Първата световна война роди Лигата на нациите, след Втората световна се появи военният блок НАТО.

Първата световна война даде възможност на международните банкери да увеличат многократно състоянието си и се появиха частни и държавни банкови структури, като “Държавната банка на Англия” и Федералният резерв в Щатите. В дейността си те се ръководят от принципа на Ротшилд: когато контролираш националния елит, е все едно кой пише законите. Централните национални банки заеха ключови места в стратегията на новия световен ред на международните банки за продължителен период от време.

За два века бяха създадени 26 национални банки. Първата световна война осигури на банкерите огромни богатства и неограничена власт, а Втората трябваше да продължи създаването на единно световно правителство.

Отдавна е известно, че правителството на Великобритания винаги, още от времето на Ватерлоо, е подконтролно на банкерите. Когато в ръцете на Ротшилд попадна голяма част от паричните средства в държавата, правителството започна да изпълнява всичко, което се искаше от него.

Антъни Сатън е американски икономист, един от известните изследователи на тайните механизми на властта и автор на книгите “Как Орденът организира войните и революциите”, “Уолстрийт и болшевишката революция”, “Кой управлява Америка”, “Властта на долара”. Според него банкерите през цялата история на съществуването на човечеството плетели тайни интриги, без да се спират пред нещо. Те се стремят да установят тотален контрол  над живота на хората, при възможност дори да го разрушат. Сатън отбелязва, че СМИ игнорират тези действия на банкерите, тъй като се намират под контрола на тайния елит, на който обслужват интересите. Прочутият Холивуд също е създаден с цел да изгради лъжлива реалност, която е разработена с цел да измами човечеството и окончателно да установи контрол над него.

Има огромно количество материали за Втората световна война, но малцина в света знаят нещо за причините за най-скъпоструващата война в историята. Историята, която се съдържа в учебната литература в САЩ, Германия, Япония и Англия има много малко общо с целите и причините, които предизвикаха войната в действителност. Никой не твърди, че информацията в учебниците е лъжлива. Голяма част от фактите е скрита или предадена в удобна за тези страни светлина.

Всичките подконтролни на международния финансов елит СМИ прилагат максимум усилия, за да предоставят т.нар. “полезна за възпитанието” информация. Те са виновни за това, че обществото знае само едната страна на войната, без да подозира дори, че съществува и друга, по-важна. Всички учебници и СМИ посочват датите на основните сражения – кой, къде, с кого, кога… Но никъде не се споменават имената на онези, които всъщност дърпаха конците на войната…

В последно време истината по малко започва да изплува относно събитията от онези години. Полша е трябвало да бъде разделена на две части на базата на постигната договореност между Хитлер и Сталин (известния пакт Молотов-Рибентроп за ненападение). Това направи Хитлер през януари 1939 г.

Англия и Франция трябвало да поддържат Полша, но макар че веднага обявявиха война на фашистка Германия, така и не успяха или не искаха да окажат ефективна помощ на Полша.

Освен това, за да провокира нов световен военен конфликт, международният финансов елит първо пое курс за развитие на фашистка Германия, а след това я сблъска със Съветския съюз. Превъоръжаването на Германия беше извършено при тайната мащабна помощ на американските банкери. Сатън твърди, че финансовата помощ на американските финансисти за възстановяване на военната мощ на Германия  е феноменална. За германците американските капиталовложения имаха решаващо значение. Ако в Германия не беше изграден концернът от химически предприятия «I.G. Farben», създаден през 1926 г. с парите на американските банкери, нямаше да има никаква война. Шефът на концерна е Макс Варбург, а неговият брат – Пол Варбург, е неофициалният автор на закона за Федералния резерв.

Могат да се определят няколко основни етапа в реализирането на стратегията за установяване на финансово господство върху икономиката на Германия:

-1919-1924 – подготовка за американските финансови вливания в германската икономика;

– 1924-1929 – вземане под контрол на германската финансова система и оказване на финансова помощ на националсоциализма;

– 1929-1933 – провокиране на икономическата криза в Германия и идването на нацистите на власт;

– 1933-1939 – финансово сътрудничество с нацистите и поддържане на политиката на Германия, която е насочена към началото на нова световна война.

