Описание

ТРУДОЛЮБИВИЯТ ЧОВЕК

Майка и татко бяха трудолюбиви хора. Животът за тях беше труд, а трудът – живот. Всички измерения на любовта за тях се свързваха с труда. А тяхното трудолюбие нямаше нищо общо със съвременния шизофренен работохолизъм. Каква грозна дума – “работохолик”! Роботохолик?

За майка ми и баща ми работата никога не свършваше. Било зиме или лете, те все работеха. “Бадева работи, бадева не стой!” – често казваше баща ми, а ръцете му раждаха живот всеки час, всеки миг.

Днес мнозина се оплакват, че нямат работа, а майка и татко от работа не можеха да се отърват. Ревльовците, дето уж се оплакват, че нямат работа, всъщност плачат само и единствано за пари. Те ненавиждат работата, страхуват се и се срамуват от нея. А човекът е Човек, докато се труди, докато обича труда и се създава чрез него. Престане ли да се труди, човекът е мъртъв и никому ненужен. Кръчмите и кафенетата от тъмни зори са пълни с мъртви хора. Всички те до един страдат от логорея и са с кастрирани навици и умения за труд.

За съжаление трудолюбивият човек е на изчезване. А именно от неговите топли ръце извират любовта и животът. Работохолиците са друго нещо. Те са роби на печалбата, която по правило им носи само мъка, страдание, болести и омраза. Къде сте светли, трудолюбиви хора?