Тъй като полиомиелитната ваксина се произвежда чрез отглеждане на полиомиелитния вирус върху култури от маймунски бъбреци,  коити били използвани от 1955 до 1963 г., се оказало, че тя е заразена и с онкогенния маймунски вирус SV-40; този факт е добре известен на медицинската общност. В САЩ с тази замърсена със SV-40 полиомиелитна ваксина били ваксинирани милиони и една голяма част от тях показала повишена предразположеност към някои видове рак.

През 1997 г. производителят Lederle посочва, че  вирусът SV-40 е отстранен от ваксината, но въпреки тези твърдения се оказва, че в Казахстан 60% от  хората, родени между 1967 и 1980 г. са носители на този вирус.

В лаборатории на “Мерк” в Пенсилвания лекарите Морис Хилеман и Бен Суит изолирали този вирус и тъй като той бил 40-ият вирус, открит в маймунски бъбреци, го нарекли SV (simian virus)-40.

Докато американците се ваксинирали с ваксината на Солк, в Съветския съюз и Източна Европа изпробвали пероралната противополиомиелитна ваксина на Сейбин, която става достъпна през 1962 г. и заменя инжектиращата ваксина на Солк. Благодарение на тези две ваксини, въпреки някои трагични последици, детският паралич е почти изкоренен в света.

Според Стенли Копс, вирусът SV-40 още е потенциален риск както в пероралната полиомиелитна ваксина, така и в инактивираната – “убита”, полиомиелитна ваксина. Използваната в развитите страни полиомиелитна ваксина все още се обработва с формалдехид.

В началото на 1961 г. се състояло тайно съвещание на чиновници от здравеопазването и производители на полиоваксини, на което производителите обявили, че SV-40 е безопасен за човека.

Но през март същата година Службата по здравеопазване в САЩ наредила на производителите да се погрижат вирусът да бъде отстранен от  ваксините. Никой от чиновниците не наредил заразените ваксини да се изтеглят от пазара и никой не съобщил на обществото, че откритият в полиомиелитната ваксина вирус предизвиква ракови тумори при лабораторни животни.

 На 21 юли 1961 г. в. “Ню Йорк Таймс” съобщил, че “Мерк” и други производители прекратили производството на полиоваксини и се заели да търсят начини да отстранят от тях “някакъв маймунски вирус”. През 1962 г. започнали  изследвания на полиоваксините.

Д-р Джоузеф Фромени от Националния институт по рака изследвал заедно с двама свои колеги запазили се образци от ваксина на Солк от май и юни 1955 г., с които се извършвало ваксиниране в първите месеци на общонационалната ваксинационна кампания. Ваксините  условно били разделени на три групи – с високо, средно и ниско съдържание на вируса SV-40, след което изследователите сравнили смъртността от рак на шест осемгодишни деца, ваксинирани срещу полиомиелит. Дълго време американската медицинска администрация криела тези данни в полза на доказателството, че SV-40 е безопасен за човека.

През 1976 г. Фромени се върнал към  вируса SV-40; той изследвал група подрастващи, повечето от които от бедни негритянски семейства, които в началото на 60-те години били обект на ваксинационни експерименти в една от болниците на Кливлънд; те били ваксинирани с “живата” полиоваксина на Сейбин, също заразена със SV-40. Анкетите с подрастващите не разкрили проблеми със здравето им. Но истинският шок предстоял. През 1988 г. двама бостънски учени – д-р Робърт Гарсия и неговият асистент д-р Джон Бергзагел, изследвали тумори в човешки мозък и открили в повече от половината от новообразуванията странна ДНК, която се оказала ДНК на вируса SV-40. Те били първите учени, открили този вирус в човешки тумори.

През 1979 г. колектив от американски изследователи публикувал статията “Влиянието на полиоваксината, заразена със SV-40, върху честотата и типа на туморите в централната нервна система при деца”. Учените открили, че се е увеличила  заболеваемостта от мозъчни тумори при деца, чиито майки били ваксинирани с ваксини, заразени със SV-40. Т.е вирусът се пренесъл от майката към детето.

Следващото изследване на вируса SV-40 провел д-р Мишел Карбоун, който открил, че инжектирането в мишки на вещество, което съдържа този вирус, предизвиква при тях  един рядък вид рак. Той открил вируса и в други злокачествени тумори при хора. След това се появили и други публикации, които  разкрили  наличието на SV-40 в злокачествени тумори.

Преди смъртта си през 1997 г. д-р Херберт Ратнър се свързал с Мишел Карбоун и му предал седем запечатани епруветки с полиоваксина, които той замразил през 1955 г., надявайки се да ги повери на някого. Такъв човек той открил в лицето на д-р Карбоун и не сгрешил. Това била последната услуга, която честният учен оказал на хората в борбата против ваксинационната мафия. Попадналите у Карбоун епруветки му позволили да направи ново и важно откритие – всичките  ваксини били заразени с  вируса SV-40. В публикувания си доклад с резултатите от изследванията на ваксините, получени от Ратнър, Карбоун отбелязал, че има вероятност този първичен вирус SV-40 да продължава да заразява ваксинираните още много години след 1962 г.

Все повече учени откривали вируса SV-40 в различни злокачествени новообразувания и през април 2001 г. в Чикагския университет била свикана конференция за обсъждане на SV-40, на която присъствали повече от 60 учени от различни страни. Там предложили  да се създаде ваксина против SV-40…