Първият етап се характеризира с постепенното проникване на американския капитал в Европа за сметка на военните дългове и немските репарации. Америка формално влезе в Първата световна война и отпусна на Англия и Франция заеми от 11 милиарда доллара, които длъжниците се опитаха да прехвърлят на Германия. Това доведе до огромен дефицит в германския бюджет и «голяма инфлация» през 1923 г. Когато индустриалците в Германия отказаха да плащат репарациите, това послужи за причина за френско-белгийската оккупация на Рур през 1923 г.

След това беше разработен т.нар. План на Дауес, който предвиждаше двойно намаление на репарациите и създаване на благоприятни условия за американски инвестиции чрез стабилизирането на немската национална валута. На Германия беше предложен кредит в размер на 200 милиона доллара и така американските банкери получиха контрол не само върху германските плащания, но и върху системата за финансово обслужване и бюджета на държавата. В края на лятото на 1924 г. немската марка беше сменена с нова и икономическата ситуация в Германия се стабилизира. Това се случи по следния начин: златото, което Германия изплащаше като репарации, изчезна в Америка, а след това под формата на финансова помощ се върна обратно в Германия, която го предаваше на Франция и Англия. Тези държави на свой ред помагаха на немците да изплатят военния си дълг към Америка. Американците отново го връщаха в Германия… Въпреки че тези заеми се отпускаха за погасяване на репарациите, фактически ставаше дума за възраждане на военно-промишления потенциал на Германия. Срещу кредитите немците плащаха с акции на предприятия. По този начин американският капитал проникна дълбоко в икономиката на Германия. Общият размер на чуждестранните капиталовложения в немската промишленост на втория етап беше около 63 милиарда златни марки; 70% от тази сума беше осигурена от Уолстрийт… През 1929 г.Германия излезе на второ място в света по развитие на промишлеността, макар че тя вече беше в ръцете на финансово-промишлените группировки от Америка. Американците контролираха компании като химическия концерн, за който стана дума, електротехническата и радиотехническата промишленост, телефонните мрежи, «Опел» и «Фолксваген». Освен немската промишленост финансовият елит контролираше и банковите структури – «Дойче банк», «Донат банк», «Дрезднер банк».

Едновременно с това се подготвяше и политическата сила, която трябваше да изиграе главната роля в реализирането на плановете на американците и англичаните. Става дума за финансирането на нацистите и на самия Хитлер.

Нацистката партия беше създадена през 1919 г., но активно започна да се развива през 1922 г., когато получи финансиране. По това време Хитлер започна да получава парични преводи от чужбина. Откъде идваха те? Не е известно, но всички операции минаваха през шведски и швейцарски банки. Същата година се състоя среща между Хитлер и Труман Смит, военния посланник в Германия. Смит вкара в близкото обкръжение на Хитлер – Ханфштенгел – човека, който оказа огромно влияние върху развитието на Хитлер като политик, даде му големи финансови средства и го запозна с британски високопоставени чиновници. Беше очевидно, че готвят Хитлер за голямата политика, но засега партията му все още беше в периферията на политическия живот. С началото на кризата ситуацията се промени кардинално. От 1929 г. американците постепенно изтегляха своите кредити от Германия, а скоро прекратиха финансирането на Хитлер. През 1931 г. и Англия отказа помощ на Германия. Докато в страната се вихреше финансово-икономическата криза, нацистката партия процъфтяваше. В същата година тя стигна до второто място в Райхстага, след което започна усилено финансиране от чужбина. През 1934 г. Хитлер стана райхсканцлер и американците започнаха изпълнението на четвъртия етап от своята стратегия.

Що се отнася до началато на войната, и то беше планирано предварително. Американците можеха да се включат във Втората световна война благодарение на провокацията в Пърл Харбъ. Президентът Рузвелт изпрати ултиматум до японците да изведат войските си от Китай и Индокитай. Това е достоверен факт, който доскоро се криеше. Американският конгрес нищо не знаеше за японското нападение, докато то не стана явен факт. Японците нямаха друг изход, освен да влязат във войната. Те направиха много, за да избегнат участието си във военния конфликт.Японският посланик в Америка молеше Рузвелт за среща за търсене на общ компромисс, но той му отказа.

