Легенда разказва, че първият кмет на Одеса бил французинът херцог Де Ришельо

Той вярно служел на руския престол и решил да създаде нов град, по-хубав от Париж и Санкт Петербург. В онова време Санкт Петербург се наричал Северна Палмира. По тази аналогия Одеса била наречена Южна Палмира. Одеса е много тясно свързана и с историята на България. През 1840-1860 г. градът се превърнаа център на българското обществено и културно движение. Населението на Одеса е над един милион души. Площта на града е 160 квадратни километра. Археологически находки показват, че в медната и бронзовата епоха (3-1-во хилядолетие пр. н. е.) градът е бил плътно населен. В 6 в. пр. н. е. на тези места възникнали гръцки селища, в които се занимавали със земеделие, риболов, търговия и занаяти. В 1-вите векове от н. е. на мястото на днешната Одеса възникнали много селища с разнообразен етнически състав: скитско-сарматски, дакогенски и раннославянски племена. През 13 век по тези места властвали монголо-татарските орди. През 14 век Западното Причерноморие било завладяно от Великото Литовско княжество. То било своеобразно държавно образувание, в което влизали много народи. В следващите векове господстваща роля в княжеството имала Реч Посполита (днешна Полша). А на мястото на Одеса възникнало пристанището Качубей. През 15 век то било завладяно от турците. След завземането му от турците започнали да наричат пристанището Хаджибей. В Хаджибей живеели гърци, арменци и още много народи. По някои сведения, след указа на Екатерина Велика за ликвидирането на Запорожката Сеч, близо до Хаджибей (Пересил) се заселили запорожци. Но това селище не просъществувало много дълго. По времето на руско-турската война през 1787-1791 г. на 14 септември 1789 г. руски войски завзели крепостта Ени Дуня, която била разположена близо до Хаджибей. На 27 май 1794 г. руската императрица Екатерина Втора подписала указ за построяването на пристанище в Хаджибейския залив. Под ръководството на граф А. Суворов през 1793 г. в Хаджибей започнало изграждането на крепост. През 1794 г. било ознаменувано създаването на новия град. Недалеч от съвременната Одеса в древни времена съществувало древногръцкото селище Одесос. По тази причина през 1795 г. Хаджибей бил преименуван на Одеса. През 1805 г. Одеса се превърнала в център на Новоруското генерал-губернаторство, в чиято територия влизала степната част на днешна Украйна, Приазовието и Крим. От 1818 г. в състава на генерал-губернаторството влязла Бесарабия. Постепенно Одеса се превърнала в южните врати на Руската империя за външните пазари. През целия 19 и началото на 20-и век Одеса се превърнала в място, където се разгърнало народно революционно движение. През 1814 г. в града е основано тайното общество „Филики етерия“, което подготвяло гърците за борба срещу турското робство. През 1840-1860 г. Одеса била център на българското обществено и културно движение. В резултат от революционните събития през 1917-1920 г. в Одеса е установена съветска власт. На 21 декември 1917 г., стар стил, президиумът на Съвета на войнишките депутати (Съветът на войнишките депутати от Румънския фронт, Черноморския флот и Одеса) обявяват Одеса за свободен град. Одеският съвет се придържа към позицията на Харковския Конгрес на Съветите. На 9 януари 1918 г., стар стил, самопровъзгласената Централна Рада в Киев обявява, че Одеса е на неговото подчинение. Политиката на Централната Рада поддържат нейни военни части. На 13 януари в Одеса избухва въстание против Централната Рада. Юнкерите и гайдамаците (местни въоръжени отряди) имат известни успехи в потушаването на въстанието, но преди да влязат в бой корабите на Черноморския флот, които извършват прелом в ситуацията. Вечерта на 18 януари е избран Съветът на народните комисари в Одеската съветска република, който признава висшата власт на Совнаркома в Петроград и съветското правителство в Харков. На 21 януари 1918 г. са погребани в братска могила жертвите от тридневната. По време на боевете загиват 119 души; 359 са ранени. По-късно в Одеса е създаден завод за кранове, който носи името „Януарско въстание“. В целия Съветски съюз се движели автокранове с надписи „Январец“. От март 1918 г. Одеската република започва сражения с войските на Австро-Унгария и Германия, които извършват настъпление в Украйна, в резултат от договорености