СЛУЧАЯТ „ЗОРГЕ“, автор ПЛАМЕН ГРИГОРОВ

Късната есен на 1985 година. Разбира се, не става дума за Рихард Зорге, а за негов съименник поне по сводките на българското контраразузнаване. Гражданинът на ФРГ с прозвище Зорге е един от последните мохикани на лявата терористична група “Бадер Майнхоф”, в чиито арсенал са специалитетите по взривяване на предприятия, далекопроводи, отвличане на банкери и политически лица. Групата подържа връзки с леви екстремисти от цял свят и има свои клонове в Латинска Америка По данни на плевенското Окръжно управление на МВР и контраразузнаването Зорге е в България. Баретите получават задача терористът да бъде заловен жив. По предварителна информация той е около 36-37- годишен, висок е около 1,77 м, здрав, русоляв, леко плешив, с атлетична фигура. Шета безпрепятствено из цяла България, разполага със сигурни връзки и достатъчно пари. Според сведенията на контраразузнаването в яките на всичките му горни дрехи има пришити ампули със силна отрова. Първата задача на баретите, които трябва да задържат Зорге, е да не му позволят да погълне отровата, затова той трябва да бъде разсъблечен светкавично гол до кръста. Готовността се подържа няколко дни. Във всяка от ротите има подготвен план и един взвод, който при необходимост трябва да залови терориста. Ето че мястото и часът са указани. Зорге трябва да бъде заловен в Пловдив на посочен адрес. Щурмовата група, която трябва да му щракне белезниците и да го разсъблече, се състои от трима души – Алексей Петров, Свилен Свиленов и Петър Руневски. Студената есенна вечер става още по-неприветлива и страховита от падналата гъста мъгла. 20 командоси яхват жигулитата и се потапят в мъглата към Пловдив. Някъде преди Вакарел командирът на отряда е оповестен, че ситуацията е променена. Контраразузнаването е докладвало, че западногерманският терорист ще пристигне на гара София около 8 часа на следващата сутрин. Колоната от жигулита завива обратно и се връща във Враня. Командирът решава за операцията сутринта да бъде използван същият екип. За целта следващият боен резерв застъпва в дежурство два часа по рано, 6.00 часа. На Централна гара в столицата ври и кипи от народ. Едни пристигат, други заминават. Щурмовата група прави рекогносцировка. Знае се че влакът, с който ще пристигне Зорге, ще се установи на 4-ти коловоз, на втори перон. Не се знае обаче в кой вагон е. Взето е решение терористът да бъде задържан в подлеза след слизане от ескалатора на перона (по онова време ескалаторите все още работеха). Зорге е съпровождан от наш оперативен работник. Друг контраразузнавач, който познава и колегата си, и германеца, ще ги посрещне на перона, след което трябва да покаже терориста на командира на баретите майор Велков. Той от своя страна трябва да го посочи на тримата цивилни щурмоваци. Резервът от барети с маскировъчни облекла е настанен в подземията на мотокарите. Командосите са с късо и дълго оръжие с халосни патрони. На ескалаторите, които водят към централното фоайе на гарата, са поставени трима командоси, облечени в милиционерски униформи. Взети са всички мерки терористът да не хукне да бяга през коловозите или да се измъкне по страничните стълбища на централния перон. За отвличане вниманието на многобройните пътници и посрещачи на мястото определено за залавяне е поставен и човек с фотоапарат и светкавица, но без филм. На дежурния офицер от Транспортна милиция е съобщено, че баретите провеждат занятие. Един лек автомобил е паркиран на централния перон в източната страна на гарата. Специалната хватка за залавянето се изпълнява в два варианта. При първия вариант щурмовакът нанася силен удар с лакът в гърба на терориста, след това го хваща за краката и го просва на земята. Извива ръцете му и щраква белезниците. Вторият вариант е спъване отзад, яхване, удар с лакът в гърба, слагане на белезниците.Влакът пристига . Навсякъде ври от народ. Командирът на баретите е застанал точно в средата на подлеза и наблюдава слизащите пътници както от левия така и от десния ескалатор. По предварителни данни терористът пътува сам и не е въоръжен. Изненадващо оперативният работник му посочва мъж, който се движи с млада красива дама под ръка. В момента, в който Зорге свива и се запътва към кафенето в подлеза, майор Велков го посочва с пръст на щурмоваците. Само професионалист може да се ориентира светкавично в подобна ситуация. Не само стотиците пътници, но и фактът, че посоченият мъж върви с млада дама под ръка, създават съмнение, което обаче трае само миг. Старшина Алексей Петров се хвърля в краката на Зорге, просва го на земята, следва силен удар, от което ребрата на терориста изпращяват. Другите двама щурмоваци действат толкова светкавично, че когато майор Велков стига до тях, вижда германеца съблечен чисто гол от главата до петите с ръце на гърба, заключени с белезници. Ококорената красавица също е накичена с железните гривни, но слава богу, не е разсъблечена. Докато трае операцията, фотографът щрака яростно със светкавицата. На пътниците и през ум не им минава какво става. “Абе снимат нещо там… “ – произнася безразлично някаква гражданка. А щурмоваците са нарамили като сноп един от най-опасните световни терористи за онова време и на бегом го изнасят на централния перон. Там вече ги чака жигулата с шофьор Георги Ставрев. Немецът е набутан вътре, а върху главата му е нанизана специално подготвена черна торба. Слабините му са прикрити с препасана риза.Оказва се, че красавицата, с която пътувал Зорге, е случайно момиче, с което той се запознал във влака. След бърза справка и разговор с девойката се наложило да я освободят. Но за беля се оказва, че никой от командосите няма ключ за белезници. Добре, че са стандартни, та помогат колегите им от Транспортна милиция. До немеца на задната седалка се настаняват двамата щурмоваци, а на предната седалка сяда майор Велков. Задачата е терористът да бъде откаран незабавно в Плевен, където срещу него е заведено дело. Плевенските милиционери поемат голия германец и започват да го бият. Принуждават го да седне на стол с белезници отпред прекарани през крака на стола. Гледката е ужасна. Командирът на баретите не издържа и прекратява това своеволие. Терористът Зорге вдига глава и произнася: “Данке, хер майор!”

Този разказ е публикуван в първото и второто издание на книгата „ЧЕРВЕНИТЕ БАРЕТИ. ТАЙНИТЕ НА ВРАНЯ“ (1997 г. и 2015 г.)и „ЧЕРВЕНИТЕ БАРЕТИ. КОМАНДОСИТЕ ОТ СОБТ“Вижте анализите и рекламитеПодсилване на публикацияХаресванеКоментарСподеляне

Categories: Uncategorized