Войната продължи дълго време заради всевъзможните тактически хитрости, не на последно място проведении от международния финансов елит. Това беше отлагането на втория фронт и преговорите с фашистка Германия и много други.

Втората световна война отне живота на повече от 75 милиона души. Възниква въпросът – заради какво или за кого?

Валерий Бовал

ВЕРИГА КНИЖАРНИЦИ ХЕЛИКОН

ВЕРИГА КНИЖАРНИЦИ „СИЕЛА“

В БИВШИТЕ КНИЖАРНИЦИ НА „ПИНГВИНИТЕ“- СЕГА БУКБОРД

КНИЖНА БОРСА „БОЛИД“ – ЩАНДОВЕ „ДИЛОК“ И „БУКПОЙНТ“

КНИЖНА БОРСА „ИСКЪР“ – ЩАНД „ЕЛФИ-2012“

ПЛОЩАД „СЛАВЕЙКОВ“ – ЩАНД НА МАРИЕЛА РУСЕНОВА – СРЕЩУ СТОЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА

КНИЖАРНИЦА „НИСИМ“ – БУЛ. В. ЛЕВСКИ

КНИЖАРНИЦА „ВИТИЗ“ – НА УЛ. „СТЕФАН КАРАДЖА“

КНИЖЕН ПАЗАР „КРАСНО СЕЛО“

КНИЖНИ ЩАНДОВЕ НА „КОНСОРЦИУМ „СВЕТОВЕТЕ“ – В ПОЩИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГРАДОВЕ

КНИЖНА БОРСА „БУКТРЕЙДИНГ“

КНИЖАРНИЦИ В „НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ“

Миналата седмица се навършиха 95  години от рождението на един от най-противоречивите американски президенти Джон Фитцджералд Кенеди. Убийството му и до днес е обвито в митове, животът му постоянно е обект на светски клюки. Но преди всичко Кенеди е политик, оставил ярка следа в отношенията между Съветския съюз и САЩ, пък и не само…

Кенеди е роден на 29 май 1917 г. в Бруклин, щата Масачузетс, в едно от най-богатите и влиятелни семейства в страната. Баща му Джозеф е съветник на президента Франклин Делано Рузвелт. Джозеф Кенеди има тъмно минало – голяма част от богатството си е натрупал от незаконна търговия с алкохол по време на “сухия закон” от началото на 30-те години.

Неслучаен човек е и дядото на Кенеди по майчина линия Джон Френсис Фитцджералд, кмет на Бостън и конгресмен от Демократичната партия. Братът на Джон – Робърт Кенеди, е генерален прокурор, другият му брат – Едуард – сенатор. Днес в Конгреса заседават Джозеф Кенеди-младши и Патрик Кенеди.

Въпреки това Джон няма шансове да бъде президент в САЩ, където президенти стават предимно протестанти. Семейство Кенеди като ирландци винаги си остават католици. Сред американския политически елит се смятало, че за ирландците най-висшата длъжност е да се стремят към папския престол, а не да защитават интересите на САЩ. Кенеди обаче блестящо опровергава този мит.

Като дете 35-ият президент има лошо здраве, затова изостава в обучението си. Но през 1940 той завършва с отличие Харвардския университет. След една година Америка влиза във Втората световна война.  Младият Кенеди служи на Тихоокеанския фронт във ВМС. През 1943 г. е тежко ранен, но спасява десетки свои съслужещи от запалилия се кораб. За тази проява Джон получава медал за храброст.

След войната започва кариерният растеж на Джон Кенеди. През 1947-1953 г. той е избран за член на Палатата на представителите от Бостън. Следващите осем години е сенатор от родния си щат Масачузетс. През 1960 г. се провеждат президентски избори. За пръв път телевизията играе важна роля в това събитие. Според допитванията води съперникът на Кенеди републиканецът Ричард Никсън, но по време на телевизионните дебати той го разгромява, което в крайна сметка му носи победата.

