Описание

Eдва ли има българин, който да не познава дъхавия здравец – Geranium Macrrorhizium, който разпръсква чудния си аромат почти във всеки български дом или двор.

Легендата за жерава

Легенда разказва, че през една есен, когато жеравите отлитали на юг, един от тях се отделил от ятото, паднал на земята и замръзнал. Докато умирала, птицата с копнеж гледала към небето и от очите й се отронила сълза. Там, където паднала тя, поникнал чудният здравец. В много езици името на здравеца произлиза от думата “жерав”. Латинското му име е гераниум – Geranium Macrrorhizium; думата “геранос” е гръцка и се превежда като “жерав”; някои изследователи твърдят, че това име е свързано с формата на плода на здравеца, който прилича на клюн на жерав.

Бог създал най-напред здравеца и босилека

Друга народна легенда разказва, че Бог най-напред създал здравеца и босилека, а след това – всичките останали треви, животни и човека. След като Бог сътворил човека от пръст, го оставил да съхне. Но дяволът го издебнал и пробил тялото на човека с шило на 41 места. Бог се върнал, за да вдъхне душа на творението си, но тя излитала през тези дупки. Той се сетил кой свършил тази дяволия, набрал ароматни билки и запушил дупките, но оставил само една, от която да излита душата на човека, когато умира. Билките, с които Бог запушил дупките в тялото на човека, се превърнали в лековити и всяка от тях лекувала определена болест.