САЩ И РУСИЯ ПРЕД СХВАТКА

 

 

На последната среща  Владимир Путин и Барак Обама  не можеха да се гледат в очите.  Какво се случва? – питаха журналистите. В медиите се появиха информации, че двете велики сили както никога досега са толкова близо до фаталните действия.

Вашингтон разбра, че няма да получи резолюция за Сирия, затова има намерение да окаже натиск за удар по Иран. Защото в края на краищата не Сирия е интересна за САЩ, а Иран. Щатите вече прехвърлят войски в Кувейт, а оттам до границата с Иран има само 80 км. Частите, които Обама обеща да изведе от Афганистан, сега ще бъдат предислоцирани в Кувейт.

Първите 15 хиляди военнослужещи вече получиха заповед за предислокацията. В редакциите на западни СМИ цари командировъчно настроение. Всичко върви в посока към влошаване на обстановката в района.

Путин  заяви, че с никого не би тръгнал на разузнаване, като се пошегува, че “вече не служи”. Светът не разбра шегата му, но изостри вниманието си. Той трябваше внимателно да слуша какво говори руският президент. Защото е напълно възможно да има сблъсък между руските десантчици и американските морски пехотинци. Опасно близкото разположение на сухопътните сили почти гарантира сблъсък.

Първата крачка вече е направена – предислокацията на 15 хиляди морски пехотинци в Кувейт. С тази численост едва ли може да започне война, но ако има следваща партида, заплахата е напълно реална.

Според експерти в момента тази предислокация е удобна повече за Русия отколкото за Америка. Сега нефтът пак ще тръгне нагоре, а рисковете ще се засилят още повече. Русия ще се окаже основният бенефициент в това шоу, защото винаги е добре да бъдеш продавач, когато цената на стоката ти е висока. В този случай бюджетът на САЩ ще бъде допълнително натоварен…

Още една истина в тази история: нито един от президентите не може да отстъпи в конфликта. Ако Обама отстъпи, ще погребе изборите си, защото американците не обичат слабите лидери (а и кой ли ги обича?).

Путин също не може да отстъпи. Освен геополитически интереси, гражданите на Русия очакват от него този път да не се предаде, както не се е предавал никога преди това. Неслучайно руснаците гласуваха за него и му дадоха доверието си да построи силна Русия. Путин не може да излъже очакванията на гражданите си, той никога не е лъгал гласувалите за него и този път има намерение да покаже своите най-високи качества на ръководител, дори на кризисен мениджър.

Конфликтът може да се разреши по мирен начин, ако президентите на двете страни посочат някаква нова идея, програма, общ проект. В този случай никой не би посмял да упрекне своя президент, тъй като от това ще спечелят и двете страни, и целият свят ще стане по-малко опасен. В общия проект и двете държави могат да бъдат победители. Но проектът още не е измислен. Съдейки по лицата на Обама и Путин, такъв проект няма. Но разногласията между тях стават все повече.

В този случай кариерата на Обама е под въпрос, кариерата на Путин не е застрашена от нищо. Путин вече мина изборите, а на Обама му предстоят.

Но в такива случаи трябва да се гледат детайлите, сега те са много красноречиви. Според някои данни  двата най-силни руски флота – Тихоокеанския и Северния,  в близките дни могат да получат бойна задача да заемат ударни позиции в неутралните води край континенталната част на САЩ. Това се случи и през 2009 г., когато две руски атомни подводници изплуваха на различни места до източните брегове на САЩ. Това беше направено съвършено умишлено, за да покажат руснаците своето присъствие.

Тогава докладът на един американски журналист прозвуча странно, защото той заяви, че ракетоносците не са страшни, защото нямали междуконтинентални ракети… Остава само да разберем защо са му нужни на ракетоносеца, който се намира на 200 морски мили от брега, междуконтинентални балистични ракети, ако неговите Р-39 покриват разстояние до 1500 морски мили…

Ракетите Р-39 са твърдогоривни с тристепенни двигатели, които използват комплекса Д-19, и са най-големите ракети с подводно базиране, които се разделят на десет ядрени глави по сто килограма всяка. Само една ракета може да доведе до глобална катастрофа една цяла страна. На борда на изплувалата през 2009 г. подводница по проекта 941 “Акула” бяха разположени 20 ракети. Като се отчете фактът, че подводниците бяха две, оптимистичното настроение на американския журналист звучи смешно…

Възниква въпросът защо разказваме за събития от 2009 г., може би има паралели. На 5 август 2009 г., когато още бяха пресни спомените от 8 август 2008 г., Русия беше подложена на сериозен натиск. Диктуваха й да напусне Абхазия и Южна Осетия. Събитията тогава се въртяха около Грузия. На 14 юли 2009 г. в грузински териториални води навлезе есминецът на ВМС на САЩ Stout, за да окаже натиск върху руснаците. Ето защо тогава край бреговете на САЩ изплуваха двете руски подводници.