Кенеди се превръща в най-младия американски президент в историята на страната и веднага се потапя  в политическите събития. В САЩ набира сила движението на негрите начело с Мартин Лутър Кинг, което се бори за равноправие. Кенеди не успява да доведе тази своя политическа воля до края. Същото може да се каже за опита му да увеличи финансирането на образованието, медицината и помощта за безработните. Съпротивата от страна на републиканците и демократите е много силна.

Във външната политика краткото му президентстване се запомня с редица ярки събития. Светът помни две остри кризи в отношенията със Съветския съюз. Първата е Берлинската криза през 1961 г. Съветският съюз решава да вземе контрола над Източен Берлин в ГДР, но окупираният от САЩ, Великобритания и Франция Западен Берлин посреща това решение без ентусиазъм. Кенеди изразява решимост да защити Западен Берлин и привежда в пълна бойна готовност американските части в Европа. Не се стига до въоръжени сблъсъци, но от 13 август 1961 г. Берлин е разделен от Берлинската стена. След две години американският президент при посещението си в Берлин, поглеждайки стената, казва: “Аз съм берлинец…” Джон  Кенеди не доживява да разруши стената…

Още по-опасна е Карибската криза, когато през есента на 1962 г. САЩ и Съветския съюз се оказват на ръба на ядрена война. Американският президент реагира много остро на разполагането на съветски ракети в Куба в отговор на разполагането на американски в  Турция. Преговорите се водят денем и нощем, но резултати няма. Армиите на двете страни се готвят да си нанесат ядрени удари.

Джон Кенеди оценява последиците от такава война и спира своите “ястреби”, но не предава националните интереси. В края на краищата Съветският съюз прибира ракетите си от Куба, а американските са изведени от Турция като “остарели”. Светът е спасен от глобална ядрена катастрофа и своята лепта в спасението има и 35-ият американски президент.

Но едва ли Кенеди може да се нарече миротворец. В онези години САЩ се опитват да свалят от власт Фидел Кастро в Куба. Кенеди въвежда блокада на Острова на свободата, а подготвените от ЦРУ кубински контраси се опитват да нахлуят там. Те десантират в Залива на Свинете, но там са разгромени. Международният авторитет на Щатите силно страда и повече не предприемат опит да свалят кубинския лидер.

При Кенеди САЩ засилват бойните действия във Виетнам и помагат на диктаторския режим на Анастасио Сомоса в Никарагуа. На Кенеди приписват фразата за Сомоса, която се превръща в крилата: “Да той е кучи син, но наш кучи син!” Политиката на 35-ия президент на САЩ е достатъчно агресивна.

Джон Кенеди е убит в Далас на 22 ноември 1963 г., когато пристига в града в открит автомобил. Изстрелите срещу него са една от най-големите тайни на ХХ век. Според официалната версия убийството е извършено от Ли Харви Осуалд, който е убит в затвора. Но тази версия веднага е подложена на съмнение. Днес 70% от американците не вярват, че Кенеди е убит от индивидуален убиец.

Друга версия сочи за убийци кубински имигранти, тъй като те са недоволни от политиката на затопляне на отношенията със Съветския съюз след Карибската криза. Русофобите сочат ръката на КГБ (но Съветският съюз няма никаква сметка да убива Кенеди). Носят се и слухове за недоволството на десните екстремисти расисти от политиката на Кенеди, насочена към предоставяне на граждански права на афроамериканците.

Личният живот на Кенеди и досега вълнува много любители на светските клюки. Официално президентът е женен само веднъж, на 12 септември сключва брак с  Жаклин Бувие. Впоследствие Жаклин Кенеди става любимка на цяла Америка.Тя ражда четири деца, от които оцеляват само Каралайн и Джон-младши, ражда и едно мъртво момиченце, а новороденият Патрик живее само два дни. През лятото на 1963 г. цялата страна вижда как президентът плаче.

Но Джон не е образец на съпружеска вярност. Още на младини посещава проститутки в един от най-неблагополучните райони в Ню Йорк – Харлем. Разпространяват се слухове, че е преспал едва ли не с всички елитни проститутки в Лас Вегас. Като президент Кенеди преспива със стажантки и други жени.

