Описание
Сигурно ви е направило впечатление, че напоследък все повече хора боледуват от диабет и рак. Все повече са тези, които дебелеят без видими причини. Все повече са тези, които си отиват съвсем млади от този свят. До скоро всичко това си го обяснявахме преди всичко със стреса. Но сигурно сте си купували от огромните ябълки, ягоди, грозде и т.н., които продават на пазара. Сигурно ви е направило впечатление, че са с вкус на пластмаса. Сигурно сте забелязали, че турските домати не омекват и не гният седмици наред. Какво се крие зад всичко това?
Нашата редакция се опита да отговори на този въпрос още преди 7-8 години от страниците на вестник “Диети за здраве и красота”, а по-късно и от страниците на списание “Хляб и вино”. Сигурно малцина са ни чули и разбрали. Но дори и днес, когато навсякъде се говори за ГМО и против ГМО малцина знаят за какво точно става дума. Спирайки да четат и разчитайки преди всичко на своята слухова информация и култура българите като цяло не разполагат с достъпна и достоверна информация за проблема с генномодифицираните организми (ГМО) и опасността им за здравето и екологията, макар че днес вече се провеждат пресконференции с участието на еколози, специалисти по храненето, лекари. Опасността от ГМО е по-дълбока, отколкото възприемането й само като проблем на храненето, т.е. като факт, че ГМО предизвикват хранителни алергии и отравяния. Изследвания в Европа, Русия и други страни на генномодифицирани организми, показват, че те не само застрашават здравето на днешния човек, но са и удар срещу демографските проблеми на човечеството и са заплаха за неговото бъдеще.
Много страни, включително и България, преживяха аварията в Чернобил, която нанесе силен удар по генетичния код на хората в тези страни. Ние всички помним уверенията на шефа на академията на науките на СССР и висшите държавни дейци в България за “пълната безопасност” на атомната енергетика.
Днес в някои страни от Източна Европа са създадени институти, които работят по “усъвършенстването” на картофите, цвеклото и други култури чрез генното инженерство. В Беларус тихо-мълком са допуснати немски агрофирми, които извършват експерименти с ГМО на белоруска почва, като се възползват от липсата на законодателство за биологичната безопасност на ГМО и от равнодушието на населението и на органите, които вземат решенията. Ситуацията в България не подлежи на коментар. Малцина са хората, които знаят за следния факт: През 2001 г. след като Евросъюзът, Япония и Южна Корея отказаха да купуват генетично модифицирано зърно от САЩ, Конгресът взе решението да изкупи реколтата за същата година за сметка на средствата от Програмата за международно развитие и да я изпрати в трети страни като “хуманитарна продоволствена помощ”.
България либерализира Закона за генетичномодифицираните организми, без да е ясно каква политика ще следва и какви ще са последиците за здравето на българите и за околната среда.
Затова ние сме задължени да научим повече за ГМО и да не вярваме само на специалистите, които са заинтересувани от развитието на “добре платените технологии” с неясни за бъдещето последици.
Все по-често на страниците на вестниците и списанията, в предавания по радиа и телевизии се споменават термините – “съвременна биотехнология” и “генно инженерство” (или “генетична модификация, манипулация”), “генномодифициран продукт”, “генномодифицирани организми” (ГМО), “трансгенен организъм” и пр. Във всички публикации става дума за едно и също нещо – за последните постижения на генетиката.
Какво представляват генно-инженерните технологии и генетичномодифицираните организми?