Едната се намираше край Гренландия, а втората изплува точно под носа на най-голямата военноморска база Норфолк, която се намира само на 250 мили северозападно от мястото, където изплува руската подводница. Подводницата се появи много близо до бреговата линия на щата Джорджия (така се нарича и бившата Грузинска ССР, днес Грузия, по английски маниер). Т.е. по някакъв специален начин тези две събития   се пресичат: вие изпратихте свой кораб при нас в Грузия (Джорджия), а ще получите наша подводница до вашата Джорджия…

Всичко това прилича на някаква адска шега, на която едва ли някой може да се смее. Съпоставката на тези събития означава, че Путин има изход и той няма намерение да отстъпи в Сирия, където частите на ВМС на САЩ са по-внушителни от руските ВМС в Тартус.

Днес войната може да бъде такава, че ако САЩ победят Русия в Сирия, може пак да се “радват” на присъствието на руски ракетоносци край бреговете на Джорджия…

Това добре го разбират в Пентагона. Американците умеят добре да разбират смисъла на казаното, а още по-добре разбират смисъла на показаното.

Така че не бива да очакваме Путин да отстъпи от плановете си в Сирия. Единственото, което можа да накара президента на Русия да направи крачка назад, това са истински нормалните човешки отношения. Наивните руснаци все още вярват в дружбата. Но руснаците могат най-добре не само да дружат, но  и да воюват. Каквото и да избере американският президент в руско изпълнение, това винаги ще бъде направено “от душа и с размах”…

 

Digitalmetro.us

 

 

 

 

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПРИЗНА “ДОКУМЕНТИТЕ” ЗА КАТИН ЗА ФАЛШИВИ

 

 

Европейският съд посочи, че предоставените по времето на Горбачов и Елцин “документи”, които сочат, че за разстрела  на десетки хиляди полски офицери край Катин е виновен Сталин и Съветският съюз, са фалшиви. Повечето медии като “Ехото на Москва”, “Грани”, “Новая газета” мълчат.

 

Какво се случило край Катин?

 

От 1940 г. пленени поляци строят нови пътища край Катин. Тези пътища са стратегически военни обекти от мащабното пътно строителство в Централна Русия в рамките на подготовката за война и информацията за тях е засекретена, включително и използваните пленени поляци, които работят там. Немците ги залавят, тъй като поляците за разлика от руските затворници, отказват да се евакуират, а охраната е недостатъчна за принудителни действия. През 1943 г. след поражението край Сталинград със заповед на Гьобелс немците се опитват да вбият клин в антихитлеристката коалиция, използвайки Полша. Полша е много удобна за това: полското правителство в изгнание ненавижда руснаците не по-малко от немците. Немците разкопават част от останките на разстреляните от тях хора в Катин и канят международна експертна комисия. Но тя няма право самостоятелно да провежда разкопките, да участва в  отварянето на гробовете и дори да оглежда труповете. Експертите оценяват онова, което им предоставят немците. След това качват експертите на самолет и им дават да разберат, че ако не подпишат приготвеното предварително заключение от немците, всички ще загинат в този самолет. Тази информация е взета от спомени на двама членове на тази комисия.

Този фалшив документ на Гьобелс  има последици. Полското правителство в изгнание къса дипломатическите отношения със Съветския съюз, за което по-късно съжалява, тъй като СССР отговаря на това със създаването на Полския комитет за национално освобождение, който се превръща в гръбнака на новото правителство. През 1944 г. руснаците изпращат край Катин своя комисия, начело с прочутия лекар – академик Бурденко, в която участват и няколко видни политически дейци на Запада, английски и американски журналисти. Тази комисия прави следният извод: полските пленници са разстреляни от немците. През 1945 г. на Нюрнбергския процес руснаците се опитват да прокарат и това дело, но е извършена техническа грешка. Смоленските свидетели неправилно запомнили името на командира на немската тилова част, която разстреляла поляците и руснаците и бил обвинен друг човек, който доказва алибито си. Не откриват командира на разстрелващите, епизодът остава неразгледан и в крайна сметка не е произнесена присъда.

