Categories: Uncategorized Здраве и красота

Tags:

30 МЪДРИ СЪВЕТА

НА ЕДИН ПОТОМСТВЕН ШАМАН

Знаците в нашия живот, които трябва

да се научим да забелязваме

1. Когато вървите по улицата и видите перо, което лежи на земята, вземете го и го занесете вкъщи. Можете да го сложите във вазичка, да го окачите или да го оставите на лавица. Това е мощна защита, която ви дарява небето. Това са  знаци на Добрите Духове.

2. Събирайте камъни от реките. Те притежават голяма сила и енергия.

3. С всичките си сили се опитвайте да помагате на другите. Ако не можете да им доставите радост, поне не им вредете.

4. Трудностите са формалност. Сериозните трудности са сериозно нещо, но формално. Понякога на небето има облаци, но като се качите на самолет, над тях ще видите същото синьо небе. Мир на вас!

5. За да се доближите до мечтата си, направете поне една крачка. Не се страхувайте от трудностите; тях винаги ги има и ще ги има. Бял път на всички вас, във всичките ви начинания!

6. Най-важният ви нравствен принцип трябва да бъде отказът да причинявате на вреда на някого. Този принцип в живота ви трябва да бъде неотклонен:  “Аз на никого никога няма да причиня вреда…” Помислете над него.

7. Когато вие станете източник на щастие за живите същества, самите вие ще станете най-щастливият човек. Ако сте станали източник на страдания за другите, вие първи ще станете нещастен. Помислете върху това.

8. Поне един час през деня оставайте в тишина… Тя ви е толкова необходима, колкото и общуването.

9. Умението да обичаш е най-висшето умение, което съществува на земята. Научете се да обичате всички, дори враговете си.

10. Не хвърляйте боклук във водоем. Никакъв. Духът на водата може много силно да се разсърди. За да се сдобрите с него, можете да хвърляте във водата хляб, мляко, монети.

11. Обикновено наричаме миналото си “златно време”, “златни дни”. Това е грешка. Много е важно да разберете, че всеки нов   момент в живота ви също е “златно време”.

12. Не съществуват съвършени религия и вяра, не съществува и най-лошата сред тях. Бог е един. Така че се молете, на когото искате, но помнете много важните принципи: живей по съвест, уважавай прадедите си, обичай.

13. Ако имате цел да промените света, първо променете себе си. Научете се да се възползвате от енергията на радостта и от енергията на любовта. Те са главните моменти и преживявания на човека. Усмивката, смехът и радостта имат огромна сила. Когато  осъзнаете това, ще откриете за себе си любовта.

14. Има една много хубава пословица: “Никога не остава празна ръката на онзи, който дава.” По възможност се старайте да давате пари на нуждаещите си и на онези, които имат малко. Не е важна сумата; важен е самият процес.

15. Животът е дяволски кратък период от време. Не го губете в ругатни и сълзи, злословие и алкохол. Вие можете да правите добро, да раждате деца, да почивате и да вършите още много приятни неща.

16. Ако любимият ви човек е започнал да ви се гневи, ако не сте виновни, го прегърнете силно и той ще се успокои.

17. Ако ви е лошо на душата и усещате, че нямате сили,  пейте. Пейте за онова, което вашата душа иска. Тя понякога иска да се изприказва…

18. Помнете винаги: не съществува най-вярната религия, не съществува най-правилната вяра, най-умните жреци на едни или други култове. Бог е един. Бог е върхът на планината, а различните вери и религии са пътища към този връх. Молете се на когото искате, но знайте, главната ви цел не е да сте без грехове, а да достигнете и познаете Бога.

19. Ако сте решили нещо да направите, не се съмнявайте в себе си. Страхът ви кара да се отклонявате от верния път, затоватой е главният инструмент на цялото зло. Въпреки това не губете надежда, ако с първия път нещо не ви се е получило. Всяка малка победа ви приближава към Голямата.

20. Помнете едно много важно нещо: всеки получава според заслугите си. Не допускайте проблеми със своята Душа, в своите мисли и тогава проблемите няма да стигнат до вас.