Най-скандален е романът на Джон Кенеди с холивудската звезда Мерилин Монро, за която Жаклин също знае. На Кенеди приписват бурни отношения и  с други звезди от екрана – Елизабет Тейлър, Ким Новак и др. Негова любовница е и съпруга на немски офицер. Кенеди не се гнусял и от стрийптизьорки…

ТОЗИ ПЪТ ОСНОВНАТА ТЕМА В КНИГАТА Е УНИКАЛНАТА СИСТЕМА НА АКАДЕМИК БОЛОТОВ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА. ОПИСАНИ СА МНОГО РЕЦЕПТИ, КОИТО ПОМАГАТ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

ВЪЗКРЪСНАЛИТЕ МЪРТВИ

Английският писател и биолог Лайел Уотсън в “Грешката на Ромео” убедително доказва, че природата на смъртта е толкова загадъчна, че още много поколения ще се наложи да я изследват. Освен  романтичните и философски разсъждения за природата на смъртта,  съществува един чисто практически въпрос – определението за смъртта. Днес има сложни електронни прибори, които отразяват и най-малките признаци на сърдечна и мозъчна дейност.

През 1964 г. в нюйоркската морга предстояла аутопсия, която била прекъсната, тъй като “трупът” скочил от масата и хванал патологоанатома за гърлото. Лекарят починал от шока. Подобни “възкресения” се случвали и по-рано. В своята книга “Разобличената Изида” основателката на теософията Елена Блаватска посочва следните случаи: През 1816 г. в Брюксел един уважаван човек изпаднал в кома в неделя сутринта. Когато в понеделник се канели да го погребат, мъжът се размърдал в гроба и поискал кафе и вестник. В Москва жената на богат търговец лежала в кома 17 дни, през които се опитали няколко пъти да я погребат, но тъй като тя не се разлагала, близките й отказали церемонията и след известно време мнимата починала се събудила.

В Бержерак през 1842 г. пациент изпил сънотворно и не се събудил. Пуснали му кръв, той не се свестил. Обявили го за мъртъв и го погребали. След няколко дни си спомнили за сънотворното и разровили гроба. Тялото му било обърнато и имало следи от борба.

“Сънди Тайм” през 1838 г. съобщил, че в Долна Гарона погребали човек, но от гроба му започнали да се чуват странни звуци. Разровили гои видели застиналото в ужас лице, саванът бил разкъсан, което показвало, че отварянето на гроба закъсняло.

Известният поет от Възраждането Франческо Петрарка лежал 20 часа като мъртъв и след четири часа трябвало да бъде погребан, но законът забранявал погребването на починалите, преди да са минали 24 часа. Изведнъж поетът дошъл на себе си, казал, че му е студено и се скарал на слугите; след това живял още 30 години.

В много страни съществува закон, който забранява бързите погребения. Преди погребението се проверява истинността на смъртта.

В една готическа сграда в Мюнхен в предишните векове  лежали  дълги редове от тела на хора, които починали внезапно. Те били завързани с въжета, въжетата били свързани с камбанки в стаята на наблюдателя. Не всички случаи на каталепсия (болестно състояние, при което временно се загубва чувствителността и  волевата свиваемост на мускулите; човек изглежда като мъртъв) завършвали със смърт. Понякога хората се съживявали след погребението, за което има и документи.

През 1856 г. в Мюнхен бил разкопан гроб, от който се чували стонове, но докато свещениците получат разрешението за разкопаването, човекът  в гроба вече бил починал. През 1873 г.било получено съобщение за звуци от гроба, в който  била погребана бременна жена. Когато го отворили, видели, че жената се е борила  за живота си и е родила детето, което издъхнало в гроба с майка си.