През 1990 г. Съветският съюз има много дългове и Горбачов обикаля света, молейки не за нови кредити, а за отсрочване на съществуващите. Предлагат му нещо, на което той не може да откаже. Именно да признае вината на Съветския съюз в разстрела на поляците край Катин и документално да я потвърди. За автор на идеята се смята Збигнев Бжежински, по произход поляк, който изпитва омраза към Русия с многовековната омраза на прадедите си (Полша и Русия отдавна се борят за първенство в източната част на Европа, даже и досега поляците не могат да простят победата на руснаците).

Архиварите изпълняват поръчката на Горбачов, съставят десетки документи. Но сред онези, които били назначени да извършат това мръсно дело, имало и професионално честни хора. Те направили документите така, че дори за дилетантите било ясно, че са фалшиви.

Полското обществено мнение е изпълнено с този фалш, много поляци печелят от него. Властите в Русия разбират, че всички сведения за реалните събития край Катин ще се възприемат в Полша като бягство от отговорност. Затова сега, когато светът е тревожен, руското правителство за това дело може да говори само с намеци…

 

 

Categories: Uncategorized

РУСИЯ СИ СПОМНЯ НАЧАЛОТО НА ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА

 

 

Днес Русия отбелязва 71 години от началото на Великата отечествена война. На 22 юни 1941 г. фашистка Германия нападна Съветския съюз.

Войната засегна всяко руско семейство, отне живота на милиони руснаци, загинали в боевете и концлагерите. С цената на нечовешки усилия и огромни загуби руският народ успя да защити родината си, правото си на свобода и независимост.

В този Ден на паметта Русия си спомня онези, които не се върнаха от Великата война, споменава падналите геройски защитници на Брестката крепост, Минск, Киев, Смоленск, Орел, Севастопол и Керч, непокорната Москва и издържалия на суровата блокада Ленинград. Русия помни онези, които загинаха край Сталинград и на Курската дъга, онези, които не стигнаха до десния бряг на Днепър и загинаха, освобождавайки Беларус и Прибалтика, онези, които освободиха Европа от фашисткото иго и развяха знамето на Победата над райхстага в Берлин…

 

 

 

 

 

Categories: Uncategorized

Tags:

РУСИЯ РАЗШИРЯВА МРЕЖАТА ОТ НАЙ-НОВИ РАДИОЛОКАЦИОННИ СТАНЦИИ

Поредната РЛС ще заработи на Кубан

 Нова РЛС “Воронеж-ДМ”  от системата за предупреждение за ракетно нападение ще застъпи на бойно дежурство край кубанския град Армавир, това съобщи на медиите командващият Войските на въздушно-космическата отбрана на Русия генерал-лейтенант О. Остапенко.

В момента станцията е на завършителния етап, преди да застъпи на бойно дежурство. Очаква се всички дейности по завършването на “Воронеж-ДМ” да приключат до края на тази година. Що се отнася до комплектацията на РЛС, “вече всичко е направено, станцията има всичко”, отбеляза генералът. Той е убеден, че “Воронеж-ДМ” ще застъпи на бойно дежурство преди крайния срок. Две въведени в строя секции от тази РЛС покриват сектор от 240 градуса и могат да наблюдават пространството от Франция и Испания на запад,  от Алжир – на югозапад, от Судан – на юг, от Иран, Афганистан, части от Индия и Пакистан – на югоизток. С една дума, тази РЛС осигурява радиолокационния контрол в западно, югозападно, южно и югоизточно ракетоопасно направление.

Далечина на действие на РЛС от типа “Воронеж-ДМ” стига до шест хиляди километра; те могат да откриват, съпровождат и класифицират съвременните и перспективните средства на въздушно-космическото нападение, включително и балистичните и аеродинамичните (съобщава официалният представител на Войските на военно-космическата отбрана полковник А. Золотухин).

 

 

 

НА 20 ЮНИ 1997 Г. ИЗЛЕЗЕ БРОЙ 1 НА СП. КОМАНДОС

 

 

 