21. Животът може да се обръща с лице към вас, може да се обръща и към друго място, но малко хора разбират, че вие сами се обръщате към него. Цялата завист в края на краищата се връща при вас. Защо ви е нужно това? Живейте спокойно и размерено. Не завиждайте, пък и няма защо. По-често се усмихвайте и минаващите ще ви се усмихнат, близките – също, а и самият живот.

22. Ако искате да ви уважават, с уважение се отнасяйте към другите. На доброто отговаряйте с добро, на злото – с безразличие. Човекът, причинил ви зло, повече ще страда заради това, че не сте му обърнали внимание.

23. Не пийте. Въобще не пийте. Алкохолът погубва организма, мозъка и душата. Аз от много години не пия и слава Богу. Ако вие сте шаман или езотерик или някой, който се занимава с тези неща, и пиете, значи скоро ще свършат силите ви и Духовете ще ви накажат.

24. В никакъв случай не съжалявайте, това е излишно. Всичко, което се случва по волята на Духовете, е за добро.

25. Камъни, които външно приличат на животни, не бива да вземате без специален ритуал, защото можете да си причините беда. Ако сте намерили такъв камък и искате да го вземете със себе си, първо се обърнете към духа-стопанин на мястото с молба да го вземете и му поднесете подарък. След това покрийте камъка на земята с бяла тъкан…

26. Слушайки хубава музика, вие се пречиствате от негативната енергия, натрупана през деня. Музиката е своеобразна медитация, способна да създаде у вас чувството за хармония със самия себе си.

27. За да олекне на душата ви, да не ви притиска сърцето, плачете…

28. Ако чувствате, че ситуацията, в която сте попаднали, е нерешима, вдигнете ръката си високо, след това  я пуснете с думите “Махай се оттук!”.

29. Когато една жена купува продукти, тя купува бъдещите щастливи дни за семейството си. Всеки пресен, красив,  узрял и приятно ухаещ плод или зеленчук е щастлив и спокоен ден в живота на това семейство. Мъжът от своя страна трябва да осигури пари на жена си, за да може тя да избира най-качествените продукти. Семейство, в което икономисват от продукти, става бедно и нещастно, тъй като икономията от продукти, е и икономия на щастие за своите близки.

30. Ако чувствате, че не ви е добре и че нещо ви тревожи, започнете да изпълнявате плавни движения с тялото във вид на танц. Така ще върнете енергията си  и ще очистите ума си от страданията.

Categories: Здраве и красота

Tags:

„ТИМУСЪТ: ЖЛЕЗАТА НА ИМУНИТЕТА“

От следващата седмица – след 14 декември 2020 г., търсете най-новата книга на издателство „Распер” – „ТИМУСЪТ: ЖЛЕЗАТА НА ИМУНИТЕТА”

Ще я откриете в книжарници „Хеликон”, „Сиела”, „Букпойнт”, на книжна борса „Болид” – на щанда на издателство „Дилок”, и в други малки и по-големи крижарници и  книжни щандове.

След като класическите оръжия, оръжието за масово поразяване, психотронните оръжия и химическите оръжия не постигнаха своята цел, Световното Мракобесие измисли друг метод за тотално подчиняване и контролиране на Човечеството – КОРОНАВИРУСА. Човечеството попадна в този капан, изкован от много пари, подкупни медии, медици и политици, и спасение скоро няма да има. Днес краткото име на това коварно оръжие е СТРАХ. Страх, който парализира целия живот на планетата Земя, окова икономиката, науката, изкуството, спорта и здравеопазването в целия свят. Отменени бяха всички спортни състезания, включително Европейското първенство по футбол и Олимпиадата в Япония. Такова нещо не се е случвало и в най-кръвопролитните дни в човешката история.

Какво става?

Един от най-загадъчните органи в човешкия организъм е тимусът, наречен вилоподобна жлеза, заради своята форма. При възрастните хора тя е атрофирала, но това не пречи те да водят нормален живот. В тази книга ще ви разкажем колко важна жлеза е тимусът за нашата имунна система, която е единственият сигурен страж не само срещу коронавируса, но и срещу други вируси, бактерии, гъбички и паразити.

