ИДВА ЛИ НИБИРУ И КАКВО КРИЕ НАСА?
Уфолози твърдят, че НАСА крие информацията за доближаването на планетата Нибиру към Земята
Сред версиите за края на света е и тази за сблъсъка на земята с тайнствената планета Нибиру (виж книгата на издателство РАСПЕР – “2012. Планетата Х – потоп или спасение”). НАСА обаче упорито отрича съществуването на подобна планета.
За пръв път светът научи за “планетата на Апокалипсиса” през 1976 г. от книгата на писателя палеуофолог Закария Ситчин “Дванайсетата планета”. В нея авторът публикува своя превод на шумерски клинописни плочки, в които се споменава митичната странстваща планета в Слънчевата система. Според Ситчин шумерите наричали тази планета Нибиру; те знаели, че тя се движи по издължена орбита и на всеки 3600 години застава между Марс и Юпитер. Ситчин посочва, че символът на Нибиру е крилат диск, който се среща в митологията на много народи от Древния изток. Според Ситчин на шумерските плочки се споменава, че на тази планета живеели високоразвити разумни същества – Анунаките, на които шумерите се кланяли като на божества. Когато Нибиру доближавала до Земята, нейните обитатели се спускали на нашата планета и контактували със земните жители…
През 1995 г. медиумът Нанси Лидер обявила, че влязла в контакт с извънземни, които я предупредили за сблъсъка на Земята с Нибиру през 2003 г. Конспиролозите веднага започнаха да се готвят за Апокалипсиса, но както виждаме, той не се състоя.
Тогава се появи новата теория за Календара на маите, според който краят на човешката цивилизация ще настъпи на 21 декември 2012 г. И тогава привържениците на тайнствената планета свързаха тази дата със сблъсъка на Земята с Нибиру.
През 2010 г. уфолозите уподобиха Нибиру с кометата на Еленин. Те твърдяха, че това небесно тяло ще се вреже в Земята. Но кометата се отклони към Слънцето и се разпадна на отделни фрагменти.
Често Нибиру се бърка с хипотетичната “Планета Х”. През 1781 г. е открита планетата Уран и става ясно, че не всички големи тела в Слънчевата система могат да се наблюдават от Земята с просто око. През 1846 с астрономически изчисления е открит Нептун, а през 1930 г. – Плутон, на който по-късно отнемат статута на планета. В момента са известни 11 обекта с диаметър повече от 800 километра, разположени зад орбитата на Нептун. Освен това астрономите не изключват вероятността на границата на Слънчевата система, в облака Оорт, има обекти с размерите на Плутон или дори по-големи.
В момента група учени, ръководена от астронома Майкъл Браун, се занимава с издирването на едри тела в крайните части на Слънчевата система. Според Браун и колегите му фактът за съществуването на планета с такава нестандартна орбита, каквато се приписва на Нибиру, предизвиква големи съмнения. Подобно тяло ще извади Слънчевата система от нейната стабилност и освен от Земята щеше да бъде атакувано и от други планети. Освен това, ако става дума за декемврийския катаклизъм през 2012 г., то Нибиру вече щеше да се вижда с невъоръжено око – според изчисленията тя през април би трябвало да свети на небосклона достатъчно ярко.
За да може тяло с такива параметри да се сближи със Земята през декември тази година, то би трябвало три години преди преминаването на перихелия да се намира на разстояние не повече от 10 астрономически единици от Земята, което означава, че неговият диаметър не бива да надхвърля 50 километра – изчислиха учени. Следователно албедото – отразителната способност, на този обект не може да бъде повече от 0,1. Едва ли на планета, която по-голямата част от своето движение е отдалечена от Слънцето, може да има живот, още повече да е възникнала разумна цивилизация.
Уфолози обаче смятат, че информацията за доближаването на Нибиру просто се скрива от НАСА, за да не предизвика паника сред населението. Макар че небето наблюдават много любители астрономи, които едва ли ще мълчат. А НАСА получава повечето данни от независими професионалисти, твърди Дейвид Морисън от Института по астробиология в Националната аерокосмическа агенция в САЩ. Но информация за заплахата от Нибиру все пак се появява в средствата за масова информация.
Остава въпросът – мит ли е Нибиру, или реална заплаха за живота на Земята?