СПИСАНИЕ „КОМАНДОС“ Е СПЕЦИАЛИЗИРАНО ИЗДАНИЕ СЪС СЛЕДНАТА ТЕМАТИКА: СПЕЦИАЛНИ ЧАСТИ (ПОЛИЦЕЙСКИ И АРМЕЙСКИ), СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ, РАЗУЗНАВАНЕ, ШПИОНАЖ, ОЦЕЛЯВАНЕ, ОРЪЖИЯ, ВОЙНИ, ИСТОРИЯ, ЕЗОТЕРИКА, ГЕОПОЛИТИКА, ПАРАНОРМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ. СПЕЦИАЛНО МЯСТО В СПИСАНИЕТО Е ОТРЕДЕНО ЗА АНТИТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОПЕРАЦИИ, ОСОБЕНО НА БЪЛГАРСКИЯ СПЕЦИАЛИЗИРАН ОТРЯД ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА, И НА ЧУЖДЕСТРАННИ СПЕЦИАЛНИ ЧАСТИ – РУСИЯ (АЛФА И ВИМПЕЛ – ФСБ, СПЕЦИАЛНИЯ ОТРЯД НА ВЪТРЕШНИ ВОЙСКИ – ВИТЯЗ, РИС, РОСИЧ И ДР.), НА АМЕРИКАНСКИТЕ ДЕЛТА, РЕЙНДЖЪРИТЕ, ЗЕЛЕНИТЕ БАРЕТИ, ТЮЛЕНИТЕ, НА СПЕЦИАЛНИТЕ ПОЛИЦЕЙСКИ ОТРЯДИ SWAT, НА АНГЛИЙСКИТЕ САС И SBS, НА ФРЕНСКИТЕ GIGN И ФРЕНСКИЯ ЧУЖДЕСТРАНЕН ЛЕГИОН, НА ПОЛСКИЯ GROM, НА ГЕРМАНСКИТЕ GSG-9 И KSK, НА АВСТРИЙСКАТА КОБРА И МНОГО ДРУГИ. В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ  САМО СПИСАНИЕ „КОМАНДОС“ ПУБЛИКУВА МАТЕРИАЛИ ЗА ДНЕШНИТЕ ЛОКАЛНИ ВОЙНИ, КАТО ГИ РАЗГЛЕЖДА ОТ РАЗЛИЧНИ ПОЗИЦИИ И ГИ ПРЕДСТАВЯ ЧЕСТНО, БЕЗ ДЕФОРМАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ; ОСОБЕН ИНТЕРЕС ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ СА СТАТИИТЕ ЗА ТАЙНАТА ВЛАСТ (ИЛЮМИНАТИ, МАСОНИ, ТАЙНИ ОБЩЕСТВА, ОРДЕНИ И ДР.) И МАТЕРИАЛИТЕ ЗА ПАРАНОРМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ, ОСОБЕНО НЛО. 

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ НА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ И ФЕНОВЕ НА СПИСАНИЕ „КОМАНДОС“!

 

КЛАНОВЕТЕ РОТШИЛД И РОКФЕЛЕР СЛИВАТ АКТИВИТЕ СИ

 

 

Сливането на части от активите на клановете Ротшилд и Рокфелер е извънредно събитие. То показва, че има сривове на дълбоко ниво.  Според експерти и днес Ротшилд и Рокфелер са най-влиятелните семейства в света. Онези, които твърдят, че времето им е отминало, са или наивници или преднамерено лъжат. Фактът, че представителите на тези семейства, както и на семействата Барух, които през 1613 г. създадоха Standard Chartered Bank), и на семейство Варбург и други не са под светлините на прожекторите, означава само, че те продължават тайно да управляват света.

Президенти, премиери, новоизпечени милиардери днес не могат да се сравняват със старите кланове нито по богатство, нито по място в йерархията на световното управление. Смешно е да се четат списъците с най-богатите хора в света в списание “Форбс”. Този факт е само една класическа измама, която отвлича вниманието от онези, които Бенджамин Дизраели нарече “стопани на историята”. Тяхното реално богатство не е индивидуално, а семейно, натрупано за няколко столетия, което в определен момент може да се превърне във власт, дори в оръжие. Според аналитици семейното състояние на Ротшилд е около 2,5 трилиона долара, семейство Рокфелер има малко по-малко. Тези два клана и още 15-20 семейства не са загубили влиянието си, а продължават да управляват света и днес.

Ротшилд и Рокфелер в съюз, разбира се, и в конфликти, заедно с други семейства контролират не само Федералния резерв в Щатите и различни сектори в икономиките на много държави, но и редица секретни, но влиятелни, наднационални структури, подкрепени с огромните пари на тези семейства и реализиращи дългосрочните интереси на световната върхушка, което не означава липсата на противоречия и конфликти между представителите й.

 

Защо клановете сливат активите си?

 

Сумата не е голяма – 40 милиарда долара. Тя няма да помогне според наблюдатели за решаването на сериозните проблеми, свързани с диверсификацията на рисковете и заплахата от китайската експанзия в условията на глобалната криза. Първо, що се отнася до китайската експанзия, Ротшилд и Рокфелер няма от какво да се страхуват, и второ, двете семейства поотделно могат да решат проблемите на финансовата криза и да я преживеят. Обединяването на 40 милиарда долара с цел диверсификация на рисковете може да бъде демонстрация на слабост в двата клана, което те едва ли биха афиширали.

