Описание

Б У Н Т

Пламен Григоров

Все за свободата глуха пея

и със сляпата й правда се надвиквам.

Празникът е грозновата фея,

делникът – изгубена реликва.

 

А усмивката ми уж цъфти и върже

на дърво от любовта родено,

но я грабва мътен, черен бързей

и бръмчи – отровено вретено.

 

Не умник, а фокусник измамен,

покрай мен животът се изнизва

и от черната си шапка вместо знаме

вади окъсялата ми риза.

 

Над каква мечта да я развея

и над чий затвор да я забия?

Свободата – жлътнала идея,

по врата ми съска и се вие…

 

17 Май 2007 г.