ПСИХОЛОГИЯ НА БОЛЕСТИТЕ

Разпродажба!

лв.10,00 лв.8,00

Описание

Още в гръцката философия и медицина било разпространено твърдението за влиянието на душата и духа върху тялото. Каноните на древногръцката медицина свързвали неразривно телесното и психическото. Всеки орган се описвал и разглеждал в тясна връзка със съответстващите му емоции: черният дроб – гняв, сърцето – страх, стомахът – мъка, и пр..  Връзката, както твърдели древните лекари, е взаимна. Болестта на органа влияе на емоционалното състояние на човека, негативните чувства и емоции водят до заболяване на съответния орган.

Фройд изследвал психосоматичните заболявания и създал теорията за безсъзнателния ум и изтласкването.

Терминът психосоматичен е въведен през 1818 г. от психиатъра Йохан Кристиан Хайнрот. През 1822 г. Якоби допълнил тази област с понятието „соматопсихически”.

Психосоматиката в психологическия речник се определя като направление в  медицината (произлиза от гръчката дума Psyche – душа, soma – тяло) и психологията, което изучава влиянието на психологическите фактори върху възникването и динамиката на соматичните болести. Психосоматични заболявания са физически болести или нарушения, които възникват заради емоционално напрежение – конфликти, страдание, агресия, страх, които човек не осъзнава, но остават в неговото безсъзнателно.