Според експерти обединяването на активите на Рокфелер и Ротшилд е символична акция, която показва, че световната криза се доближава до много опасна точка – не финансова, не икономическа, а системна, която може да бъде разрешена с макрорегионална или дори глобална война. Тази заплаха действително изисква обединение на активите, и то не само на двете семейства, а на семействата на голяма част от буржоазно-аристократичната върхушка в света. Сливането на активите е призив: “присъединявайте се към нашето движение”, “давайте парите си” и по този начин се закълнете във вярност…

Когато казват, че на Запад е планирано бъдеще за един милиард – “златен” или по-добрия случай – на още  един, “сребърен” милиард, това означава силно намаляване броя на населението на планетата. Това означава и намаляване на господстващата класа, свиване на световната върхушка, която ще започне да “отсича” някои разклонения – новобогаташи, полукриминални структури, и ще започне да приема други.

Интересен е следният факт: Неотдавна Бил Гейтс и Уорън Бъфет заявиха, че оставят на наследниците си много малка част от състоянието си, а по-голямата част  предават за нуждите на обществото (подобно нещо в Русия заяви Владимир Потанин). Но нито Гейтс, нито Бъфет са в редиците на световната върхушка. Дали този акт не е своеобразна такса или билет за влизане в световната върхушка на посткапиталистическия свят, знак за лоялност към “стопаните на световната игра”?

Сливането на активите на двата световни клана – Рокфелер и Ротшилд, които в миналото имаха немалко противоречия, е символ. И сигнал за формирането на нова посткапиталистическа матрица. Според наблюдатели предстоят немалко странни на пръв поглед събития, които разглеждани от правилния ъгъл, ще подредят пъзела. Във всеки случай обединението на активите на двете Р-та не е обикновено явление, а нещо много повече…

 

Андрей Фурсов

 

 

 

ЗАПАДНИЯТ “ДРАКОН” ИСКА ОЩЕ ЖЕРТВИ

 

Според много експерти, включително и западни, първата вълна на икономическата криза, която удари ЕС и САЩ, беше преодоляна не заради иновационни финансово-логистични инструменти. Един от начините, който накараха Брюксел и Вашингтон да глътнат малко въздух, бяха милиардите на Кадафи, които преминаха в ръцете на победителите. Вторият начин, с който беше преодоляна кризата, бяха десетките милиарди наркодолари, които пристигнаха в ЕС от Афганистан, където реколтата от опиумния мак постоянно расте.

Финансовите дупки, които се образуваха в бюджета на ЕС, още през 2011 г. можеха да отрежат от това геополитическо образувание две парчета – Гърция и Испания. Но благодарение на финансовата поддръжка, която САЩ и ЕС получиха от войната в Либия и от “фермерските стопанства” в Афганистан, кризата се задържа леко. Но либийските и афганистанските милиарди, които станаха поредните “спасителни” кредити за гърците, свършиха. В момента се говори за мащабна помощ от хазната на ЕС за испанците, чиято икономика отново дърпа надолу. Какво ще правят в тази ситуация европейските икономически мислители?

Евросъюзът има следните варианти. Първият – гърците и испанците да се върнат към националните си валути. Вторият – да бъдат принудени и едните, и другите да намалят разходните си части от бюджетите и да търсят резерви за плащане на дълговете. Третият вариант – нова победоносна война, която ще отклони вниманието на света от кризата и ще даде нови източници на доходи.

Напълно е възможно Брюксел да върне гърците към драхмата, а испанците към песетата. Но в момента този процес не се стикова нито с интересите на ЕС, нито на Щатите. Ако Гърция и Испания се върнат към валутите си, това означава край на цялата еврозона, а заедно с него и начало на края на установената в света финансова система. След два-три месеца, там където сега са гърците и испанците, могат да се окажат италианците, португалците и други европейци, тръгнали по пътя на неконтролираните кредитни потоци в страните си. Фиаското на еврото може да удари и по долара, което американците днес не желаят.

Един от вариантите за излизане от ситуацията е ново затягане на коланите. Гърците обаче неведнъж демонстрираха, включително и на изборите, че няма да се примирят с намаляването на заплатите и социалните привилегии, за да се разплатят с огромния си дълг, надвиснал като Дамоклев меч над Елада. Испанците също няма да се примирят.

Другият вариант е поредната победоносна война на Запада, която ще заздрави еврото и долара и ще му позволи да се докопа до банковите сметки на онзи, срещу когото ще се води войната. Както се вижда, днес Сирия може да се окаже новият донор за поддържане на западната финенсова система.