Categories: Здраве и красота

РЯПАТА Е ПОЛЕЗНА ЗА БЪБРЕЦИТЕ И СЪРЦЕТО

Търсете книгата на издателство „Распер“ – „Корените на здравето и дълголетието“

Предговора на книгата написа Пламен Григоров

Древни писания твърдят, че първото нещо, което  направил Бог, преди да сътвори света, е КОРЕНЪТ.

В корените е заложен смисълът на Сътворението. Ето защо почти всички корени са уникални, целебни и дори вълшебни. Без тях животът е немислим и невъзможен. Те са магмата на живота и в тях са скрити всички тайни на здравето и дълголетието. Остава само да ги опознаем и да разберем как да ги използваме, за да се справим с болестите, за да сме силни и здрави.

В тази книга ще ви запознаем с някои от тях и ако ни се доверите, животът ви ще стане не само по-вкусен, но и ще откриете онези вълшебни еликсири, които не само ще ви позволят да бъдете здрави и мъдри, но и ще ви спестят огромните усилия и средства за купуване на скъпи и безполезни лекарства.

Ряпата е един от най-достъпните кореноплоди, но много хора не я дооценяват и пренебрегват заради лютивия й вкус, благодарение на който тя е толкова полезна.

Ряпата е нискокалорична и е подходяща в диетичното хранене. Освен това тя съдържа биологично активни вещества, сред които синапено масло, гликозиди и органични киселини, на които се дължат нейният силен и лютив вкус. Благодарение на тези вещества, тя може да се използва и вътрешно, и външно – например при болести на гръбначния стълб и ставите; ряпата се смила на кашица или се изстисква сокът от нея и се налага на болните места под формата на компрес, който има сгряващо и противовъзпалително действие.

Етеричните масла и фитонцидите в ряпата повишават апетита. С напредването във възрастта ферментната активност в организма спада и ряпата помага да се подобри храносмилането.

Тя е богата на два вида влакна – неразтворими и разтворими. Неразтворимите – целулозата, засилват моториката на стомашно-чревния тракт и жлъчните пътища, предпазват от запек и застой на жлъчка. Смята се, че ряпата дори може да изведе камъни и пясък от бъбреците и пикочния мехур, благодарение на неразтворимите хранителни влакна.

Разтворимите хранителни влакна – например пектинът, който се съдържа в ряпата, подпомага обмяната на холестерина и глюкозата в кръвта. Разтворимите влакна помагат да се изведат излишният холестерин и глюкозата от организма и предпазват от сърдечно-съдови болести и диабет.

Сокът от ряпа съдържа голямо количество холин, от който се синтезират фосфолипиди, които присъстват в мембраните на клетките в организма; те имат жлъчегонно действие и намаляват холестерина и предпазват от мастна дистрофия на черния дроб, т.е. от отлагане на мазнини в него.

Ряпата помага да се намали високото кръвно налягане и да се премахнат отоците.

При обостряне на стомашно-чревни болести, язва на стомаха и дванайсетопръстника, сърдечно-съдови болести, например сърдечна недостатъчност, възпалителни заболявания на бъбреците, например гломерулонефрит и др., болести на черния дроб да се избягва употребата на ряпа заради дразнещото й действие.

Когато няма обостряне на тези болести, благодарение на високото съдържание на калий, който се намира в благоприятно съотношение  с натрия, с явно преобладаване на калия, ряпата оказва диуретичен ефект – спадат кръвното налягане и отоците. Затова употребата на ряпа е много полезна за намаляване задържането на течности в организма. По тази причина тя е полезна и при болести на бъбреците.

Най-добре е ряпата да се употребява в пресен вид, защото при термообработка и мариноване, спадат холинът и някои други полезни съединения.

Ряпата може да се настърже и смеси с настъргани ябълки и моркови; може да се добави растително масло и сметана и да се получи отлична здравословна салата.

При упорита кашлица

Три пъти на ден се приема по една супена лъжица сок от ряпа, смесена в пропорция 1:1 с мед или захар.

