Описание

ЧЕРНИЯТ БЪЗ

БЪЛГАРСКИЯТ ЖЕН-ШЕН

Семейството растения Бъзови включва около 25 вида (според някои източници те са 30), които са разпространени в целия свят. Към Бъзови спада и родът Бъз – Sambucus, сред които са и черният бъз – Sambucus nigra, и бъзакът – Sambucus ebulus. Среща се и видът Sambucus racemosa.

Черният бъз е познат с лечебните си свойства още в древната медицина. Последователите на Хипократ – най-великия лекар в Античността, когото с право наричат “бащата на медицината”, го описват като средство за облекчаване състоянието при женски болести, като потогонно и слабително средство. Според римския учен и лекар Плиний Стари ударит по тялото  с клонки от черен бъз помага при шарка; Амирдовлат Амасиаци – прочутият арменски лекар от 15 в.,  пише, че  отвара от бъзов корен може да унищожи маточни тумори. Друго противотуморно средство според него е компрес, приготвен е смес от зелени бъзови листа и ечемично брашно. Германският природолечител философ и богослов Албертус Магнус (живял през 13 век) съобщава, че кората на бъза е ефективно лечебно средство против повръщане и за пречистване на организма.

В стари времена някои народи смятали бъза за растение, свързано със зли духове. Било забранено да се изгаря, тъй като вярвали, че може да предизвика беди. Германците смятали това растение за свещено и му принасяли в жертва различни храни, молели го да запази реколтата и да помогне да се напълнят хамбарите със зърно. Храсти черен бъз растели край всеки дом и хората вярвали, че той  не само ги защитава от зли духове и болести, но има и лечебни свойства.