Каква е тайната на това странно състояние между живота и смъртта и връщането към живота? Природата на каталепсията, летаргичния сън и смъртта могат засега да обяснят само езотеричните учения, които разглеждат човека като многоизмерно явление. Те твърдят, че всяко същество и всеки предмет във физически свят има свой енергиен, или тънко материален двойник, който принадлежи на друг свят и е създаден от друг вид материя – по-разредена от физическа та. Човек също има двойник и този двойник е носител на жизненото начало – душата или съзнанието. Плътта и енергийният двойник са свързани по особен начин: на Изток тази връзка се нарича “сребърна нишка”. Екстрасенсите и ясновидците потвърждават, че енергийната връзка между телата  всъщност прилича на сребърна или бяла нишка. Тя се вижда в момента, когато се извършва частично разделяне на енергийното и физическото тяло, което протича по време на сън, безсъзнание, клинична смърт и други подобни състояния. Смъртта е окончателен разрив на енергийната връзка между телата и невъзможност тънкото тяло да се върне в своята биологична обвивка.  След смъртта енергийното (астралното) тяло “отнася” съзнанието (душата) в друг план на битието и то започва ново съществуване, което не прилича на земното.

Какво представлява от гледна точка на езотериката каталепсията – мнимата смърт? Тя е продължително отделяне на астралното тяло от физическото, което се извършва в резултат на болезнено състояние на физическото тяло или психиката, а понякога и на едното, и на другото. Но енергийната връзка между телата не се прекъсва и докато тя е цяла, връщането към живота е възможно. Ако това състояние се приеме за смърт и тялото бъде погребано, на нещастния каталептик остава или да се задуши в гроба, или да се превърне във вампир…

Руската група от Удмуртия “Бурановските баби” зае второ място на “Евровизия-2012”. Експерти от шоубизнеса обаче продължават да търсят обяснение за този феномен. На пръв поглед в изпълнението им няма нищо особено, но те сякаш вкарват слушателите в транс…

Музикалната група “Бурановски баби” е създадена преди повече от 40 години в удмуртското село Бураново.  За пръв път шоубизнесът ги забелязва през 2008 г., а през 2010 г. ансамбълът зае второ място на предварителния кръг на “Евровизия”.

Жанрът, в който пеят бабите, е етнически. Така са пели преди много години и техните прабаби.

Удмуртите, които по време на Руската империя били наричани вотяки)  са един от финско-угорските народи, които са потомци на древно племе, някога живяло в предпланинската част на Урал. Някои историци смятат, че от него са произлезли много днешни европейски нации.  

Може би затова бабите станаха толкова популярни в Европа – тяхното пеене  на подсъзнателно ниво връща европейците към древните им корени, когато техните прадеди живеели в пълно съгласие със света и природата…

В репертоара на ансамбъла влизат не само етнически мотиви, но и много други жанрове. Те изпълняват песни на “Битълс”, на Борис Гребенщиков и Виктор Цой, но на удмуртски език. Тези изпълнителки имат особен мироглед, близък до езотеричния, което се отразява и на творчеството им.

Песента, с която “Бурановските баби” стиганаха на финала на “Евровизия” – „Party for Everybody, което се превежда като «Вечеринка за всички»  съдържа редица ритмични напеви. Думите не са нещо особено, но специалният ритъм в съчетание със синхронизираните движения на певиците въздействат на подсъзнанието. Певиците са облечени в национална удмуртска носия, изработена преди повече от четвърт век. Тя се състои от дълги роби с прави ръкави, халати, нагръдници, колани, плетени чорапи и нанизи от мъниста и сребърни листенца на шията. С носиите си “Бурановските баби” приличат на участнички в някакъв магически ритуал. В определен смисъл според специалисти това е така.

Удмуртците изповядват православието, но са запазили много от езическите си традиции. Удмуртската митология дели света на горен, среден и долен, освен това народът вярва в много добри и зли божества и духове. Както при много други народи, посредници между хората и света на духовете са шаманите. Общуването с духовете помагало при лечението на болни или давало отговор на много въпроси. За целта шаманът извършвал ритуал, наречен камлание, влизал в транс с ритмично пеене, музика и танци.