Тази война още не е започнала, но европейците вече подготвят условията за нея. Повечето сирийски сметки в европейските банки вече са замразени. ЕС обяви, че замразява активите на Сирийската централна банка, след това беше публикувана информация, че се замразяват сметките на жената на президента на Сирия и  на високопоставени чиновници. Това означава, че в определен момент западните банки могат да си позволят да се разпореждат с вложенията, както е изгодно за собствениците им. Ситуацията на 100% повтаря варианта с Либия миналата година, когато милиардите на Кадафи в ЕС и САЩ бяха употребени по тяхно усмотрение.

Когато Асад се окаже съвсем без пари, може да започне активната фаза на войната, като се заобиколят резолюциите на ООН. Изградената в света финансова система е насочена за обогатяване на богатите и въвличане на бедните страни в теглене на безкрайни кредити. Против тази система днес няма кой да излезе. Ако в Сирия започне война, това означава, че тази система е задействана на пълни обороти. Всичко това напомня за митичния дракон, който всяка година иска човешки жертви, за да не изяде другите. Но в приказката добрият рицар побеждава дракона, но в живота всичко изглежда много прозаично. Западният финансов дракон постоянно получава своите жертви; още щом червата му започнат да къркорят, той иска нова жертва.

Докато Сирия, не без помощта на Русия, се държи с последни сили, кризата отново започна да шета из Европа. Освен испанците помощ поискаха и кипърците. Ако до 30 юни правителството на Кипър не получи 1,8 милиарда евро, банковата му система може да започне да трещи по шевовете. Кипър не можа да бъде спасен дори от Русия, която миналата година му отпусна кредит от 600 милиона евро, от което руското общество не беше от възторг. Парите, както става в днешна Европа, изтекоха в пясъка, и островитяните поискаха нови финансови инжекции.

Единственото, което все още може да заздрави западната финансова система, това са продажбите на афганистанските опиати. Преди време в едно западно издание беше публикувана информацията, че контрабандата на афганистанския хероин през страните от Средна Азия не я държи някой друг, а UNODS – управлението на Организацията на Обединените нации за борба с наркоманията и престъпността. Западни автори обвиняват тази организация, че разтваря чадър над трафика на наркотици в Афганистан не без съдействието на натовската коалиция. Тъй като се очаква през 2014 г. НАТО да напусне Афганистан, може да се очаква, че за това време може да бъде създадена алтернативна система за управление на наркопотоците, които подхранват западната икономика.

Остава да очакваме дали няма да се появи онзи “приказен рицар”, който веднъж завинаги да сложи кръст на дракона и може ли нашата цивилизация, без да убие дракона, символ на западната финансова система, да оцелее и се развива?

 

Алексей Володин

Военное обозрение

 

Categories: Uncategorized

В АРКТИКА ВЕЧЕ ЗАПОЧВА ВОЙНАТА ЗА РЕСУРСИТЕ

 

 

Американският държавен секретар Хилари Клинтън направи голямо европейско турне. В Норвегия освен Осло тя посети и малкия 70-хиляден северен град Тромсьо, чието име напоследък се споменава често в световните СМИ. Светът разбра, че този град е столица на Арктика. Хилари посочи, че Арктика е собственост на цялото човечество и че време всички страни да започнат да “сеят мир” тук и да изпълняват договорите по защита на околната среда.

Думите на Клинтън едва ли щяха да направят впечатление, ако нямаше няколко “но”. Първо от 1996 г. действа Арктически съвет, който представлява интересите на седем държави членки – Русия, Канада, Норвегия, САЩ, Дания, Исландия, Швеция и Финландия, които водят активна борба за Арктика. Второ, ако Арктика получи статута на обща за държавите територия, броят на желаещите да проучват просторите й и да търсят богати находища ще се увеличи, а това може да доведе до влошаване на екологията й. Китай също се грижи за чистотата на Арктика…Твърденията на Хилари Клинтън, че Арктика е общосветовно достояние са повече от лукави. САЩ много добре разбират, че в момента много голяма сила в там е Русия. Усвояването на шелфа от страна на Руската федерация явно не влиза в плановете на Запада, затова САЩ решиха да разиграят своята нова карта, т.е. да дадат на Арктика статута на общосветовна територия. Тирадата на Клинтън за Арктика има следния подтекст: “Арктика трябва да остане територия на интересите на САЩ и все повече да се изплъзва от ръцете на Русия.”