Categories: Здраве и красота

Търсете практично-лечебните книги на издателство „Распер“ „ХЛЕБНАТА СОДА: ПЕПЕЛ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ОГЪН“ и „ОЩЕ ЗА ХЛЕБНАТА СОДА И ЛЕЧЕНИЕТО НА РАК“

ПРИ КОРОНАВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ ПРИЕМАНЕТО НА РАЗТВОР ОТ ХЛЕБНА СОДА УСПОКОЯВА ИМУННАТА СИСТЕМА, ПРЕДПАЗВА Я ОТ ПРЕКОМЕРНА АКТИВНОСТ И ОТ ВЪЗНИКВАНЕТО НА АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Хлебната сода предпазва от аномални имунни реакции в организма, вследствие на което възникват най-често болести с автоимунен характер – артрит, болести на кръвта и бъбреците и др.

Тези данни съобщиха изследователи от САЩ от университета „Августа“. Те провели експерименти, в които първо изпробвали ефективността на содата първо върху мишки, след това – върху хора.

„Содата дава сигнал на специален тип клетки, които участват във възпалителните реакции – мезотелиалните клетки, като им съобщава, че в организма всичко е наред…“ – заявиха изследователите.

По времето на изследването учените забелязали, че при хора, които употребяват разтвор с хлебна сода, настъпва срив в изработването на имунни клетки в далака. Така чрез сигналните мезотелиални клетки содата „успокоява“ този орган.

Освен това организмът не активизира изработването на макрофаги и левкоцити, които имат задачата да унищожат патогените, които попадат в него.

Както е известно, голямото количество макрофаги и левкоцити води до прекомерно активизиране на имунната система, която започва активно да се бори с тялото на човека. А този процес, ако пациентът е заразен с коронавирус, може да предизвика т.нар. цитокинова буря и да възникнат автоимунни заболявания.

В древността на содата приписвали божествен произход, тъй като тя се оказала уникално вещество, значението на което трудно може да се оцени. Смятали я за достъпен продукт, който боговете са дали на хората в изобилие, за да могат да се лекуват от най-тежките заболявания.

Според учението “Жива етика” същността на содата е близка до огъня. Тя помага да се поддържа равномерност на горенето и успокоява възбудените центрове в организма. Теософите наричали естествените содени полета “пепел от Великия пожар”.

От тази книга ще се запознаете с най-новите научни доказателства за лечебната сила на хлебната сода и с още много практични рецепти, полезни за вашето здраве. Ще научите за методиките на някои големи учени при лечението и профилактиката с хлебна сода.

Учителите в древността наричали содата не само “пепел от Божествения огън”, но и “щит срещу разрухата на тъмата”.

СОДАТА Е ИСТИНСКИ ЕЛЕКСИР ЗА:

  1. Профилактика и лечение на рак;
  2. Лечение на алкохолизъм;
  3. Отказване от пушене;
  4. Лечение на всички видове наркомании и токсикомании;
  5. Тя извежда от организма тежките метали – олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и др., което е особено важно в периоди на епидемии и пандемии;
  6. Извежда радиоактивните изотопи от организма;
  7. Алкализира и разтваря всички вредни отложения в ставите, гръбначния стълб, камъните в черния дроб, бъбреците и жлъчния мехур; това свойство на хлебната сода е особено важно днес, при пандемията на коронавирус, тъй като тя, алкализирайки организма, създава условия да се бори с вируси, включително и ковид-19, бактерии, гъбички, паразити и др.
  8. Очиства организма от отровни вещества, които той произвежда при раздразнение, злоба, ненавист, завист, съмнение, недоволство и други вредни чувства и мисли на човека.

Как да приготвим разтвор от хлебна сода и по каква схема да го прилагаме

Прочутият професор Иван П. Неумивакин препоръчва разтворът да се приема сутрин и вечер на празен стомах, 20-30 минути преди хранене, и още един прием следобед.

Не бива да се бърза с големи дози хлебна сода.

Първоначалната доза е половин кафена лъжичка, разтворена в една чаша гореща вода или мляко. Водата и млякото не бива да кипват, защото тогава се получава напълно различна формула.

Хлебната сода може да се приема и без да се разтваря в течност.

След като сте пили три дни по половин кафена лъжичка сода, разтворена в гореща вода или мляко, по три пъти на ден, следват три дни почивка.

Следва увеличаване на дозата сода до една чаена лъжичка; разтворът се приема три дни, по три пъти на ден; отново следват три дни почивка.

Много хора днес страдат от повишена киселинност – ацидоза, поради отрови в храната, въздуха, водата, пестициди и изгорели газове на автомобили.