В близкия до удмуртите народ саами е разпространено ритуалното пеене йойк. То прилича на произнасянето на магически заклинания. За този жанр е характерен специалният ритъм, който се повтаря по време на цялата песен, повтарят се и някои думи, които са лишени от смисъл. Тези песни нямат нито начало, нито край в общоприетия смисъл на думата. Музиковеди смятат, че йойк е една от най-древните музикални традиции в Европа. В по-старо време всеки саам имал своя ритуална песен, която била част от неговата индивидуалност. На съдържанието на йойк не се придавало голямо значение, смятало се, че той предава дълбоката същност на човека или предмета, за който се пее. Често йойк се изпълнява в съпровод на барабан или други музикални инструменти, които се използват в магическите ритуали. Днес този жанр е много популярен в Скандинавия. Много песни на бурановския ансамбъл са близки до йойк и по форма, и по съдържание.

Парите, които бабите ще получат, ще бъдат вложени в изграждането на православен храм в родното им село.

СВЕТЪТ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ИЛЮМИНАТИТЕ

Неотдавна в САЩ се появи книгата на Дейвид Айк – “Деца на матрицата”, който изследва илюминатите  няколко десетилетия. Писателят твърди, че ръководството на ордена и неговият вътрешен кръг не се състои от хора, а от рептоиди, които могат да приемат образа на хора. В книгата си  Айк посочва, че познава стотици очевидци, които са видели как тези същества се превръщали в хора и отново в рептилии. В момента Айк има много последователи.

Защо светът се гърчи в икономически кризи, локални и световни войни, смени на държавни идеологии и др. политически неуредици? Дали тези процеси са спонтанни и хаотични, дали са под влияние на абстрактни исторически закономерности или причината за тях е  активността на Слънцето,  или зад всичко това стои някаква могъща целенасочена сила? Напоследък все по-голяма популярност придобива гледната точка, според която зад повечето важни исторически събития се крие дейността на редица тайни, добре законспирирани общества. Най-влиятелното сред тях е тайнственият Орден на илюминатите.

Според някои конспиролози, които се базират на масонската легенда, историята на този орден е на повече от 6 хиляди години. Началото си орденът води от времето,  когато извънземни или странични сили предали  на шумерските жреци Книгата на Властта, изписана на камък. След шумерите легендарната книга била преписана от египтяните на папируси, които оттогава се пазят в най-строга тайна.

Срещат се и твърдения, че този таен орден от учени, които съхраняват тайните знания от простите смъртни, е съществувал още в античността и много известни днес древногръцки мъдреци влизали в него.

Специалистите свързват с илюминатите и т.нар. общество на филаделфите, разгромени от рицаря Гийо Де Ногаре, който разбил и ордена на тамплиерите. През 17 век филаделфите отново се появили в Англия, а след един век – във Франция, но там името вече било присвоено от една масонска ложа…

Полет и падение

Във втората половина на 18 век на историческата сцена излезли илюминатите на Вайсхаупт. Историческата наука свързва цялата илюминатска епопея с дейността на този баварски орден. Първите неофити били приети в ордена през 1776 г. Това били петима души; след три години вече имало четири отдела на илюминатите в баварските градове. В средата на 1782 г. орденът наброявал приблизително 300 души, две години по-късно – повече от 650. По това време илюминатите вече имали представителства  в редица германски държави, Полша, Австро-Унгария, Холандия, Дания, Швеция, Италия, Испания, Швейцария, Франция и Русия. Върхушката на ордена имала звучни псевдоними. Вайсхаупт се наричал Спартак, барон Книге – Фило, професор Уестенридер бил известен като Питагор, търговецът на книги Николай като Лукиан, каноникът Хертел като Марий…

Адам Вайсхаупт вербувал в ордена най-надарените юноши сред студентите си, а барон Книге – основно знатни, учени и благородни хора. Той успял да събуди тяхната вяра в реформирането на държавния строй тогава. Сред баварските илюминати били херцог Ернст Готски, херцог Карл Август Ваймарски, херцог Фердинанд Брауншвайгски, редица гьотингенски професори и дори известният педагог – Песталоци. Числеността на ордена стигнала до 2 хиляди души.

През 1784-86 г. баварските илюминати били разгромени; в Бавария бил издаден указ, който забранявал тайните общества. Франкмасоните и илюминатите закрили храмовете си. По време на обиските полицията открила в домовете на илюминатите прелюбопитни документи; станало ясно, че орденът бил финансиран от клана Ротшилд.