Американците методично изпълняват плановете си. Увеличиха числения си контингент на Аляска. Освен най-големия обект на противоракетната отбрана, тук са разположени мотопехотна и аеромобилна бригада, пет ескадрили изтребители, много кораби на бреговата охрана, през пролетта на 2012 г. започна доставянето на модернизираните изтребители F-22 Raptor за обединената база Елмендорф-Ричардсън. С поддръжката на Великобритания се извършва милитаризацията на Канада, на която страните от НАТО залагат за Арктическия регион. Премиерът на Канада заяви, че в близко време на арктическите территории на страната трябва да се създадат нови военни учебни центровее за провеждане на войскови спецоперации в Арктика.  На Бафиновата земя Канада планира да изгради нова военна база, която ще се превърне в главен контролен пункт на влизащите и излизащите в Северния ледовит океан кораби. С помощта на НАТО се очаква Канада да построи девет кораба за патрулиране в арктическата зона.

Въпреки изявленията на г-жа Клинтън и предложенията на Великобритания и Канада, Канада има свои сметки и свое мнение, което не съвпада с мнението на Лондон и Вашингтон. Канада, както и Русия, смятат Арктика да се раздели по секторния принцип. Канада обаче се смята за собственик на Северния полюс. Затова мнението на Отава е много специфично: ще участва в ученията на НАТО, ще приема финансова помощ от САЩ и Великобритания, но при първа възможност ще се постарае да забие своя флаг на Северния полюс и да изгради свои бази там. Едва ли Вашингтон ще разреши това да се случи. Просто в момента Канада е нужна на американците като плацдарм за експанзията си в Арктика. В изказването си г-жа Клинтън намекна, че американската поддръжка в този случай не е безвъзмездна.

През март тази година на север от Норвегия бяха проведении натовски учения с участието на повече от 16000 военнослужещи. Името на ученията е «Студен отговор 2012», а направлението им – «Отработване на действия на войските на НАТО в зимни условия». Русия смята, че тези учения са насочени срещу нея…

Думите на Клинтън за това, че вече е време в Арктика да започне процесс на «посяване на мир», еднозначно определят с какви цели се провеждат мащабните учения: да покажат на Русия, че ще й се наложи да преразгледа плановете си по усвояването на арктическия шелф. Западът започна да се интересува от Арктика, след като руски учении очертаха границите на континенталния шелф, който е собственост на Русия, и забиха на дъното на Северния ледовит океан руския флаг. Така Русия показа, че не поддържа мнението за правото на всяка държава в света върху арктическите богатства.

Руски експерти задават въпроса: ако САЩ се опитват да обявят Арктика за наддържавно образувание и право на експлоатация на недрата й има всяка страна, защо Вашингтон не даде такъв статут например на Мексиканския залив или Аляска… Например да дадат демилитаризираната зона от Флорида до Юкатан с право например Китай и Русия да усвояват местните ресурси?!

Русия въобще няма намерение да отстъпва нито на крачка от своята Арктическа стратегия, разработена до 2020 г. Един от пунктовете в нея е положението «да отстоява националните си интереси и стратегически приоритети (на Аляска) в строго съответствие със законодателството на РФ…»

 

Военное обозрение

 

 

 

 

Categories: Uncategorized

ОКУЛТНИТЕ ТАЙНИ НА МАМАЕВ КУРГАН

 

 

През юни 1941 г. научна експедиция разкопала гроба на сина на великия завоевател Тамерлан – Шахрух, и неговия внук Улугбек. На 21 юни започнали да разкопават гроба на  самия Тимур (Тамерлан) в Гур Емир. Местните старци предупреждавали учените, че който разтревожи великия воин, ще пусне духа на войната; това пишело в текстовете на завещанието на Тамерлан. Не спрял учените и надписът на гроба на Тамерлан, който гласял, че който разтревожи праха му, го чакат нещастия.

На 21 юни Хитлер подписва плана за нападение срещу Съветския съюз – т.нар. План Барбароса. Съветският съюз преживява най-жестоката и кръвопролитна война.

Днес много събития от Великата отечествена война се разглеждат в неразривна връзка с предшестващите я исторически събития, някои от които са се превърнали в митове, обвити са в тайни и мистика.

Денят 22 юни, в който Германия напада Съветския съюз, е почитан от славяните и немците като Ден на Иван Купала. Главният обред в купалската нощ са очистващите огньове. Смята се, че в тази нощ тъмните сили могат да победят, тъй като настъпва лятното слънцестоене. Затова може би Хитлер определил началото на нападението точно в най-късата нощ.

