На 8 февруари 1837 г. е фаталният дуел между Александър Пушкин и Жоржд Дантес на Черной речке

Причината за дуела е анонимното писмо, което намеква за връзката на съпругата на поета с Дантес. Посланието гласяло: „Великите кавалери на Ордена на Рогоносците единодушно избраха Александър Пушкин за коадютор (католически епископ) на великия магистър на Ордена на Рогоносците…“ Поетът не могъл да понесе оскърблението. Разстоянието между противниците било само 10 крачки, което предопределя трагичния изход от дуела. Дантес стрелял първи. Пушкин паднал с лице в снега, но му стигнали силите да се изправи и да стреля. След като видял падащия французин, поетът възкликнал „Браво!“ и загубил съзнание, без да знае, че е ранил противника само в ръката. След дуела, през март 1837 г., с височайш указ Дантес бил арестуван, разжалван и изгонен от Русия. След него страната напуснали още двама души: „осиновителят“ на Дантес холандският посланик в Санкт Петербург барон Луи Хекерен и новоизпечената съпруга на Дантес – Екатерина Гончарова, по-малката сестра на Наталия Гончарова. Като влюбена в Дантес, Екатерина изиграла фаталната роля в по-нататъшните събития, превръщайки се в играчка в ръцете на Дантес и помагайки му да се среща със сестра й. Хекерен и Василий Жуковски се опитвали да отменят дуела. С тази цел, за да опровергае слуховете за връзки със съпругата на поета, Дантес – вероятно по указание на Николай Първи, се венчал с Екатерина, която не обичал. Но Пушкин бил неумолим и само се съгласил да се отложи дуелът до завършването на сватбата. След дуела Екатерина Гончарова скъсала връзките с роднините си, а на погребението на Пушкин вдигнала скандал, заявявайки над гроба, че „му прощава всичко“. Дантес направил блестяща кариера в Париж, а с Екатерина отказали да общуват не само руските дипломати и аристократи, но дори брат й Дмитрий, от когото тя постоянно просела пари. Екатерина Гончарова починала през 1843 г. след раждането на четвъртото си дете. Жорж Хекерен-Дантес починал през 1885 г. На погребението му се събрал цветът на тогавашна Франция, включително и известният историк Албер Вандал. До смъртта си Дантес не признавал вината си за смъртта на Пушкин, твърдейки, че дуелът бил честен. Малки истории