На 25 януари 1759 г. е роден шотландският национален поет Робърт Бърнс

ФИНДЛИ — Кой хлопа в този късен час? — Аз хлопам — каза Финдли. — Върви си! Всички спят у нас! — Не всички! — каза Финдли. — Не зная как си се решил… — Реших се — каза Финдли. — Ти май си нещо наумил. — Май нещо — каза Финдли. — При тебе ако дойда вън… — Ела, де! — каза Финдли. — Нощта ще минеме без сън. — Ще минем! — каза Финдли. — При мен да дойдеш, току-виж… — Да дойда? — каза Финдли. — До утре ти ще престоиш. — До утре! — каза Финдли. — Веднъж да минеш моя праг… — Да мина! — каза Финдли. — И утре, знам, ще тропаш пак. — Ще тропам! — каза Финдли. — Ще ти отворя, ала чуй… — Отваряй!… — каза Финдли. — Ни дума някому за туй. — Ни дума! — каза Финдли. –––––––––– Освен поет, Робърт Бърнс е и фолклорист. Произведенията му са написани на немски, шотландски и английски език. Той е роден в село Алоуей, графство Айшир; от дете Бърнс се налага да работи наравно с възрастните, търпейки глад и други несгоди. През 1781 г. младият Робърт влиза в масонска ложа, което влияе силно върху творчеството му. След смъртта на баща си Бърнс и брат му се заемат неуспешно със селско стопанство. През 1786 г. излиза първата книга със стихотворения на Робърт Бърнс. Поезията му бързо става популярна сред шотландците, което забелязва и Гьоте. През 1787 г. Бърнс се установява в Единбург и постепенно се интегрира във висшите кръгове на обществото. Там се запознава с популяризатора на шотландския фолклор Д. Джонсън, заедно с когото издават сборника „Шотландски музикален музей”. В него Бърнс публикува шотландски балади, обработени от самия него, и собствени произведения. Той се опитва да вложи парите от хонорарите си във ферма, но се проваля и се налага да се издържа, като събира акцизи. Бърнс води доста разпуснат начин на живот; има три незаконородени дъщери от случайни връзки. През 1787 г. той се жени за Джийн Армор и в брака се раждат пет деца. До 1794 г. Бърнс пише най-известните си поеми. В стихотворението, посветено на Джон Андерсън, 30-годишният поет разсъждава за смъртта. Последните си години той изкарва в нищета и една седмица преди смъртта си едва не попада в затвора заради дългове. Робърт Бърнс умира на 21 юли 1796 г. в Дъмфрийс. Тогава е едва на 37 години. Един от биографите на поета твърди, че причината за смъртта му е злоупотребата с алкохол, но тази версия не е доказана. Другите му биографи смятат, че Бърнс е починал заради тежкия физически труд в детството и младостта, което довело до ревмокардит, от който заболял като дете. Болестта се усложнила от прекараната дифтерия. С името на Робърт Бърнс свързват специалната форма на строфата: шестстишие по схемата АААВАВ, със скъсени четвърта и шеста сричка. Подобна схема е известна в провансалската поезия през 11 век, но от 14 век нейната популярност затихва.Тя се запазва в Шотландия и там я използват и преди Бърнс, но я свързват с името му и я наричат „Бърнсова строфа”. Тази форма използва и Пушкин.