Страхът, тревожността, раздразнението, депресията, гневът, завистта и омразата също провокират ацидоза и самоотравяне на организма. Употребата на лекарства също влияе негативно върху киселинността в организма.

Неутрализирайки киселинността в организма, хлебната сода допринася за поддържане на нормален киселинно-алкален баланс и увеличаване алкалния резерв на организма.

С помощта на хлебната сода се пречистват кръвоносните съдове, премахват се киселинните отлагания в черния дроб, бъбреците и стомашно-чревния тракт.

Гаргара и вани с хлебна сода

В една чаша топла вода се разтваря една чаена лъжичка хлебна сода и се прави гаргара по няколко пъти на ден.

Във водата на ваната се добавят 200-300 грама сода и 100 г морска сол на 100 литра гореща вода, която трябва да бъде 39-42 градуса. Така се подобрява мускулно-скелетната система, както и състоянието на кожата.

Не на последно място соденият разтвор увеличава умствената и физическата работоспособност, помага за концентриране на вниманието и баланса в психиката на деца и възрастни, пречиства организма от отрови, произвеждани от организма при психични разстройства.

Categories: Здраве и красота

ТРЯБВА ЛИ ДА ВЯРВАМЕ НА ПРОРОЧЕСТВАТА НА НОСТРАДАМУС?

Мишел дьо Нострадам, по-известен като Нострадамус, е най-известният ясновидец в световната история. Почти 500 века към неговата личност и пророчества е приковано вниманието на хиляди изследователи, писатели, любители на мистичното и окултното. Дали наистина пророчествата му се сбъдвали?

Нострадамус е роден през 1503 г. в семейството на лекари. Целият му живот преминава в един от тежките периоди в историята на Франция, която се тресе от войни, епидемии, въстания, религиозна нетърпимост, произвол на инквизицията. Затова социалните катаклизми се превръщат в главната тема в произведенията на този човек.

През 1555 г. Нострадамус публикува своите „Центурии“, които  цитират любителите на мистика всеки път, когато в света се случват катаклизми.

Главната особеност на „Центуриите“ обаче е липсата на дати и конкретни имена. Четиристишията – катрени, са толкова мъгляви, че описваните в тях събития могат да се отнесат към различни хора в различни епохи. Дори „пришествието на Антихриста“, за което толкова много пише Мишел дьо Нострадам, може да се отнесе почти към всеки диктатор – от Нерон до Саддам Хюсеин.

Едно от най-известните пророчества на Нострадамус е предсказанието за смъртта на крал Хенрих Втори, която се случила през 1559 г. В катрена е написано:

„Младият лъв ще надвие стария.

На бойното поле в двубой

той ще прониже окото му през златна клетка.

С две рани в една след това той ще умре с мъчителна смърт…“

През 1559 г. Хенрих Втори действително загива на рицарски турнир и много хора повярвали на свръхспособностите на Нострадамус, включително и вдовицата на краля.

Но и в този катрен, както и в останалите, няма никаква конкретика и ако човек пожелае, може да го приложи към всеки двубой или дуел със смъртоносен изход за един от участниците. Дуелите по това време били нещо обикновено във Франция.

Освен това в катрена предизвикват въпроси два момента. Първият,  в момента на смъртта си загиналият крал бил само на 40 години, а противникът му – херцог Монтгомъри, само с няколко години по-млад. Второ, копието на Монтгомъри се забило в челото, а не в окото на краля.

Но на тези неточности никой не обръщал внимание. Мъглявостта и липсата на конкретика са идеалните условия, всяко събитие, което се е случило през последните пет века, да се види като „предсказано“ в катрените на Нострадамус.

Ако искате да научите повече за ясновидци от древността до наши дни, включително и за нашите феномени, търсете книгата на издателство РАСПЕР – „ЯСНОВИДЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРОРОЧЕСТВА“

В момента издателство РАСПЕР подготвя второ преработено издание на книгата.

Сега е време да се възползвате от 50-процентната отстъпка на нашите книги, която ще тече до 13 май. Поръчайте на телефоните: 0887490238 и 0884798577. Можете да попълните формата за купуване в онлайн книжарницата http://rasper-bg.com/shop/.

 

Categories: Uncategorized