Описание

Съществуват два абсолютно различни видове кестени – конски кестен (Aesculus hippocastanum), или жълъдник, и благороден кестен (Castanea sativa Mille), наричан истински кестен, чиито  плодове стават за ядене. Във Франция има празник, посветен на кестена.

Истинският кестен се отнася към семейство Букови и се отглежда в Европа (Средиземноморието), Източна, Азия, Северна Америка (Атлантическия бряг на САЩ), в топлия субтропичен климат.

Това дърво обича топлия умерен климат.  Ядивният кестен изглежда различно от конския кестен; има друга форма на листата и плодовете. В една кръгла „кутийка”  се съдържат 2-4 ядки. Дървото може  да достигне до височина от 1 до 35 метра. Кестенът се смята за „слънчево дърво”, защото поема енергията на слънцето и предпочита откритите слъчеви места. Това дърво  е индивидуалист, под него нищо не расте, тъй като създава гъста сянка, а мощните му корени не позволяват на други култури да се развиват.

Известният на всички конски кестен е дърво с широка корона, с окръглени в очертанията си листа, които приличат на човешка длан с много „пръсти”. Цветовете се събират в пирамидални съцветия, дълги до 30 см. Плодовете на кестена представляват кръгла „кутийка”, покрита с бодли. Когато те узреят, се отварят три цепнатини. Семето е едно – голямо, тъмнокафяво, блестящо.

Дървесината на кестена по външен вид прилича на дървесината на дъба. Дървесината, кората и листата му съдържат 6-14% танини и се използват за получаването на екстракт за дъбене на кожи.

Когато споменем думата „кестени”, веднага си представяме есенните улици в градовете и лекият  дим от печени кестени. Те могат и да се варят и се използват в приготвянето на торти, сладолед, бонбони и други сладкарски изделия. Сухите плодове се счукват и добавят в пшеничното брашно.

В някои страни кестенът се смята за  втория хляб. Използва се и като заместител на кафето. В някои страни кестените се използват в приготвянето на коледни ястия.