Според една от версиите, илюминатите се появили  в средните векове като тайно общество от учени, които водели борба срещу инквизицията; сред тях били Леонардо да Винчи и Галилео Галилей, Коперник и Исак Нютон.

Списък с най-могъщите илюминатски фамилии

На върха на илюминатите са 13  семейства; те са:

Астор, Бънди, Коллинз, Дюпон, Фримек, Кенеди, Ли, Онасис, Рокфелер, Ротшилд, Ръсел, Ван Дуйн и Меровингите

.

Меровингите е родът на всички европейски кралски фамилии. С този връх са свързани още четири семейства – Рейнолдс, Дисни, Круп, Макдоналд. Конспиролозите смятат за най-влиятелен в ордена клана на Ротшилд, който се отъждествята от т.нар. RT – Ротшилдов трибунал. Илюминатите възприемат Семейство Ротшилд като богове в човешки облик, а думата им за тях е закон. Днес пресата сочи за илюминати Дейвид Рокфелер, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, Хелмут Кол, Ричард Чейни, Доналд Ръмсфелд, Кондолиса Райс.

Под покровителството на Буш-старши работеше Пол Вулфовиц, който се смята за най-могъщото свързващо звено между правителството на САЩ и вътрешните кръгове на илюминатите. Сред илюминатите преобладават американците. Много конспиролози смятат, че цялото  образование в САЩ е дело на илюминатите и направлявали действията на най-напредничавите американци в борбата за независимост и изграждане на държавността в САЩ.

Думата “илюминати” в превод от латински означава “просветлени”. Според днешна информация днес те  са елитарен клуб с преплтени помежду си  финансови и олигархични кръгове. Те са строго разпределени по йерархичен принцип и контролират властта като истински кукловоди, във всички важни области на социалния и политическия живот. Организацията включва хора на много високи постове; те са много богати  и стоят над законите в държавите. В последно време илюминатите  наричат  себе си “Победния вятър на Морайя”. Днешните илюминати принадлежат към едно от 13-те най-богати семейства на планетата; те управляват света зад кулисите. Те са черната аристокрация, те вземат решенията, пишат правилата за президентите и правителствата. Корените им водят  дълбоко в историята и те добре пазят чистотата на кръвта си. Властта им е основана на тайното знание за икономическото могъщество. Илюминатите притежават световните банки, нефтения бизнес, най-мощните производствени и търговски организации. Техните хора са наводнили политическите структури и са купили повечето правителства. На банкнотата от един долар ясно се вижда пирамидата с всевиждащото око, която е символ на илюминатите и масоните;  в основата й се чете надписът „MDCCLXXVI“.

Това са латински цифри, еквивалентни  на арабското 1776. В тази година Адам Вайсхаупт основал ордена на баварските илюминати. В полукръга под пирамидата се намира надписът на латински «Novus ordo seclorum  – «Нов световен ред».

Печалби и цели

Крайната цел на илюминатите е създаването на Едино световно правителство и Нов световен ред. С тази задача те са близо до влиятелния британско-американски Комитет-300, който може да се разглежда като част от обширната илюминатна система. По същия начин очевидно в тази система влиза и масонската върхушка и намиращия се под контрола на Меровингите «Приорат на Цион».

През вековете илюминатите създаваха своите дъщерни тайни общества и организации и цели политически течения, сред които са баварските илюминати на Адам Вайсхаупт, филаделфите, франкмасоните, комунистите и фашистите.  Илюминатите  неведнъж са сменяли властта в отделни държави.

Те въвличат  народите в кръвопролитни войни, отново и отново извличайки печалби и движейки се към крайната си цел. Днес илюминатите, за да постигнат целите си,  имат следните приоритети: вземане под контрол на цялата външна и вътрешна политика на САЩ, пълно разрушаване на националното самосъзнание и националното достойнство във всички страни в света, разрушаване на религиите, особено на християнството, разпространение на религиозния екстремизъм, създаване на всеобща криза в световната икономика и раждане на всеобщ политически хаос, внедряване на агенти във всички правителства и целенасочена дейност за разрушаване суверенитета на страните отвътре.

 ТЕЛЕФОНИ: 02/957 40 12