с Украинската Централна Рада в Киев. На 13 март 1918 г. Одеската Съветска Република престава да съществува поради окупацията на Одеса от австрийски и германски войски. След поражението на Германия на мястото на германските войски в Одеса се оказват войските на Антантата. Одеса е окупирана от Франция. На 2 април 1919 г. французите инициират евакуация. В резултат Одеса е завзета от формированията на атамана Григориев с численост 6 хиляди души. По това време Григориев защитава съветската власт. През лятото на 1919 г. белогвардейците завземат Одеса, но от февруари 1920 г. съветската власт се установява окончателно в града. На 30 декември 1922 г. Първият Всесъюзен конгрес на Съветите утвърждава важни конституционни документи – декларацията и договора за образуването на Съветския съюз. Със създаването на Съветския съюз и подписването на съюзния договор през 1922 г. се установяват границите на УССР и Одеса влиза в нейния състав. От тази дата започва украинската история на Одеса. През 1932 г. Одеса придобива статута на областен център. По времето на Великата Отечествена война градът се оказва в обкръжение, поради факта, че войските на Южния фронт не успяват да сдържат настъплението на противника и отстъпват. На одеското направление от Приморската група войски се създава Приморската армия с цел отбрана на Одеса. Съществена помощ й оказва Черноморският флот. Създадено е народно опълчение. На 5 август 1941 г. започват боевете за града. На 8 август в Одеса е обявено обсадно положение. На 13 август германски и румънски войски доближават Черно море от източната част на Одеса. Положението в града става критично. Върховното командване изпраща на помощ 157-а стрелкова дивизия от Новорусийск. В завода за кранове се ремонтират танкове, които след това се преработват в бронетехника и трактори. Попълнението позволява противникът да бъде отблъснат от града. Обстрелите на пристанището се прекратяват и градът се подготвя за дълговременна отбрана. На 30 септември върховното командване изпраща директива за евакуацията на Одеса. Във връзка с установяването на германските войски на Крим, където е главната база на флота в Севастопол, снабдяването на гарнизона в Одеса става проблематично. На 16 октомври 1941 г. целият гарнизон в града заедно с въоръжението е натоварен на кораби и успешно откаран в Севастопол. Противникът, а това са румънски войски, дълго време не смее да влезе в изоставения град. Евакуацията на Одеса е най-успешната операция от подобен вид в цялата история на войната. Хитлеровото командване предава Одеса под управлението на румънската администрация на Антонеску. Румънците разстрелват около 4 хиляди мъже, основно евреи. В отговор на взривяването на румънската комендатура, сутринта на 23 октомври, са разстреляни или обесени пет хиляди жители на Одеса. Същия ден са разстреляни 19 хиляди одески евреи, пет хиляди са тикнати в затвора. На 24 октомври са затворени в бараки на заставата Далник и са изгорени. Германското гестапо ликвидира хиляди евреи. За по-малко от месец са избити около 35 хиляди. В окупираната Одеса не прекратява борбата с врага. В одеските катакомби са създадени бази. В много сложни условия продължава съпротивата. На 10 април 1944 г. Одеса е освободена от войските на Трети Украински фронт. Одеситите вдигат от руините и пепелта промишлени предприятия, пристанища, електроцентрала, транспорт и цялата инфраструктура в града. За победата, за мъжеството и героизма в борбата с фашистите градът получава званието „град-герой“. Със заповед на Сталин от 1 май 1945 г. първите градове герои стават Ленинград, Сталинград, Севастопол и Одеса. През 1991 г. Одеса заедно с УССР влиза в състава на Съветския съюз. Разпадът на Съветския съюз силно удря по икономиката й. Градът се лишава от морското параходство, в което имало около 400 кораба и многомилиардни доходи. Лишена е и от туристическия флот. На 2 май 2014 г. Одеса е потресена от масовата гибел в профсъюзния дом на противници на киевския режим, дошъл на власт в резултат от преврата през февруари 2014 г. Повечето хора са живи изгорени. Посочена е цифрата 50 души, но вероятно са повече. В Одеса са живели и работили известните учени Н. И. Пирогов, И. Мечников, Д. Менделеев, И. Сеченов. Одеса е посещаван и от Пушкин. Писателите Валентин Катаев, Илф и Петров са неразривно свързани с Одеса.