Астролозите на Хитлер твърдели, че ако той срещне ерата на Водолея на местността Калкут, райхът ще съществува още хиляда години. Според слуховете Хитлер молел Сталин да му позволи да прекара войските си през Съветския съюз на път за Индия, до град Калкута, но получил отказ. Според окултисти е напълно възможно това да е една от причините Германия да нападне Съветския съюз.

Има още един интересен факт: В Калмикия има едно малко село – Колхута (в английската транскрипция звучи като “Калкута”). По време на битката край Сталинград много жесток бой се водел край това село. Засега никой не дава обяснение защо в разгара на решаващата битка край Сталинград Хитлер изпратил танкове, самолети и воински части да щурмуват никому неизвестното малко село в степта – Калхута.

Коренният прелом във войната започва в един от цеховете на тракторния завод, който се оказва в епицентъра на сталинградския бой. В цеховете имало глинени печки, в които по-рано се топяло желязото, а хитлеристите казвали, че Съветският съюз е колос на глинени крака, който ще бъде разрушен от желязната военна машина на вермахта… Както се вижда, и тук има някакво мистично съвпадение.

Хитлер неистово се стремял да завземе сталинградската височина Мамаев курган. С още по-голяма съпротива Сталин не я давал. Всяка песъчинка на този курган е пропита с човешка кръв и дори след толкова години въздухът над него мирише на смърт.

Тази височина на брега на голямата руска река Волга има силна енергетика и магическа сила. Откъде е дошла тя? Какви тайни крие древният курган?

Според една легенда името на кургана е свързано с името на водача на Златната орда хан Мамай. Според преданието на тази височина били разположени стражевите постове на монголо-татарите, които трябвало да предупреждават опасностите. Хан Мамай отдавал голямо значение на тази височина, тъй като оттам се контролирало преминаването през реката. Според друга версия стражевите постове на Мамай се намирали на друго място – на Селезньовия бугор.

Височината вероятно е получила името си от татарската дума “бугор”, която звучи като “мамай”.

Друг интересен факт: на древнотибетски език думата “мамай” означава “майка на света”.

Може би тази височина е ключова точка на земята? Общоизвестно е, че древните хора са умеели да откриват такива “особени” места на Земята.

Необикновената енергетика на това място може да е свързана с геологичния разлом под кургана. Никой достоверно не може да каже какво влияние върху хората оказва реликтовото излъчване на този разлом.

Според историческите данни тази височина е била свещено място за чергарското племе сармати, които живеели на брега на Волга от пети до четвърти век пр.н.е. Основното занятие на сарматите било скотовъдството. Образът на животните преминава като основна сюжетна линия в религиозно-култовите обреди на племето. При сарматите бил много добре развит култът на почитание към прадедите. Многобройните кургани, оставени от този древен народ, стигат до седем метра височина и са разположени на високи места. Според едно предположение Мамаев курган е дело на сарматите, които извършвали в него своите обреди и тайнства. Сарматите били смели воини, добре въоръжени с мечове, копия, пики, ризници и имали дори тежка конница. Голямо впечатление правел сарматският меч.Според легендата именно свещеният сарматски меч бил забит на върха на Мамаев курган.

Досега е необяснимо защо Тамерлан, тръгнал през волжските степи по време на един от своите походи, неочаквано го прекратил. Според преданието изкачилия се на Мамаев курган Тамерлан видял Богородица с меч, която му заповядала да напусне тези земи.

Исторически документи съдържат и разказ за военния поход на персийския цар Дарий срещу волжско-донските земи. Скитите не влезли с тях в бой, но изтощили огромната войска на Дарий с неочаквани нападения и с използването на тактиката на “изгорената земя”. Според повествуванието Дарий стигнал до Мамаев курган и заповядал да се изгради укрепление от осем огромни стени. Но дори тези фортификационни съоръжения не спасили царя на персите – той избягал и изоставил имуществото си и част от войската.

Цялата история на този необикновен хълм е свързана с много военни събития. Тъй като убитите на това място били много, жителите на Волгоград  решили да издигнат могилата на Всички Светци, за да може това особено място да придобие небесен покровител и в края на краищата да се прекрати тази поредица от смърт, войни и разрушения.

 

 

 

 

САМО ЕДНА ДУМА МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКА НЕЛЕЧИМА БОЛЕСТ

 

Учени доказаха, че думата има пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло. Каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му.

От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.

Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си.  В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.

Експеримент с “облъчване” на семена  на растения с думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а  оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком.

Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.

Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.

Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследтсвеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана  във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.

Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.

Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма.

Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.

Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…”

Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали.  Един текст оздравява наследствеността, друг – я травматизира.

Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така той разрушава и себе си, и своята среда, както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.

Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.

Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.